Топенето на полярните ледове се ускори през последните двадесет години, поради глобалното затопляне, особено в Гренландия, допринасяйки за покачването на океаните по време на този период. Това са най-точните научни данни, излизали досега, предава АФП.
Международен екип от учени проведе това важно изследване, публикувано в списание "Сайънс" на 30 ноември, по време на предстоящия финал на конференцията на ООН за климата в Доха, Катар.
Морското равнище се е повишило средно от 1992 г. насам с повече от 55 мм (3 мм годишно), от които по-голямата част се дължи на топлинно разширение на водата. Учените оценяват на 11,1 мм общия принос към покачването на равнището на океаните на топенето на северните ледове. Приблизително 2/3 от разтопения лед е в Гренландия, останалото е арктически лед.
Изследователите са разчели голям брой сателитни снимки на НАСА и Европейската космическа агенция. Докладът на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) през 2007 г., бе цитиран наскоро, но според учените, разликите са толкова големи, че е невъзможно да се определи дали се намалява или увеличава масата на полярния лед. Последните оценки потвърждават, че полярните зони и Гренландия са загубили повече лед, отколкото са си връщали през всяка година от 1992 г. насам. Стана известно и че това явление се усилва, предава БГНЕС.
Гренландия и Северната полярна зона губят вече повече от три пъти повече ледена маса, отколкото през 1990 г., с което техният принос за покачването на морското равнище се увеличава от 0.27 мм до 0.95 милиметра за година.
Топенето на леда рязко нарасна, особено в Гренландия, където то се увеличи петкратно, казва Ерик Ивънс от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, един от основните съавтори на изследването. За разлика от тях, по-малко драстични са промените в ледената покривка на Антарктида, значителни загуби имаше в западната част, които бяха частично компенсирани от натрупванията на изток. "Мисля, че един от уроците, които научихме в това изследване на Гренландия е, че противно на това, което си мислехме, ние наистина не разбираме динамиката на ледените шапки" и най-вече причините за ускоряването на топенето, обясни изследователят.
"Сега трябва да разберем по-добре физиката на ледовете по време на периода, който наблюдавахме, за да се разработят модели за по-добро прогнозиране на покачване на морското равнище до края на века", добави той.
"Тази оценка на стопената ледена маса от 1992 г. е само моментна снимка на ситуацията по време на този период, но очакваме затоплянето да продължи и то ще ускори топенето на леда по време на останалата част на века ", предупреди Йън Джъгин, гласиолог в Лабораторията на Полярния център за приложни изследвания на Университета на щата Вашингтон.
Това последно проучване, е плод от сътрудничеството на учени от 47 страни, 26 лаборатории, които съгласуваха всички подходи, за да се получи много по-добри оценки. "Сега имаме едни и същи критерии", изразява удовлетворението си Джъгин.
От 1998 г. учените са публикували най-малко 29 различни оценки на загубите на полярните ледове и техния принос към покачването на морското равнище, като се започне от увеличаване на равнището от 1.9 мм годишно, до спад с 0,2 мм всяка година.
