Тазгодишната Нобелова награда за физика се присъжда на Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за откритията им, свързани с един от най-екзотичните феномени във Вселената - черната дупка, съобщава сайтът Nobelprize.org.
Роджър Пенроуз получава половината от наградата за откритието, че формирането на черна дупка се явява надеждно предсказание за Общата теория на относителността. Райнхард Генцел и Андреа Гец си поделят другата половина за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика. Единственото известно досега обяснение за невидимия и изключително тежък обект, който управлява орбитите на звездите, е черна дупка.
Нобеловата седмица започва напук на пандемията, но скромно
Пенроуз използва находчиви математически методи в доказателството си, че черните дупки са пряко следствие от Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Самият Айнщайн не вярва, че черните дупки - тези свръхтежки чудовища, който улавят всичко и нищо, дори светлината, не може да им се изплъзне, наистина съществуват.
През януари 1965 г. - десет години след смъртта на Алберт Айнщайн, Роджър Пенроуз доказва, че черните дупки наистина могат да се формират и ги описва в детайл. В сърцето си те крият особеност (сингулярност), в която престават да съществуват всички известни закони на природата. Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към Общата теория на относителността след Айнщайн.
Райнхард Генцел и Андреа Гец ръководят групи от астрономи, които от началото на 90-те години на миналия век, са насочили вниманието си към регион, наречен Стрелец А* (Sagittarius A*) в центъра на нашата галактика. Орбитите на най-ярките звезди в близост до средата на Млечния път са картографирани с нарастваща точност. Измерванията на двете групи си съответстват, като и двата екипа откриват изключително тежък невидим обект, който притегля "бъркотията" от звезди, карайки ги да се движат наоколо с главозамайващи скорости. Около четири милиона слънчеви маси са "пакетирани" в регион, не по-голям от нашата Слънчева система.
Нобелова награда за откривателите на вируса на хепатит С
Използвайки най-големите телескопи в света, Генцел и Гец разработват методи за проникване през обширните облаци от междузвезден газ и прах до центъра на Млечния път. Разширявайки границите на технологиите, те усъвършенстват новите техники, за да компенсират изкривяванията, причинени от земната атмосфера, изграждайки уникални инструменти, и се ангажират с дългосрочни изследвания. Тяхната новаторска дейност предлага най-убедителното доказателство за свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.
"Откритията на тазгодишните Нобелови лауреати прекрачват нови територии в изследването на компактни и свръхмасивни обекти. Тези екзотични обекти обаче все още поставят много въпроси, които молят за отговори и мотивират бъдещи изследвания. Въпроси не само за тяхната вътрешна структура, но и въпроси как да тестваме нашата теория за гравитацията при екстремните условия в непосредствена близост до черна дупка", казва Дейвид Хавиланд от Нобеловия комитет за физика.
Райнхард Генцел е роден на 24 март 1952 г. в Бад Хомбург фор дер Хьое, Германия, съобщава сайтът Nobelprize.org.
През 1978 г. придобива докторска степен от Университета в Бон. През 1980 г. започва работа в университета Бъркли, Калифорния, където през 1981 г. става професор във Физическия факултет. През 1986 г. е назначен за директор на Института за извънземна физика "Макс Планк" в Мюнхен. Научните интереси на Генцел, според "Енциклопедия британика" са свързани с експерименталната астрофизика. Неговата изследователска група се фокусира върху еволюцията на галактиките и на техните централни зони.
Носител е на наградата "Ото Хан" на дружеството "Макс Планк" /1979/, на наградата "Нютон" на Американското астрономическо дружество /1986/ и на наградата "Лайбниц" на Германската научна фондация /1990/.
Андреа Гец е родена на 16 юни 1965 година в гр. Ню Йорк. Тя е професор в Катедрата по физика и астрономия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Гец получава своята бакалавърска и магистърска степен съответно в Масачузетския технологичен институт /1987/ и Калифорнийския технологичен институт /1992/.
В ранната си кариера Гец разработва метод за наблюдение, който по-добре прониква в инфрачервения спектър на космическия прах. Чрез него тя и нейният екип успяват да идентифицират масивен обект в центъра на нашата галактика, около който орбитират с невероятна скорост група млади звезди.
