„Шведска маса” излезе под наем
„Шведска маса” излезе под наем / колаж: Златина Гайдажиева
„Шведска маса” излезе под наем
46975
„Шведска маса” излезе под наем
  • „Шведска маса” излезе под наем

И отпочна се вторият седмоднев от месеца единайсети в годината трета от управлението Му на гербератор Ленторезец Първокопник, що главите на триглавата ламя коалиционна посече.

И рече той, че имал петима боляри за издигане в главодържавие, сиреч избирал между петима кой да бъде глава на държавата. Думите му силно отекнаха, та ехото понесе ги по цялата страна.

Тук там учудиха се хората по агората, че нали уж народът избира главата си държавна, ама оказа се, че Той избора правел. Та, на затуй посочил болярина на съзиданието и градежа Росен, за да гради и съзидава държавата, голяма колкото една човешка длан.

И тръбачите медийни ерихонски възвестиха тъй за здравето Му едно „Осанна”.

Ама, още не заглъхнали бяха дитирамбите и хвалебствията пък чу се вест ужасна.

2000 ратници, що работеха по железните пътища, щяли да бъдат прокудени в безработност и печал. Ропот понесе се и стенания, но болярите не чуха ги, заети с важни дела държавни. Тогаз първенците синдикатни зарекоха се да вдигнат хората на буна синдикална и пътищата железни да затворят. И дни усилни настъпиха за племето бедежейско.

Пък в деня на архангела Михаила вътрешните стражи възроптаха и възпротивиха се, че парите им били малко и оскъдни. Дори стражите на вътрешността държавна заплашиха, че да пенсионират готвели се, щото не работело им се вече в такваз мизерия ужасна.

Последваха ги и учените от академията на науките. Те поискаха повече жълтици, щото иначе в бедност и лишения наука хич даже не можело да се прави.

Чуха това и земеделците, пък и те пари поискаха от хазната.

И тревожност възцари се и боязън хорска в земята, колкото една човешка длан, а светлина в тунела не виждаше се.

Но светло стана, петък настъпи и започна скверното предаване “Шведска маса”.

Двамината водещи Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон хич не губеха време и застъргаха по нервите на слушателите с безумно унгарско реге, в което някакъв странен младеж от унгарската пуста ломотеше нещо абсолютно неразбираемо.

Още непреглътнали това музикално издевателство и малцината слушатели на недъгавото петъчно шоу бяха облъчени с турски рап, в изпълнение на хип хопъра Куршун. Въпросният тип лееше рими в ужасяващо бързо темпо и със сигурност дори  и майка му не би го разбрала.

В подобна неразбираема материя нагази предаването и малко по-късно, когато беше радиоизпуснато португалско хип хоп парче.

По някое време позвъни изнервен слушател, за да сподели, че румънският рап звучал тъй сякаш рапърите лющели мамалига.

В един момент започна четене, сричене и сумтене на вестници. Максимовсон се похвали, че бил написал огромен транспарант с препоръка към пощальона да пъха вестниците под вратата, защото ги крадяли, а подлият Калудовсон сезира няколко органа, че колегата му е позиционирал неправомерно билборд с рекламен текст, за което не е платил.

След толкова малоумия водещите решиха да демонстрират наченки на мозък и предложиха дискусия на тема „Защо младите хора в България живеят при родителите си, докато остареят”

Слушателят Ники коментира, че доброто семейство възпитава добри хора, но днес младите трудно се възпитавали. После направи извод, че за младежите няма работа и приходи, заради което те не могат да излязат от дома си. Съвсем в края изтъкна като причина за това закрепостяване на синове и дъщери неумението да готвят, т.е. момчетата  и момичетата не знаели как да си направят една гозба и затова стояли при майка си.

Неизвестен слушател обвини класиците за това положение. Човекът припомни, че в романите на Вазов и разказите на Елин Пелин многолюдните семейства живеели заедно и затова в днешно време младите българи се тълпели у дома.

Иван направи мъдро заключение, че всичко зависи от това дали човек е готов да се бори с живота. „Ако не можеш да се бориш, оставаш при майка си и баща си” – рече слушателят. Той посъветва младите да си правят добре сметката и да не скачат преди да са казали „хоп”.

Никола обвини младите българи в сметкаджийство, защото им било по-лесно родителите им да плащат сметките, да им оправят леглата и да им перат дрехите. Според него се оказа, че мамините синчета и дъщери губели много от живота си под майчиното крило. Накрая като бунтар заяви, че младият човек възмъжава едва тогава, когато излезе от дома си.

Думата поиска и я получи Радо. Той първо наруга водещите, че сигналът на радиопредаването бил лош, пък после обвини някой си хирург, който режел и клъцвал това онова в държавата и затова хората нямали пари и стояли при родителите си.

Общо взето Максимовсон и Калудовсон се обединиха около мнението, че младежите и девойките трябва да напускат домашното огнище по-рано, ако искат да се изградят като характери. Да, обаче Калудовсон си припомни с носталгия времето, когато е бил заврян зет и коментира, че тъща му го глезела повече от жена му.

Последва четене на безумна поезия с психичноболни рими.

Накрая пак се изплющя едно парче на хип хопъра Куршун и всичко свърши. Не че на някой му пукаше.

Днешното ломотене можете да чуете в звуковия файл под снимката