Хубаво е да е празник. Независимост, суверенитет, гръмки думи, хубави... По радиото и телевизията валят анкети „Какво е за вас независимостта?” „Смятате ли се днес за независими?” и подобни.
По правило, отговорите на тези въпроси са също толкова тъпи и стереотипни, колкото и самите питания. Бих желал да ми обясните какво му е независимото на 25-26 годишния Иван, например, който седи безработен 8 месеца в годината, няма тек стотинка за цигари даже и когато дойде лятото се цани на Слънчев бряг за сервитьор. Бакшишите, спечелени през кратката му като живот на комета кариера изчезват за месец, след което се кютва пред Бюрото по труда с диагноза „трайно безработен”, трайно псува държавата, туризма, бившите си колеги и правителството и очаква мига лелеян, когато Шенген ще ни отвори врати и върху него ще се изсипе рогът на изобилието.
Или може би е независим и горд гражданин ромът Хасан-Димо, който чисти решетката пред Дарик Бургас. Да му е честит празника и на тоз българин независим! Той е грозен и набръчкан, с осем обеци на долната устна и се облича в женски дрехи, защото когато не чисти, прекопава, мете и изхвърля боклуци от офисите на елоите, тоз съвременен морлок работи като мъжка проститутка, за да изхранва своите деца, за които постоянно твърди, че много ги обича. Не знам, може би. Не съм ги виждал. Но съм сигурен, че когато пораснат и те ще станат едни такива независими и горди граждани като него.
Независима е също и баба Катя. Като млада и красива девойка тя се е сдухала да мъкне чакъли и камънаци по Хаинбоаз, оттогава си пази свиден спомен – пожълтяла грамота за участие в славното бригадирско движение и ужасен ишиас. Заради трудовия ентусиазъм баба Катя не успя да завърши някаква гимназия, та се наложи да бичи цял ден в завода, от тъмно до тъмно. И накрая, когато се пенсионира, млади, зализани мазняри, препасани със сини ленти на ръката, й обясниха, че целият й живот е бил грешка. И от нея вече бъдещето не зависи. Така че, да си трайка със 150- те лева пенсия и да не скача много, комунистка такава!
Радост обзема душата ми (както казва един български митрополит) всякогаш, когато съзра и групичка млади българи, тръгнали за веселба в събота вечер, към най-близката гюбекчийница. Такива са красиви, млади, естествени... независими... Те ще похарчат 20- те лева, които кой знае по какъв начин са намерили, за да се напият по-бързо ще мешат мастиката с бира, ще изпотрошат кръст от кючеци върху масата и... ще се приберат (дано) по живо по здраво. На сутринта ще чуят от политика-песоглавец по телевизора, че те са бъдещето на страната, именно от тях зависи тя, той е естествен продължител на техните идеи и именно затова те трябва да гласуват именно за него.
Независима също е и Галето. Галето е млада майка, сега е в майчинство, мъжът й е свястно момче, ама работи за 500 лева, шефът повече не дава. Добре, че са на Галето и на мъжа й техните, че дават, кво ще правят хората, внучето е свидно. Галето и нейният мъж са толкова независими и със свободен дух, че първата им и единствена мечта е по всякакъв начин да докопат зелена карта и да се пръждосат колкото може по-надалеч от Родината - земя, като една човешка длан.
И аз съм независим! Не завися нито от някакви еврочиновници, които ме слагат в общия кюп на мошениците извън граница и ме наричат „съмнителен” и „крадлив”. Не завися от монополистите, които ми късат нервите всеки ден със своите услуги. Както всички мои сънародници, изобщо не завися от енергийните доставки, понеже мога да си ги набавя откъдето си ща.
Пълни са днес, в този празничен ден, с независими хора моята страна и моят роден град.
Дето се вика „Я другой такой страной не знаю, где так вольно дышит человек!”
(Извинявайте, ако съм ви развалил празника)
