И Онзи, Що Народът Нарича С Почит Безмерна Бат Бойко, замина през девет морета до десетото, чак там в Новата земя, където в града Нови Йорк го чакаха владетелите на света.
И рече им той слова мъдри и умни, пък те кимаха и като го гледаха такъв силен аха аха „Осанна” да му кажат, ама спряха се, но пък тръбачите медийни йерихонски в земята, колкото една човешка длан, разтръбиха вредом онуй, що е казал, онуй, що не е казал, както и онуй, що би бил казал.
А хероят народен не спря се дотук и с мъдри слова елейни покани първенците от Поднебесната империя, там до Великата китайска стена да носят парите си в България и пристанища и летища да строят. И тръбачите пак затръбиха.
Пък настана врява и безумство сред племето на ромите и се вдигнаха мургавите събратя на бунт първо срещу родината на гъшия пастет, трюфелите и Тур Айфель, а после срещу владетелите български, що съборили ромската крепост, наричана в хрониките "блок 20".
И крамолическа пропаганда друга настана, защото рицар един тевтонски, Лотар що зовеше се, появи се и рече, че футболната армия на рода български ще я поведе към славни битки и победи. Едни му вярваха и казваха, че месия футболен е дошъл, а други го попържаха с думи скверни и омесиха го с разни лошавини, а Лотар, син на Матеус първом се хилеше, а после сам се почуди, що ще тука и за чий ...е дошъл.
Лечителите пък разбунтуваха се, пък после и първосвещениците казаха, че да се учи вероучение настанало е време, ама един казаха амин, а други богохулстваха.
Тъй в тия трудни времена хората вече отчаяха се и мислеха, че по-лошо не можеше да бъде, ама можеше. Чу се гръм, разнесе се противен мирис, слънцето облак закри го и започна предаването „Шведска маса”, а изпод бюрата си сред смачкани вестници и едри залци от милинки изпълзяха двете изчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон.
Немски йодлер разцепи ефира и истерични песнопения нервите скъсаха народни, ама двамата юродиви понечиха да се подиграват на рицаря Лотар син на Матеус, пък обади се по телефона критик Стоян и рече, че Лотар е герой, който е дошъл да вдигне българите юнаци, защото знаело се, че ако има юнаци, то те са българи непременно, и затова Той, критикът, щял да го издигне за общински съветник в Бургас и да го покани като гост в своето предаване „Без каска”.
Калудовсон показа отново идиотското си чувство за хумор и попита защо на немците им викали „каски”, а критик Стоян отвърна, че благодарение на хилядите пленени немски каски руснаците имали суровини да произвеждат москвичи и самовари.
Критикуващият слушател отново нарече Лотар „герой” и изрази възхищението си, че този немец заради българската кауза е изоставил хубавите, космати и силни немски жени, а накрая призна, че като младеж си облепял стената на стаята със снимки на националния отбор по лека атлетика – жени, на ГДР.
Какви жени бяха, в косматите им подмишници щъркел можеше гнездо да свие – припомни си носталгично критик Стоян суровата красота на момите нибелунги и дебелунги.
След това се чу отвратната песен „Болшевик”, която звучеше кухо, та дрънкаше ужасно.
И песента „Мавзолей” на Георги Кордов се радиоизпусна и направо хората се уплашиха, че в „Шведска маса” са задвижили пъклен план за рекомунизация.
После двамата водещи попитаха дали хората, страната и управниците ни са независими и хората не отвърнаха, управниците ни изобщо.
Обади се човек неизвестен и рече, че единственият независим у нас е Веско Маринов, който бил независим от цветаня му бойков и затуй бил изпял песен за нашата полиция. Неизвестният се подигра на немеца Лотар, че не опазил четвъртата си жена украинка от италианските свалячи, след което Максимовсон и Калудовсон пророкуваха, че Матеус ще се задоми с българка.
По едно време чу се глас на Иван Терзиев и човекът каза, че един негов приятел от рода догански бил бушон в енергийната система на парламента и щяли да го отвъртят, ама нямало да го осъдят тоз негов приятел от рода догански хич даже.
И за да бъде ужасът пълен, радиозпуснаха в рубриката „Музикална катастрофа” една безумна песен, що зовеше се „Легенда за Орфей” в изпълнение на Евгени никомуизвестния Душанов.
Според музикалния критик Жулиен Думбазов интрото на този блудкав хит започвало внезапно като нечакан пристъп на диария, а текстът бил наситен с вътрешен драматизъм като вътрешни болести.
Метафората „синя пряспа-омайно цвете” се оказа, че кореспондирала с появата на ГМО културите, които неминуемо водели до израждане на природата, което се доказвало от строфите „пастири сучат кръстати върви, в ручеи рипат млади пастърви”
И накрая катастрофично безумната песен свърши, а след нея започна „Непресъхващо лове” - любимият сериал на всички таксиметрови шофьорки, анархистично настроени продавач-консултантки на парфюми и китна китка операторки на смесители в асфалтови бази.
Накратко, Стамат и Хортензия се върнаха по различно време в панелната си обител. Кльощавият обладател на могъщ ум точно медитираше в клозетиума, когато неговата възлюбена почука на вратата и Стамат бързо й отвори, макар и силно разгащен, но злият сценарист препъна героя в гащите му и човекът падна като талпа на пода и пред погледа на Хортензия се видяха задник, предник и прочие такива белези на един нежелан гологъзнишки дибидюс.
Срам, унижение и мъка задушиха серията, а за ужас Стамату се дочу заканата сериалът да започне другата седмица пак от същото място.
Така завърши поредното проявление на бесен и човеконенавистен разум, що обладал е Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон.
И накрая никой не рече амин.
Вий, ако искате, речете, след като чуете есенцията на днешната радиодрама в звуковия файл под снимката
