И беше първия ден на третия седмоднев от месец октомврий. Хората усещаха, че ще се случи нещо и нещо се случи. Големият съд отсъди, че строителят на чудото каменно Цанков камък бил чист като сълза и парите, що бил взел за труда си тежък дюлгерски, били чисти и накрая съдиите си умиха ръцете и рекоха, че не намират вина в този мъж юначен с име на Сокол, а славата на Доганя литна от урва на урва и от век на век до всеки човек, ама едни завикаха, че това лошо е и нечестиво е, но гласът им потъна като глас в пустиня, пък други хич даже не трогнаха се.
Пак в този ден за 315 път на агората излезе на Бойко цветаня му и рече, че имал имоти, палати и други благини, но купени с честно спечелени грошове, придобити с труд тежък и усилия големи. И едни думаха, че усилията воистина били големи, ама други отвръщаха, че имотите и благините били пък още по-големи от усилията и усилно стана на болярина Цветан. А някакъв Тома неверни чу това и рече, че някой си Шекспир бил казал, че имало нещо гнило в Дания, ама защо го каза и какво е било гнило не изясни се.
А Яне от рода на Яниите направо поиска главата цветаноцветанова.
В деня втори, що хората вторник наричаха, от племената на лечителите, на студентите и на синдикатите ревнаха в едни глас, че не търпи се повече. Един червен старейшина като видя това недоволство народно, каза им на своите червени братя, че пожарът на бунта горял.
Ама Онзи, Що Алфа, Бета И Омега За Всичко В Държавата Е не каза нищо и мълчанието Му учуди всинца и ги обърка.
Тъй стигна се до средата на седмоднева и тогаз чу се, че правителството Му На Повелителя На Огньове И Гасителя На Пожари Социални решило било да вземе съкровищниците на племената на пенсионерите, демек да национализира фондовете пенсионни.
И почудиха се как тъй десницата ще прави работи, що и левицата не е посмяла да върши, ама мъдри хора припомниха, че било казано едната ръка да не знае какво прави другата и стана ясно, че в страната, колкото една човешка длан, ни десницата е десница ни левицата лява и двете не знаят какво правят.
А племената пенсионни не проумяха как тъй хем пари за тях събирали, хем парите ги нямало и глад и униние се възцариха. Чу се тогаз, че в тези съкровищници частни моми секретарки пари взимали големи, пък за болярите им още повече и събраното било изхарчено.
В четвъртий ден четвъртък появи се Сашо тръбач медиен йерихонски и пита и разпитва един Трактор, пък тракторът му дума издума, че знаел много, ама казвал малко, но някой ден щял да каже всичко.
А в града преславен Бургас първенците се ритаха като магарета и обсипваха се с обиди и думи злостни за почуда всеобща.
Тъй до петък стигна се и слънце изгря, птичките божии хвъркати запяха свойта зла песен, жетварки не пееха нийде в полето, а от дълбините мрачни и тъмни изскочиха с троен аксел и двоен толуп двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон, пък започна гнусното им петъчно шоу „Шведска маса”
В началото се изля гъгнива песен на странни певци с мръсни ръце и непочистени от месеци уши. Поне звучаха както такива. После Максимовсон осветли Калудовсон, че тез изедници слухови са „африканските The Doors”, които се наричали Tinariwen.
След туй се четоха вестници по едни отвратителен и неуважителен начин, който направо си плачеше за бой на голо на двамата водещи.
Дойде ред и на авторската рубрика „Колосални простотии”, през която пак се призоваваше неселението да купи ръчна, шевна машина на 150 години от марката „Гритзмер Дурлацх”.
Тъй се стигна до темата за мераците на българите да погледнат в двора на богаташите и въпрос беше въпросиран до слушателите „Защо у нас смятат всеки чорбаджия за изедник”.
И позвъни мъж на име Радо, пък рече, че у нас всички крадат, но богатите най-много крадат. Дори предсказа, че ще падне голяма веселба с имотите им на тия крадливи богаташи.
След него звънна богат бургазлия, който сподели, че е крал, краде и пак ще краде, докато го хванат. После отрече да е местният Робин Худ, защото за разлика от шеруудския непрокопсаник взимал от бедните, а не им давал нищо. Накрая рече, че това е кретенско предаване, което се слуша от идиоти и водещите му са идиоти.
