Вдъхновен от последните втрещяващи открития на древни кръволоци по земите на Бургаска област, които цял живот съм населявал, се сетих за онуй книжле „Интервю с вампир” на аматьорката Ан Райс. Понеже и там ставаше въпрос за журналистически жанр, в който смятам че съм силен – „Интервю”, реших и аз да се пробвам.
Още повече, че точно в този момент дисциплината „писане за кръвопийството” направо дъни горна мъртва точка в журналистическия занаят. С любезното съдействие на Професора, който е най-сведущ по въпроса за местните близки на граф Дракула, се домогнах до новооткрития вампир Кривич за сензационно интервю:
Добър ден! Кривич или с някакво друго име да се обръщам? Удобно ли е?
Добър ден, благодаря за интереса. Всякак е удобно. Може Кривич, да. Моля само да не се бърка с Кривия, дето играеше в „Левски”. Нито ми е на годините, нито ми е на жизнените сили.
Няма, обещавам! И все пак, как „добър ден”, нали вампирите вилнеете само нощем, как тъй по светло?
Много хубав въпрос. Явно и журналистите в България робуват на мухлясалите вярвания, че аз и подобните ми се боим от слънцето и дневния светлик. Вижте, това е пълна глупост. Слънцезащитните кремове така се развиха през последните седемстотин години, че направо не е истина! Мои събратя по участ просто творят чудеса по обед, на Екватора! Лочат, без да им дреме от нищо!
Добре, нека малко за вас да поговорим...
Е, за мен знаете вече от Професора. Значи, на мен баща ми бил местен феодал, созополски. И понеже е бил много горд и опак византиец, българските държавни чиновници постоянно гледали да му направят сечено. Я данък ще му поискат, я някакви морски такси за гемиите трябвало да плаща. Докато най-накрая един ден дъртият казал „Бе, яяя, евхаристо поли!”, теглил им една майна и тотално отказал да плаща каквото и да било. Станал пират и от него ревнали даже онези мазни венециански мекерета. Дето идвали тука, да търгуват с шарени стъкълца и да развращават местната родолюбива младеж.
Аха, ясно. Ама „Кривич” никак не ми звучи като гръцко име. А Созопол тогава е бил гръцки, нали?
Да, благодаря ви за този уточняващ въпрос. Нека не се заяждаме. Папа Кривич е бил гръцки патриций, но от български произход, осиновен, като невръстно детенце, което е било дълго и старателно укривано от неговия осиновител – богат грък. Вижте, всички сме от село!
Да, така е. А каква е връзката с вас?
Благодаря ви за този много интересен въпрос! Тати, значи, като пират, бил адски зъл. Ей на, и Професора ви обясни, че той не е плащал държавни морски, пристанищни такси, данък „сгради” и такса „смет”. За „Синя зона”, пък, съвсем грубо и арогантно отказвал да дава драхми. И една вечер, докато спял мъртвопиян при разгулните хетери от публичния дом, „Общинска полиция” Созопол го нападнала и с риск за живота си го убила. Когато го полагали в гроба, понеже много ги било страх, му ударили един железен кол в сърцето. За да не вампиряса, знаете как е.
Значи, той всъщност не е бил вампир, а по-скоро от страх, така...
Благодаря ви много за този уточняващ въпрос! Не, не е бил. Но са му викали „Вампира”.
Кой му е викал така?
Българите, кой. Те на всички викат вампири. Те все са най-хубавите...
А гърците как са му викали?
Де да знам как са му викали. „Биг Деди” са му викали. Или „Биг Деди, йо!”
`Ма то не е гръцко!?!?
`Ми не е. „Бигис Дедулис”е гръцко. И „Кривулис”. Оттам – Кривич, побългарено.
А с вас как станаха нещата?
Да, благодаря ви за този хронологичен въпрос! Аз съм се родил злоядо, но общо взето кротко дете. Искали да ме дават в Магнаурската школа, за да се уча на четмо и писмо, но заради това, че папа Кривулис, бил нарочен за вампир и прободен с кол посмъртно, още в детската градина кирията другарка учителка не гледала на мен с добро око. Докато децата се учили на мъдростта на Аристотел и майсторлъка на Фидий и Поликлет, тя ме зарязвала на крепостната стена на Аполония, да се занимавам, с каквото сваря. Така се запознах с Барба Яни Йерасес, стар рибар, местна аполонска бараба и изобщо – много свестен човек. Той ме научи на алфа и омега, със своята лодка „Бонес Фортунес” ми показваше как с пет хляба и три риби да нахраня на практика неограничено количество народ и изобщо – отвори ми очите за византийски тарикатлъци.
Защо сте инвалид? Професора е твърдо убеден, че сте бил хром.
Благодаря ви за този ортопедичен въпрос! Беше през нощта на 13 февруари, 1353 година. Духаше от морето, беше кучи студ, чаках Барба Яни да прекара една контрабандичка на макови семена от Турция, леко така. И докато чаках, пийвах рицина, та явно съм се напил. Заспал съм на стената и съм паднал. Слава на Бога, не във водата, а върху тетраподите на вълнолома, виждали сте ги всички, идвали сте на пристанището в Созопол.
Увлекателно разказвате. И после?
Благодаря ви за този приятен въпрос. После се изучих, придобих огромни знания за билките, астрономията, морето и звездите. Помагах на всички, които идваха при мен, разбира се срещу нескромен хонорар, понеже гръцката жилка у мен си остана жива и никога не работех за добра дума. „За мерси не возим”, както казваше Барба Яни, когато лятно време курортисти искаха да ги разведе из Созополския залив със своята лодка.
По едно време се усетих, че има огромна вероятност българският цар Иван Александър да скенджува града ни с гръцки статут и за пореден път да се опита да го побългари. И се преименувах на Кривич. Понеже знаех, че българите се кефят най-много на руснаци, затова избрах такава фамилия, да завършва на „ич”.
А с Професора откъде се знаете?
А, приятели сме, на маса.
Как!?!? И той ли, таковата... кръв?
Е, не! Той ракия. То и аз само ракия! Кръв – никога! Ама като ти тръгне името веднъж., така си отиваш с него. Че нали ако шорах кръв, щях да съм вампиряга и да не умирам стотици векове, чак до края на календара на маите!
Обаче сте открит със забит кол в сърцето...
Вижте... Нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Още повече, щом има политическа воля да бъдат свършени нещата. А такава воля у сегашните управляващи стопроцентово се забелязва. Откак ме изровиха, не съм спрял да я наблюдавам. Както на държавно, така и на местно, общинско ниво.
Към края на интервюто сме. Какви са вашите бъдещи творчески планове, г-н Кривич?
Благодаря ви за този артистичен въпрос. За тях, обаче, трябва да питате Професора. Най-вероятно първо ще ме поразкарват като мечка на панаир из всички телевизии (при Барекич вече гостувах), после ще ме изложат за малко в Европейския парламент, за да може Професора да натрие носовете на румънците, с техния Дракула и на македонците, с техния Александър Македонски и после ще се кротна в някоя базилика в родния ми Созопол.
Благодаря ви за това интервю!
Не, аз ви благодаря!
