Проект за Марс ражда нов шпионски самолет
Проект за Марс ражда нов шпионски самолет / Снимка: БГНЕС
Американските инженери от дълго време се опитват да сложат самолет в ракета и да го изпратят на мисия да обикаля в атмосферата на Мара. Сега те имат и потенциален купувач на идеята – агенцията DARPA към Пентагонa, пише БГНЕС, позовавайки се на Technews.

По-рано през тази година DARPA започна програма, наречена “Бързо око”, чиято цел е да разработи дистанционно управляван самолет, доставен от ракета, който ще лети над природни бедствия или други „горещи точки”.

Инженерите от калифорнийския център за изследвания Ames на НАСА, както и от Langley във Вирджиния, които работят върху конкурентни проекти за „планетарен самолет”, са започнали да дискутират с представители на DARPA прилагане на някои техни идеи за нуждите на Земята.

Идеята за слагане на самолет в ракета и пускането му, след като ракетата стигне до Марс, не изглежда технически радикална. Докато използването на такъв самолет за земни цели е инспирирано от НАСА, то DARPA реши да приложи подхода за нуждите на националната защита.

Изпратен към Червената планета, самолетът би летял в тънката марсианска атмосфера на височина между 1524 и 3048 метра – перфектната височина за наблюдение от земята. Концепцията за използване на ракети за разпространяване на сензори по възможно най-бърз начин до всяка гореща точка на света е цел и на инициатива на Американските въздушни сили.

От НАСА казват, че подобен самолет може да се използва и за поддръжка на военния персонал на бойното поле. В реален земен сценарий безпилотната система би осигурила бързо наблюдение, докато бъдат доставени и други сензори за дадената гореща точка. Сред тях се включва и самолетът Ultra Long Endurance Aircraft, който DARPA разработва в момента.

Според описание на програмата Rapid Eye нейната цел ще бъде разработване на безпилотен самолет, който лети на голяма височина и се задържа дълго време във въздуха. Той ще може да бъде изпращан от САЩ до всяка точка на света за 1-2 часа посредством ракета, за да събира информация, да наблюдава, разпознава и комуникира. Подобни машини ще могат да стоят във въздушното пространство до пет години, поддържани от автономна система за презареждане с гориво, която също се разработва в момента.

Технологии