Вече няма връщане назад за Лондон и Брюксел, които официално подпечатаха развода си.
Великобритания влиза в т.нар. преходен период. Това означава, че в следващите 11 месеца няма да се промени нищо:
- пътуванията от и до Великобритания остават по същите правила
- свободата да се живее и работи във Великобритания също не се променя
- правилата на търговия между Острова и Общността остават същите
- Великобритания продължава да плаща за членство в Европейския съюз
- До края на 2020-а, промяната ще е само в това, че Лондон губи правото на глас в европейските институции.
BREXIT: Officials removed British flags from the European Council, leaving 27 flags of the European Union's remaining member states, as the United Kingdom finally departs after years of delays and debate. https://t.co/9IXxzoI4DS pic.twitter.com/uZf2OfMgND
— ABC News (@ABC) January 31, 2020
Раздялата с Евросъюза, може да не е последната за Великобритания. Brexit поставя под изпитание единството на кралството, след като Шотландия вече поиска нов референдум за независимост. Всеки един избирателен район там е гласувал срещу Brexit.
Това повратно историческо събитие е колкото неочаквано, толкова и логично, имайки предвид бурната и двойствена връзка между Острова и Европа.
Brexit става факт след три години и половина мъчителен развод с елементи на психодрама, в които на премиерския пост във Великобритания се смениха трима души, три пъти имаше предсрочни избори, бяха водени трудни преговори с останалите 27 членки, имаше язвителни дебати в Камарата на общините и гласувания с много обрати и инфарктни моменти.
КАК СЕ СТИГНА ДОТУК?
Идеята на Уинстън Чърчил за "Съединени европейски щати" Великобритания първоначално няма желание да се включи в европейския интеграционен проект, а избира да лавира между САЩ и Европа, запазвайки изцяло суверенитета си. Когато по-късно пожелава да се присъедини към процъфтяващите държави от Европейската икономическа общност, за да даде тласък на изпадналата си в затруднение икономика, Великобритания е спряна от френския президент Шарл дьо Гол, който вижда в британците троянски кон на САЩ и заплаха за френското селско стопанство. След като в крайна сметка се присъединява през 1973 г., Великобритания пак остава с единия крак отвън - тенденция, която продължава и по времето на Маргарет Тачър, гледаща на общността просто като на общ пазар. Обединеното кралство отказва да влезе в Шенгенското пространство, извоюва си преференциални условия за вноската в европейския бюджет ("Искаме си парите обратно") и не приема еврото. След продължилото десет години управление на проевропейски настроения премиер Тони Блеър през последните години се надигна нова вълна на евроскептицизъм и негови лица станаха популярни политици като Найджъл Фараж.
На 23 юни 2016 г. британците гласуваха на референдум за напускане на Европейския съюз. Още на следващия ден подаде оставка премиерът консерватор Дейвид Камерън. Той бе свикал този референдум като блъф, за да се пребори, от една страна, с конкуренцията на Фараж, а от друга, за да окаже натиск върху останалите 27 държави членки да направят отстъпки на Обединеното кралство. След като постигна и двете си цели, на народното допитване той водеше кампания за оставане в ЕС, но хазартният му ход се оказа несполучлив. Лагерът на привържениците на напускането - в който голяма роля изигра енигматичният "архитект на Брекзита" Доминик Къмингс, сега близък съветник на премиера Джонсън - организира изключително силна кампания, която помогна за изненадващия за мнозина резултат на референдума. От една страна, тя използваше прости, но въздействащи лозунги като "Да си върнем контрола", шоу елементи като обиколките на Борис Джонсън с червения автобус с призив британската вноска в бюджета на ЕС да бъде използвана за британското здравеопазване, а от друга - сложни компютърни алгоритми за насочване на политическа реклама към конкретни възрастови и социални групи в социалните мрежи.