Андреа Гец е носителка на наградите "Мария Гьоперт-Майер" и на наградата "Бейкър" на Кралското научно дружество.
Роджър Пенроуз получава половината от наградата за откритието, че формирането на черна дупка се явява надеждно предсказание за Общата теория на относителността. Райнхард Генцел и Андреа Гец си поделят другата половина за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика. Единственото известно досега обяснение за невидимия и изключително тежък обект, който управлява орбитите на звездите, е черна дупка.
Нобеловата седмица започва напук на пандемията, но скромно
Пенроуз използва находчиви математически методи в доказателството си, че черните дупки са пряко следствие от Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Самият Айнщайн не вярва, че черните дупки - тези свръхтежки чудовища, който улавят всичко и нищо, дори светлината, не може да им се изплъзне, наистина съществуват.
През януари 1965 г. - десет години след смъртта на Алберт Айнщайн, Роджър Пенроуз доказва, че черните дупки наистина могат да се формират и ги описва в детайл. В сърцето си те крият особеност (сингулярност), в която престават да съществуват всички известни закони на природата. Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към Общата теория на относителността след Айнщайн.
Райнхард Генцел и Андреа Гец ръководят групи от астрономи, които от началото на 90-те години на миналия век, са насочили вниманието си към регион, наречен Стрелец А* (Sagittarius A*) в центъра на нашата галактика. Орбитите на най-ярките звезди в близост до средата на Млечния път са картографирани с нарастваща точност. Измерванията на двете групи си съответстват, като и двата екипа откриват изключително тежък невидим обект, който притегля "бъркотията" от звезди, карайки ги да се движат наоколо с главозамайващи скорости. Около четири милиона слънчеви маси са "пакетирани" в регион, не по-голям от нашата Слънчева система.
Нобелова награда за откривателите на вируса на хепатит С
Използвайки най-големите телескопи в света, Генцел и Гец разработват методи за проникване през обширните облаци от междузвезден газ и прах до центъра на Млечния път. Разширявайки границите на технологиите, те усъвършенстват новите техники, за да компенсират изкривяванията, причинени от земната атмосфера, изграждайки уникални инструменти, и се ангажират с дългосрочни изследвания. Тяхната новаторска дейност предлага най-убедителното доказателство за свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.
"Откритията на тазгодишните Нобелови лауреати прекрачват нови територии в изследването на компактни и свръхмасивни обекти. Тези екзотични обекти обаче все още поставят много въпроси, които молят за отговори и мотивират бъдещи изследвания. Въпроси не само за тяхната вътрешна структура, но и въпроси как да тестваме нашата теория за гравитацията при екстремните условия в непосредствена близост до черна дупка", казва Дейвид Хавиланд от Нобеловия комитет за физика.
Райнхард Генцел е роден на 24 март 1952 г. в Бад Хомбург фор дер Хьое, Германия, съобщава сайтът Nobelprize.org.
През 1978 г. придобива докторска степен от Университета в Бон. През 1980 г. започва работа в университета Бъркли, Калифорния, където през 1981 г. става професор във Физическия факултет. През 1986 г. е назначен за директор на Института за извънземна физика "Макс Планк" в Мюнхен. Научните интереси на Генцел, според "Енциклопедия британика" са свързани с експерименталната астрофизика. Неговата изследователска група се фокусира върху еволюцията на галактиките и на техните централни зони.
Носител е на наградата "Ото Хан" на дружеството "Макс Планк" /1979/, на наградата "Нютон" на Американското астрономическо дружество /1986/ и на наградата "Лайбниц" на Германската научна фондация /1990/.
Андреа Гец е родена на 16 юни 1965 година в гр. Ню Йорк. Тя е професор в Катедрата по физика и астрономия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Гец получава своята бакалавърска и магистърска степен съответно в Масачузетския технологичен институт /1987/ и Калифорнийския технологичен институт /1992/.
В ранната си кариера Гец разработва метод за наблюдение, който по-добре прониква в инфрачервения спектър на космическия прах. Чрез него тя и нейният екип успяват да идентифицират масивен обект в центъра на нашата галактика, около който орбитират с невероятна скорост група млади звезди.
Андреа Гец е носителка на наградите "Мария Гьоперт-Майер" и на наградата "Бейкър" на Кралското научно дружество.
