Мария Тереза Монтаня е разследващ журналист от 30 години. Отразява основно корупционни скандали и новини, свързани с политика и правителствените власти в Мексико. Живее и работи в град Толука.
Но, не всеки е доволен от нейните разследвания и един ден тя го разбира по трудния начин, разказва Voice of America. През август 2021 трима въоръжени мъже отвличат Мария.
Взимат й техниката и тефтерите, в които си води записки. Три часа похитителите я заплашват, а накрая с опрян в челото пистолет я карат да изтегли всичките си спестявания от различни банкомати и да им даде парите.
Накрая я пускат със заръката: Не съобщавай в полицията за отвличането.
"Толкова се страхувах, че напуснах страната, защото те заплашиха да ме убият", разказва Мария Тереза Монтаня, която прекарва няколко месеца извън родината си.
Преживяното от нея не е прецедент - през ноември само в южния щат Гуереро трима журналисти са били отвлечени и държани за заложници дни наред.
Мексико е една от държавите, в които упражняването на журналистическата професия е най-рисково и опасно за живота и здравето на представителите на медиите. През 2022 г. най-малко 67 журналисти са убити, сочат данните на американския Комитет за защита на журналистите.
95% от престъпленията срещу медиите в Мексико остават неразкрити и ненаказани.
Журналистите в страната са мишена на наркокартелите и организирани криминални групировки, които са готови да използват екстремни форми на насилие, за да защитят интересите си. Към тях се допълват и различни официални представители на държавни институции на пропитата от корупция страна, които също опитват да осуетяват журналистическите разследвания.
Независимо от заплахите, Мария Тереза Монтаня все пак се обръща към полицията и получава охрана. И въпреки това тя продължава да се чувства несигурна. "Накарах децата ми да напуснат Мексико и да живеят извън страната", споделя тя. "След отвличането изпаднах в дълбока депресия. Имаше моменти, в които не можех дори да стана от леглото и бях убедена, че няма да мога да продължа напред", спомня си мексиканката
В крайна сметка тя осъзнава, че има дълг към свободата на словото и към истината, които я измъкват от бездната на депресията. "След отвличането мислех, че съм приключила с журналистката. Осъзнах обаче, че тя е моето призвание. Имам собствен уебсайт, в който колегите ми ме чакаха и трябваше да се върна. Исках да довърша онова, което съм започнала."
Но, не всеки е доволен от нейните разследвания и един ден тя го разбира по трудния начин, разказва Voice of America. През август 2021 трима въоръжени мъже отвличат Мария.
Взимат й техниката и тефтерите, в които си води записки. Три часа похитителите я заплашват, а накрая с опрян в челото пистолет я карат да изтегли всичките си спестявания от различни банкомати и да им даде парите.
Накрая я пускат със заръката: Не съобщавай в полицията за отвличането.
"Толкова се страхувах, че напуснах страната, защото те заплашиха да ме убият", разказва Мария Тереза Монтаня, която прекарва няколко месеца извън родината си.
Преживяното от нея не е прецедент - през ноември само в южния щат Гуереро трима журналисти са били отвлечени и държани за заложници дни наред.
Мексико е една от държавите, в които упражняването на журналистическата професия е най-рисково и опасно за живота и здравето на представителите на медиите. През 2022 г. най-малко 67 журналисти са убити, сочат данните на американския Комитет за защита на журналистите.
95% от престъпленията срещу медиите в Мексико остават неразкрити и ненаказани.
Журналистите в страната са мишена на наркокартелите и организирани криминални групировки, които са готови да използват екстремни форми на насилие, за да защитят интересите си. Към тях се допълват и различни официални представители на държавни институции на пропитата от корупция страна, които също опитват да осуетяват журналистическите разследвания.
Независимо от заплахите, Мария Тереза Монтаня все пак се обръща към полицията и получава охрана. И въпреки това тя продължава да се чувства несигурна. "Накарах децата ми да напуснат Мексико и да живеят извън страната", споделя тя. "След отвличането изпаднах в дълбока депресия. Имаше моменти, в които не можех дори да стана от леглото и бях убедена, че няма да мога да продължа напред", спомня си мексиканката
В крайна сметка тя осъзнава, че има дълг към свободата на словото и към истината, които я измъкват от бездната на депресията. "След отвличането мислех, че съм приключила с журналистката. Осъзнах обаче, че тя е моето призвание. Имам собствен уебсайт, в който колегите ми ме чакаха и трябваше да се върна. Исках да довърша онова, което съм започнала."