Мина се не мина време и позвъни бесен ямоболски комбайнер, който демаскира и осветли Радо. Изобличи го, че същият е таксиметров шофьор, но всъщност е бивш тракторист от кооперация в Ямболско, обрал е коопертивната каса и е оставил комбайнерите гладни и жадни, пък после избягал с парите в Бургас, където с артистичен шал и каскет карал такси.
Някъде в този момент в ефира се изля смрадливата песен на Иван Младек Банджо Бенд „Джинойвий велорекс”, което беше преведено като велорекс, препил с джин
Последва народното допитване на Стан Явлението Димитров и разни хора с празни идеали отвърнаха, че на богатите им се завижда, защото неуспелите българи мразят всичко, че богатите са незаконно богати, че нямало средна класа и затова било пълно с хейтъри, дори за всичко обвиниха българския манталитет. Както каза слушателят Ники, лошите закони докарват в устата вкус на изцедени лимони.
Тъй се стигна до поредния критически анализ на музикалния критик Жулиен Думбазов. Ето и самата му реч:
Добро утро, Уважаеми слушатели, разбрах през тази седмица, че ме харесвате, но за ваша жалост, няма да ме чуете пак, докато тез свидливи лапета, Калудовсон и Максимовсон, не се ориентират пазарно и не ми изплащат подходящ хонорар.
Песента на Ева Русева „Болшевик” е истински брилянт в естрадното изкуство, който трудно може да бъде достигнат от съвременните финтифлюшени, така наречени „изпълнители” от така наречените „съвременни години”.
Още епичният оркестрационен увод ни води към най-добрите образци на песенното изкуство, жалонирани още през 1963- та година от великите Муслим Магомаев и Йосиф Кобзон!
„Бе легенда от времето старо, ти си истина, остров червен”. Ако имате дори и капка разум, би трябвало веднага да разберете, че в произведението се пее за Остров Болшевик, а не, както упадъчни елементи от така нареченото „съвременно българско общество” го наричат „Света Анастасия”. А изключително успешното словосъчетание „остров червен”, неминуемо показва, че всички, живеещи на това парче земя, са истински цесекари!
„Ти ме взе от безсмъртни другари и безсмъртен си в нашия ден”. Всеки, уважаващ себе си и доброто възпитание, любител на българската поезия, няма как да не признае историческата истина: девойката Ева Русева е била отнета от някакви другари, които са твърдели, че са безсмъртни и е била отдадена изцяло на остров Болшевик. Ето, Точно тук Русева твърдо бичува елементарните буржоазно-сексуални отживелици, че една другарка може да се отдава на група другари. Напротив, Не! Тя (след тях) остава вярна само на един и той е Остров Болшевик!
Релацията „И днес сред вълните стоиш, като свят партньор на България”, показва, че каквото и бурно и облачно минало да е имал Остров Болшевик, той вече е скъсал с него и стои като верен партньор. Моногамен, истински и несъкрушим.
Предполагам...Не, сигурен съм, че всички така наречени „съвременни критици”, биха низвергнали изключителния патос на естрадната дива Ева Русева, сравнявайки я с музикални недоносчета, като Роби Уйлямс, Луиза Мария Чиконе, повече позната на всички като някаква си Мадона и едър американски циганин, простете „ром”, който даже няма име, а му викат „Фифти сент”.
В заключение мога само да кажа: Аз съм радостен, че въпреки вродената си тъпота и себичност, двамата пейзани, безуспешно родеещи се с каквото и да било скандинавско, ми дават трибуна, за да ви представям в тяхното предаване, подходящо само за умствено обременени хора, Велики образци на Българската музика.
Благодаря, винаги Ваш: Жулиен Думбазов.
И съвсем в края зазвуча любимият сериал „Непресъхващо лове”. Хортензия се втурна да разузнава съперниците си как преминават препитванията за участие в риалити шоуто „Парланго-сцена на гредите”. Консултант на вътърничавата мома стана девойка-грозилище.
Хортензия неистово желаеше да стане известна и прочута, пък като допълнителна екстра искаше и наградата от 500 000 лева.
По същото време Стамат страдаше и се давеше в самосъжаление.
Тъй отмина това отдавна удавено от пошлост предаване.
Ако се хвалите със здрави нерви, чуйте избрано от него в звуковия файл
