Само за около две години Бургас се превърна в арена на мощна експанзия от страна на големите търговци на дребно, които станаха известни у нас с индианското си име „ПРАВЕЩИТЕ ОТСТЪПКИ".
Инвестициите им, бяха представени в публичното пространство като ключови за развитието на местната икономика, а услугите и продуктите, които предложиха, бяха определени като началото на революция в потребителската култура.
Клиентите бяха засипани от оферти за възглавници по 1 лев, чехли по 2 лева, банани по 99 ст. и какво ли още не.
Високите децибели на масовата еуфория заглушиха предупрежденията на някои анализатори, че идването на „ГОЛЕМИТЕ, ВИНАГИ ЕВТИНИ" продавници ще предизвика не икономическо оживление, а по-скоро земетресение в Бургас.
Но пък кой ли може да бъде пророк в собствения си град, в момента когато съгражданите му могат да си купят картофи „само днес от 1 лв. на 30 ст. за килограм".
Хубаво би било да знаете няколко подробности, които няма да намерите в нито една рекламна брошура за поредната манна небесна, пардон за нова промоция.
В тази пазарна притча за улеснение ще наричаме местните предприемачи „малките", а мултинационалните инвеститори „ГОЛЕМИТЕ".
Един традиционен обект на „ГОЛЕМИТЕ" разкрива около 200 работни места.
В радиус от няколко километра „малките" постепенно фалират и закриват между 1000 и 1200 работни места. Някой сигурно може да изчисли колко губи държавата от това.
До този срив на пазара на труда се стига, защото кварталните търговски обекти нямат ресурс да издържат на дъмпинговите цени и са принудени първоначално да намалят своя персонал, да намалят разходите за заплати и накрая пред възможността да продават стоката си под себестойност, търговците избират да затворят магазините си или да преминат в познатия на всички „сив сектор". Все някой може да пресметне какво губи хазната от такова развитие.
За новоразкритите примерни 200 позиции в новите търговски обекти едва около 20-30 души подписват трудов договор с „ГОЛЕМИТЕ". Останалите им колеги се водят помощен персонал, нает от някоя лизингова фирма, т.е в някакъв момент те няма да имат възможност да предявят претенции към собствениците на голямата продавница, един вид ще разполагат с възможността да се оплачат евентуално на арменския поп. Вероятно ще се намери синдикален експерт, който да обясни какво губят работниците.
„ГОЛЕМИТЕ" сключват директно договори с производителите, като по този начин прескачат дистрибуторските фирми и доставчиците, като ги обричат на фалит.
На производителите се предлагат огромни обеми, но при силно занижени цени. Изкушените кандидати за сигурна печалба скоро се сблъскват с неочакваните страни на това партньорство.
Често значителна част от продукцията им се бракува, т.е те веднъж губят от ниските цени и втори път от непродадените и върнати им количества.
Част от производителите банкрутират, защото затворените квартални магазини и ликвидираните дистрибуторски фирми са стеснили силно пазара и възможностите за пласиране на произведеното са все по-малки.
Упражнението се повтаря постоянно, докато накрая местните производители тотално биват изтиквани от пазара, продукцията им залежава по складовете и тогава...
Тогава ГОЛЕМИТЕ въвеждат свои брандове, които заменят познатите до момента.
Те са атрактивни за клиентите най-вече заради ниските си цени.
Докато при кварталните магазини формирането на печалбата става чрез някаква надценка, при вносните им колеги ценообразуването е абсолютна тайна.
Запитайте се, защо „ГОЛЕМИТЕ" предпочитат по-скоро да плащат солидни глоби, отколкото да да дадат достъп за проверка на експерти от Комисията за защита на конкуренцията, която вече е предприела проверка по сигнал на общо десет фирми.
На всичкото отгоре „ПРАВЕЩИТЕ ОТСТЪПКИ" изнасят печалбата в своите страни, а тук в Бургас и в България държавата плаща обезщетения за безработица на хората, които са били оставени да фалират.
Все някой все някога може да изчисли колко губим всички от това
Във Франция хипермаркетите буквално са заличили кварталните магазини по пътя си и там има стотици градчета и села, чиито жители пътуват между 15 и 30 км., за да пазаруват. Подобна е „картината" в Англия.
Без да се притесняват от евентуални обвинения в протекционизъм много общини в Германия са установили правилото, че в един квартал може да има само един голям хипермаркет.
Това дава възможност на представителите на малкия и среден бизнес да оцелеят.
В Бургас икономическата свобода е огромна, а властите за едни търговци са най-млечна майчица, а за други най-зла мащеха.
Но това, което се опитват да ви кажат „малките" е , че ако на пазара останат само „ГОЛЕМИТЕ" , тогава всички клиенти в Бургас ще имат удоволствието всеки ден да се сблъскват с един ГОЛЯЯЯЯЯММММ МОНОПОЛ.
Бог да ни е на помощ тогава.
