Етнологът Горан Стефанов от Историческия музей в Малко Търново има своя версия за това какво означават символите, изобразени върху каменен фронтон, стоял някога над входа на тракийското светилище в местността Мишкова нива в Странджа. Според младия учен, който е докторант в катедра „Етнология" в Пловдивския университет, строителите на култовия комплекс не са направили изображенията просто за украса.
Те имат много важен смисъл и в тях е закодираното точно определено послание. Което древните хора ясно са разбирали. Стефанов изучава Странджа от години. Той се занимава със символизъм. Разчитането на символи за него е предизвикателство и той посвещава на това занимание много от своето време.
„Самата тракийска религия и култовете в нея са били много специфични. Можем да говорим за два типа култове. Едните са за всички хора, т.е. онези, които са непосветени. А други са били предназначени само за онези, които са посветени в тайнствата", обяснява изследователят.
„Онова, което са виждали непосветените, когато застанат пред светилището на Мишкова нива е било двете ръце със слънчевия щит и стрелата. Двете ръце - мъжка и женска, казват: „Стоп, само посветените могат да влязат и ако влезе непосветен, ще бъде прободен със стрелата", разказва етнологът. Той обаче е категоричен, че реална физическа стража пред входа на светилището не е имало. Защото се е разчитало на силната вяра на хората и не е имало нужда от стража. „Хората тогава са били много по-близо от тази божествена същност, отколкото ние сега", обяснява Горан Стефанов.
Според него този архетипен модел е запазен в Странджа и до днес. И разказва истински документирани случаи, които се знаят от местните хора. Като този с човек, който си позволил да разруши параклис край село Граматиково - одърчето на свети Костадин. Когато се завърнал в селото, разбрал, че докато срутвал малката постройка, двамата му сина са катастрофирали с кола и са загинали на място. В село Звездец пък е известна историята на местен жител, който задигнал дарове, оставени в митичното оброчище Индипасха. Скоро след това се разболял тежко, а след него болни задълго легнали жена му и децата му. Излекували се чак след като човекът върнал в светилището взетите дарове и направил още допълнителни волни пожертвования.
„В Странджа нито един параклис не се заключва. Въпреки че там понякога се оставят ценни неща. Но се вярва, че ако някой си позволи да вземе нещо - пари, дарове, ще го застигне лоша участ. Има много такива примери на хора, които са си позволили нещо подобно и после целият им род буквално е затрит", споделя разказите на местните хора Горан Стефанов, пред "faragency.bg".
Той разказва, че недалеч от Мишкова нива някога е имало рудници, откъдето хората са добивали желязо. Недалеч от тях са намерени интересни соларни кръгове. Според учените, те са част от мегалитно светилище и са показвали позициите на слънцето при лятно и при зимно слънцестоене. Това според Горан Стефанов представляват архаични обсерватории от най-старо време. Подобни соларни кръгове са намерени в Сакар и край Трявна.
„Може би става въпрос за маркиране на рудодобивни региони", коментира етнологът. Той обясни, че е възможно изграждането им да има връзка с определен култ, който рударите са изповядвали. И който е бил свързан с бога Слънце и неговата проекция на Земята - огъня, който най-древните металурзи са използвали, за да обработват рудата.
