/ / iStock/Getty Images
Американската организация "Планетарно общество" обяви като успешна мисията на слънчевия й платноход „LightSail2“, орбитиращ около Земята, предаде АФП. Екипът, създал този проект на стойност 7 млн. долара, изтъква, че е експериментирал с нова форма на придвижване, която ще е от полза за изследването на далечния космос. Сателитът е с големина на хляб и е оборудван с огромно платно от лъскав полиестер. Придвижването се осъществява без двигател, без гориво или слънчеви батерии, а само благодарение на натиска, упражняван от фотоните на Слънцето. "През последните четири дни космическият кораб издигна апогея на орбитата си с 1,7 км благодарение на слънчевото си платно", заяви астрономът Брус Бетс, ръководител на проекта „LightSail“. Идеята подхранва мечтите на астрономите от десетилетия, но досега почти не е реализирана, защото изглеждаше безумна: придвижване на апарати в космическото пространство без двигател, без гориво, без соларни батерии, разчитайки единствено на неуловимите слънчеви фотони. "Официално обявяваме мисията на слънчевия платноход за успешна", написа в Twitter Бил Най, директор на организацията "Планетарно Общество". В слънчевото платно няма нищо високотехнологично. То представлява огромен квадрат от изключително фино и леко отразяващо фолио (Майлар) с обща площ 32 кв.м. Веднъж разгънато, платното се превръща в капан за фотони. Тласъкът, осигурен от фотоните, е нищожен, но за сметка на това постоянен. "Озовете ли се веднъж в орбита, никога няма да имате проблем с горивото", отбеляза Най.

През 2010 г. Япония изстреля слънчевия си платноход "Икар". Други космически агенции все още не са тествали концепцията. За какво могат да послужат слънчевите платна в бъдещето? Бил Най обяснява, че могат да бъдат използвани за далечния пътешествия отвъд пределите на Слънчевата система или за поддържането в космоса на стационарни сонди - например телескоп за наблюдение на приближаващи астероиди или сателит, "фиксиран" над Северния полюс.
БТА