Опашката за храна се извива стотици метри пред затворения пазар, до който се извисяват високи блокове и в близост до който минава четирилентова магистрала в покрайнините на един от най-богатите европейски градове, предаде БТА.
В бедните предградия на Париж броят на хората, които разчитат на раздаването на храна, нараства, като строгата карантина заради коронавируса потапя Франция в най-дълбоката й рецесия от времето на Втората световна война. Мнозина работеха в сивия сектор преди епидемията и сега не получават помощи от щедрата френска система за социално осигуряване.
"Много жени работеха като гледачки на деца. Съществуваше цяла икономика, базирана на свързването на двата края. След като всичко спря, хората с какво останаха? С нищо", казва Башир Гуйнем, доброволец, който раздава храна в Клиши су Боа, на около 20 км от центъра на Париж.
Башир и останалите доброволци ще раздадат за един ден захар, паста, сирене, мляко и пресни плодове и зеленчуци, повечето от които дарени от местни магазини, а не от големите хранителни вериги, на около 1600 семейства - два пъти повече от очакваното.
Клиши су Боа е част от парижките предградия - бедните райони, разположени близо до града. Безработицата сред тяхното преобладаващо имигрантско население беше над средната за страната и преди епидемията.
Наредилата се на опашката за храна 46-годишна Натали Барлан казва, че е загубила работата си отпреди кризата като помощник в детска градина.
Тя никога не е имала нужда да разчита на благотворителност, за да издържа семейството си, но вече не може да си позволи да купува храна след затварянето на местните магазини. "Сега трябва да пазаруваме в супермаркетите, а там е много скъпо", заявява тя.
"Всички сме тук по една и съща причина"
С идването на още и още хора на опашката Мохамед Мехмах, основател на местна благотворителна организация, призовава наредилите се да спазват правилата за социална дистанция.
"Иначе няма да можем да извършваме дейността си. Префектът ще каже: "Спрете всичко". Това ще е жалко. Всички сме тук по една и съща причина", казва той на множеството.
В предградията строгите карантинни мерки, наредени от президента Еманюел Макрон в опит да бъде овладяна епидемията, изостриха дълбокото социално напрежение.
Пренаселените социални жилища, хората, работещи на първа линия, и буйното младо поколение превърнаха част от тези места в горещи точки на зараза и размирици. Насилието засегна няколко квартала през пет последователни нощи миналата седмица.
В Аржантьой - друго парижко предградие, западно от Клиши су Боа - благотворителната организация на Канте Сахо раздава пакети с храна. Той казва, че осигурява по 600 на седмица и че почти никога не успява да изпълни всички поръчки.
Част от получателите на помощта са неграмотни и не могат да попълнят молбите, които правителството изисква, за да имат право хората да излязат навън. Други са семейства, които изпитват трудности да хранят децата си по три пъти на ден след затварянето на училищата.
"От началото на епидемията от коронавируса има много повече бедност", казва Сахо.
В бедните предградия на Париж броят на хората, които разчитат на раздаването на храна, нараства, като строгата карантина заради коронавируса потапя Франция в най-дълбоката й рецесия от времето на Втората световна война. Мнозина работеха в сивия сектор преди епидемията и сега не получават помощи от щедрата френска система за социално осигуряване.
"Много жени работеха като гледачки на деца. Съществуваше цяла икономика, базирана на свързването на двата края. След като всичко спря, хората с какво останаха? С нищо", казва Башир Гуйнем, доброволец, който раздава храна в Клиши су Боа, на около 20 км от центъра на Париж.
Башир и останалите доброволци ще раздадат за един ден захар, паста, сирене, мляко и пресни плодове и зеленчуци, повечето от които дарени от местни магазини, а не от големите хранителни вериги, на около 1600 семейства - два пъти повече от очакваното.
Клиши су Боа е част от парижките предградия - бедните райони, разположени близо до града. Безработицата сред тяхното преобладаващо имигрантско население беше над средната за страната и преди епидемията.
Наредилата се на опашката за храна 46-годишна Натали Барлан казва, че е загубила работата си отпреди кризата като помощник в детска градина.
Тя никога не е имала нужда да разчита на благотворителност, за да издържа семейството си, но вече не може да си позволи да купува храна след затварянето на местните магазини. "Сега трябва да пазаруваме в супермаркетите, а там е много скъпо", заявява тя.
"Всички сме тук по една и съща причина"
С идването на още и още хора на опашката Мохамед Мехмах, основател на местна благотворителна организация, призовава наредилите се да спазват правилата за социална дистанция.
"Иначе няма да можем да извършваме дейността си. Префектът ще каже: "Спрете всичко". Това ще е жалко. Всички сме тук по една и съща причина", казва той на множеството.
В предградията строгите карантинни мерки, наредени от президента Еманюел Макрон в опит да бъде овладяна епидемията, изостриха дълбокото социално напрежение.
Пренаселените социални жилища, хората, работещи на първа линия, и буйното младо поколение превърнаха част от тези места в горещи точки на зараза и размирици. Насилието засегна няколко квартала през пет последователни нощи миналата седмица.
В Аржантьой - друго парижко предградие, западно от Клиши су Боа - благотворителната организация на Канте Сахо раздава пакети с храна. Той казва, че осигурява по 600 на седмица и че почти никога не успява да изпълни всички поръчки.
Част от получателите на помощта са неграмотни и не могат да попълнят молбите, които правителството изисква, за да имат право хората да излязат навън. Други са семейства, които изпитват трудности да хранят децата си по три пъти на ден след затварянето на училищата.
"От началото на епидемията от коронавируса има много повече бедност", казва Сахо.
