IT специалисти, учени, професори и хора на изкуството имат необичайно за мъжкия пол хоби – да участват в група за плетене, разказва Voice of America (VOA).
Джейкъб Сейферт е редактор, който счита, че плетенето е неговото „творческо бягство“ и хоби.
„Една зима реших да се уча на хобитата на баба ми и дядо ми. Затова започнах да уча как да издълбавам дърво и как да плета. Но понеже се посичах непрекъснато с дърводелството, аз се отказах доста бързо от това. И след това дойде плетенето. Първоначално го смятах за шега, но беше забавно“, изтъква Сейфърт.
Веднъж седмично, Сейфърт и група мъжа, пленени от магията на плетенето, се събират в малък бутик в Манхатън, за да си говорят.
Химикът Стефанас Аксанда пътува два часа от дома си, за да стигне до това място. Самият той започва да плете по време на пандемията от COVID-19. Той определя плетенето като вид терапия. „Това е наистина нещо, което успокоява мозъка ми“, коментира той.
Професор по маркетинг също се занимава с плетене.
„Моят най-добър приятел има шестмесечно бебе и правех това пончо за него, но приятелите ми казват, че ще му бъде твърде тясно, въпреки че главата му ще се побере“, разказва той.
Групата по плетене е наистина разнообразна – в нея има и интериорен дизайнер, и медицински изследовател.
Грант-Роджърс Кемп, медицински изследовател, плете по различни причини и за различни хора.
„Правя най-различни неща. Някои от тях ги плета за себе си, а другите – за моите приятели“, посочва той.
Интериорният дизайнер Евън Куупман започва да плете още като е на пет. Сега той плете всекидневно. Той споделя, че на всеки успешен плет има по няколко провала.
Куупман плете дори в метрото, докато пътуваме.
Той разказва, че плетенето е едно от най-скъпите хобита, тъй като, по думите му, много хора смятат, че е едно от най-икономичните.
В техните огромни чували, те държат километри от прежда, десетки игли за плетене, както и специализирани списания с кройки.
Джейкъб Сейферт е редактор, който счита, че плетенето е неговото „творческо бягство“ и хоби.
„Една зима реших да се уча на хобитата на баба ми и дядо ми. Затова започнах да уча как да издълбавам дърво и как да плета. Но понеже се посичах непрекъснато с дърводелството, аз се отказах доста бързо от това. И след това дойде плетенето. Първоначално го смятах за шега, но беше забавно“, изтъква Сейфърт.
Веднъж седмично, Сейфърт и група мъжа, пленени от магията на плетенето, се събират в малък бутик в Манхатън, за да си говорят.
Химикът Стефанас Аксанда пътува два часа от дома си, за да стигне до това място. Самият той започва да плете по време на пандемията от COVID-19. Той определя плетенето като вид терапия. „Това е наистина нещо, което успокоява мозъка ми“, коментира той.
Професор по маркетинг също се занимава с плетене.
„Моят най-добър приятел има шестмесечно бебе и правех това пончо за него, но приятелите ми казват, че ще му бъде твърде тясно, въпреки че главата му ще се побере“, разказва той.
Групата по плетене е наистина разнообразна – в нея има и интериорен дизайнер, и медицински изследовател.
Грант-Роджърс Кемп, медицински изследовател, плете по различни причини и за различни хора.
„Правя най-различни неща. Някои от тях ги плета за себе си, а другите – за моите приятели“, посочва той.
Интериорният дизайнер Евън Куупман започва да плете още като е на пет. Сега той плете всекидневно. Той споделя, че на всеки успешен плет има по няколко провала.
Куупман плете дори в метрото, докато пътуваме.
Той разказва, че плетенето е едно от най-скъпите хобита, тъй като, по думите му, много хора смятат, че е едно от най-икономичните.
В техните огромни чували, те държат километри от прежда, десетки игли за плетене, както и специализирани списания с кройки.