Камерън бе наследен на поста от Тереза Мей, която въпреки че бе гласувала за оставане в ЕС, веднага възприе мантрата "Brexit значи Brexit" и обеща да изведе страната от блока на 28-те. Уверена в благоприятните социологически проучвания, даващи голяма преднина на нейната Консервативна партия, Мей реши да поиска предсрочни избори през 2017 г., за да получи по-силен мандат в преговорите с европейските си партньори за Brexit. Серията от терористични актове във Великобритания през тази година и усещането на избирателите, че правителството няма ясна стратегия за излизане от ЕС, доведоха до поражение и консерваторите загубиха мнозинството си в парламента. След като Мей положи неимоверни усилия да сключи споразумение с другите евролидери за излизането от ЕС, британският парламент отхвърли три пъти сделката ѝ за Brexit, най-вече заради трънливия въпрос за ирландската граница.
Наложи се министър-председателката неколкократно да поиска от ЕС удължаване на срока за излизане, но след като се озова в задънена улица заради пораженията в парламента, тя подаде оставка и бе заменена на поста от водещия брекзитър Борис Джонсън. Бившият кмет на Лондон договори с ЕС ново споразумение за Brexit, което също бе отхвърлено. За да разбие блокажа в парламента, той приложи тактиката на Мей със свикване на предсрочни избори и ходът му този път се оказа печеливш. Консерваторите спечелиха миналата година най-голямото си мнозинство в Камарата на общините от времето на Маргарет Тачър. Сделката най-сетне бе ратифицирана от парламента в Лондон, от Европейския парламент и одобрена от кралица Елизабет Втора, което сложи край на психодрамата Brexit.
КАКВО ПРЕДСТОИ?
Датата 31 януари има като цяло само символична стойност и няма незабавно да доведе до голяма промяна. С нея се слага начало на преговорите за бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС, предимно в търговската област.
Споразумението предвижда преходен период до 31 декември за осигуряване на плавна раздяла, който е възможно да бъде удължен, въпреки че Джонсън отхвърля подобен сценарий.
Докато трае преходният период, Великобритания ще продължи да спазва правилата на ЕС, остава в единния пазар, в митническия съюз и ще продължи да внася средства в евробюджета. Британските граждани ще продължат да живеят, работят и учат в ЕС, а гражданите на 27-те страни членки ще имат същите права в Обединеното кралство. Лондон обаче няма да има право на глас при вземането на решенията, няма да има евродепутати и еврокомисар, премиерът и министрите няма да могат да участват в срещи на Европейския съвет и Съвета на ЕС.
Най-отявлените евроскептици искаха прословутият лондонски часовник Биг Бен да удари на 31 януари в 23 часа, за да бъде ознаменуван моментът на напускането, но това няма да стане, защото часовникът е в ремонт. Brexit ще бъде отбелязан с обратното броене и стрелките на прожектиран на стените на "Даунинг стрийт" часовник и с пускането в обращение на специална монета от 50 пенса в тираж от 10 милиона бройки. Знамето на Великобритания пред Европейския парламент ще бъде свалено и отнесено в Музея на европейската история.
Европейският съюз, който до неотдавна изглеждаше, че само ще се разширява, ще загуби за пръв път държава членка и то една от най-големите и богатите. Населението на блока ще намалее от 500 на 446 милиона души, а територията му ще се свие с 5,5 процента. Ако някога британците решат да се върнат в лоното на ЕС, те няма да бъдат приети автоматично, а ще трябва да преминат през цялата процедура за присъединяване.
За Обединеното кралство предстоят три огромни предизвикателства - гарантирането на икономическа стабилност при неблагоприятен развой в търговските преговори, запазването на целостта на държавата на фона на все по-силното желание на Шотландия за независимост и на мира в Северна Ирландия, където Brexit може да разбие крехкия баланс между католиците националисти и протестантите юнионисти.
Европейският съюз трябва да направи много прецизна оценка какви търговски отношения да договори британците, така че, от една страна, да предпази Обединеното кралство от икономически и финансов крах, който би се отразил тежко на 27-те, а от друга - да не им предложи прекалено изгодни условия, които биха изкушили други страни да напуснат блока. Най-тежката задача за ЕС ще бъде да направи трезва равносметка на собствените си несъвършенства, допринесли за Brexit, вместо тесногръдо да хвърля цялата вина върху популизма и ксенофобията на британските политици и на опитите на Владимир Путин и Доналд Тръмп да всеят разкол в Европа.
