Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил и Вселенският патриарх Вартоломей съслужиха заедно в тържествена света литургия в храм „Св. Георги Победоносец“, намиращ се в истанбулския квартал „Фенер“. Сред присъстващите на тържествената литургия беше генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев.
Събитието постави на началото на втория ден от първото мирно посещение на българския патриарх Даниил във Вселенската патриаршия в Истанбул.
Патриарх Даниил отслужи благодарствен молебен в храм „Св. Георги Победоносец“ в Истанбул
Във времена като сегашните, когато беззаконието се умножава до неузнаваемост, когато отново „се вълнуват народите, и… замислят суетни неща“ (Пс. 2:1) против волята Божия, когато виждаме как човешкият живот и достойнството на човешката личност все повече се обезценяват и целият наш свят е разтърсен от разрушителните сили на мрака, Православната църква е длъжна още по-високо да издигне своя глас в общо свидетелство за светлината и мира, които Христос ни донесе със Своето раждане. Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който днес отслужи тържествена света литургия заедно с Вселенския патриарх Вартоломей в храм „Св. Георги Победоносец", намиращ се в истанбулския квартал „Фенер".
„Сред тази велика радост на Църквата от светото Раждане на Богочовека Господ и Спасител наш Иисус Христос, което от вчера празнуваме, владичицата света Христова Църква в Константинопол има още една, втора причина да ликува радостно – това е мирното посещение при нея на Негово Блаженство Софийския митрополит и патриарх на цяла България господин Даниил", каза Вселенският патриарх Вартоломей.
По негови думи, „свещените връзки на Вселенската патриаршия с българския народ са древни, достигащи до IX век и до славното патриаршество на забележителния Вселенски патриарх свети Фотий Велики, който показал особена дейна грижа за християнизирането на славянските народи. Тогавашният княз на българите Борис, покръстен и получил името Михаил, е бил духовно чедо на свети Фотий, който го нарича „неговия най-прославен и възлюбен син, благородно и истинско чедо на собствените му духовни родилни мъки“.
Това е трета среща между двамата патриарси след интронизацията на българския патриарх. Видинският митрополит Даниил бе избран за български патриарх и Софийски митрополит на 30 юни 2024 г. Два месеца след избора си той се срещна с патриарх Вартоломей и други предстоятели в Тирана на погребението на Албанския архиепископ Анастасий, както и в края на септември 2025 г. на църковна конференция в Солун, където беше договорено между двамата патриарси и провеждането на настоящото посещение в Истанбул.
Вчера патриарх Даниил отслужи благодарствен молебен в патриаршеския храм „Св. Георги Победоносец", където с придружаващата го църковна делегация бяха посрещнати на входа на Вселенската патриаршия от Негово Високопреосвещенство Халкидонския митрополит Емануил, митрополити и клирици - членове на патриаршеския двор.
След благодарствения молебен, възглавен от патриарх Даниил, бе извършено молитвеното последование, след което се състоя и официалното посрещане на патриарх Даниил от Вселенския патриарх Вартоломей, както и от членовете на Св. Синод в Тронната зала на патриаршията.
Патриаршеската църква „Св. Георги Победоносец" е един от най-важните храмове в Константинопол. Първоначално църквата е част от Православния женски манастир, който по-късно е преобразуван от патриарх Матей II (1598-1601) в патриаршеска резиденция. Храмът е реконструиран около 1614 г. от патриарх Тимофей II (1612-1620). През 1720 г. църквата е унищожена от пожар и при патриарх Йеремия III (1716-1726) е изцяло преустроена. Реставрационни работи се извършват и през 1836 г. при патриарх Григорий VI (1835-1840), както и при сега действащия патриарх Вартоломей.
Съгласно преданието патриаршеският трон в храма първоначално е принадлежал на знаменития Константинополски патриарх Св. Йоан Златоуст (398-404). Височината на трона е четири метра, направен е от дърво на гръцки орех и е инкрустиран със слонова кост, естествени скъпоценни камъни и цветно дърво. Съгласно преданието амвонът в храма също е принадлежал на Св. Йоан Златоуст, въпреки че надписът, намиращ се на вътрешната му страна, свидетелства, че е бил направен през 1703 г., по времето на патриарх Гаврил III (1702-1707).
Както иконите, така и светите мощи съставляват централния аспект на православното християнско благочестие, основаващо се на православната доктрина на „обожанието“, заключващо се в цялото освещаване на човешката природа – тяло и душа, посредством Божествената благодат. Светите Трисветители – Василий Великий, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, са най-известните и влиятелни богослови на ранната Църква. След Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.) мощите на тези светци са пренесени от Константинопол в Рим. През ноември 2004 г. част от мощите на Св. Григорий и Св. Йоан бяха върнати обратно. Вселенският патриарх Вартоломей лично съпровождаше светите мощи до тяхната историческа родина. Не след дълго и мощите на Св. Василий също бяха донесени в Константинопол.
Колоната на бичуването на Христа е разположена на югоизточния ъгъл на патриаршеската църква - това е част от колоната, на която Той е бил привързан, а после бичуван от римските войници по време на Страстната седмица, преди да бъде разпнат. Тази колона е една от най-ценните и древни реликви на храма.
