Ненавиждан от американските администрации и известен с огнените си речи по телевизията, Уго Чавес беше президент на 44-ата по население държава в света, но в същото време една от най-полемичните личности в международната политика. В разрез с това, през 2010 г. Чавес беше гласуван за 11-ия най-важен "Герой на нашите времена" от британското политическо списание New Statesman, както и един от 100-те най-влиятелни хора в света от списание „Тайм". Чавес почина след неуспешното повторно лечение на рак - заболяване, за което се знае само, че е било в района на таза. Ето кой всъщност е Уго Чавес.
Уго Рафаел Чавес Фриас е лидер на държавата с най-големите доказани запаси на нефт в света - общо 1/5 от общия глобален резерв. Той взе властта през 1998 г. и въпреки голяма вътрешна опозиция, успешно пренаписа конституцията, давайки големи правомощия на президента по отношение на правителството, нефта, войската и медиите.
Чавес е женен два пъти и има една дълга извънбрачна връзка. Има 4 деца и 4 внуци. Вярващ католик, който дори е мислел да става свещеник преди да навлезе във войската и после в политиката. Вярвал е в ученията на т.нар. "теология на освобождението" и по време на политически кампании е ползвал лозунга "Христос е с революцията!" Кариерата му започва в армията през 1976 г., а през 1992 г. прави неуспешен опит за преврат срещу президента Карлос Андрес Перес, за което лежи 2 години в затвора.
През 2002 г., Чавес беше отвлечен, задържан на малък карибски остров и принуден да се оттегли като президент от група военни ръководени от бизнесмена Педро Кармона, който има връзки с американски корпорации като Шеврон и Ексон. След огромната опозиция и многохилядният митинг в подкрепа на Чавес, обаче, президентът се завърна на поста си след само три дни. Въпреки сложната вътрешна политика в страната му, Чавес все пак се обърна с положително изявление към целия венецуелски народ в деня, в който спечели третия си президентвки мандат през октомври 2012 г.
"Отправям признанието си към всички, които гласуваха срещу нас. Признавам това, че уважавате демокрацията, благодаря за вашето участие и това, че изразявате гражданския си глас, който сте дали въпреки, че не сте съгласни с боливарските ни идеи."
Чавес беше в добри отношения не само с всички латиноамерикански лидери, а и с държавни глави из целия свят, като например руския президент Владимир Путин и китайския върховен лидер Ху Дзинтао. Един от най-важните му съмишленици, особено в опозицията си срещу американския империализъм, беше иранския му колега Махмуд Ахмадинеджад, в чието присъствие Чавес също не спести мислите си за Вашингтон.
„Най-голямата надежда на нашия народ е мира, но нас обвиняват, че сме били войнствени. Но Иран никого не е нападал. Нито Ислямската революция, нито Боливарската са нападали когото и да било. Не сме пускали бомби срещу никой. Нека се замислим, обаче, кой напада цели държави и народи от повече от 100 години насам, и кой е пускал хиляди бомби срещу беззащитни народи. Включително атомни бомби.
Ей сега, Ахмадинеджад и аз ще слезем в подземията на Мирафлорес и ще насочим мерника към Вашингтон. И ще го нападнем. Те реално в това ни обвиняват. Както е казал Едуардо Галеано - "представят световната история наобратно", казва тогава Чавес.
Чавес е почитател на политолога Ноам Чомски, чиито творби за американския империализъм горещо препоръча като важно четиво по време на своя реч пред ООН. Най-острите си думи пред Обединените нации, обаче, насочи към американския президент Джордж Буш. Прекръствайки се показно, той заяви пред Общото събрание на ООН.
"Вчера, дяволът стоеше тук, на тази платформа. Все още мирише на сяра! Вчера, президентът на Съединените щати, когото аз наричам "дяволът", дойде тук и се държа като господар на света. Дори един психоаналитик не би успял да анализира онова, което американския президент каза тук вчера", казва емоционално Чавес.
Чавес беше поляризираща личност, това казват за него Кристина Маркано и Алберто Тиска, които пишат биографията му. Според тях Чавес е едновременно най-обичаният и най-ненавижданият лидер в историята на Венецуела. Обожаван от милионите бедни в страната със своята лява политика, която наричаше "Социализъм за 21 век" или, по-специфично, "Боливарианизъм". Това движение, кръстено на революционера от 18 век Симон Боливар, пропонира пълен икономически и политически суверенитет за латиноамериканските народи. В същото време, Чавес беше ненавиждан от богатите, които го набеждаваха като диктатор. Но, въпреки поляризираната ситуация във Венецуела и в света, заключението на журналиста на „Би Би Си" Грег Паласт - "Дори в небитието, пак не бих заложил срещу Чавес!"
