"Хамас" шокира света в началото на октомври с масовото убийство на стотици израелци. Въпреки жестоката си терористична атака обаче радикалното ислямистко палестинско движение може да разчита на влиятелни поддръжници и доходоносни инвестиции в Близкия изток, отбелязва телевизия n-tv. "Хамас" е обявена за терористична организация от САЩ, ЕС, Израел, Великобритания, Канада и други страни.
Когато "Хамас" нападна Израел на 7 октомври, дори и част от Германия ликуваше, посочва телевизията. Възторжени мюсюлмани раздаваха бонбони по улиците на Берлин. И в Хамбург хората се радваха на убийството на стотици жени, деца и цели семейства, както можеше да се види от репортаж на телевизия Ен Де Ер (NDR).
Въпреки това "Хамас" вероятно все още може да разчита на дарения от мюсюлмани от цял свят, за да финансира терористичните си дейности, включително и в други западни държави: както най-голямата ислямска благотворителна организация в САЩ "Фондация Света земя" превежда милиони щатски долари на палестинските територии от 80-те години на миналия век до забраната ѝ през 2001 г. Предполага се, че парите са били предназначени за подпомагане на социални институции в ивицата Газа и Западния бряг, но те са били под контрола на "Хамас". Поради което парите често се оказваха в семействата на атентатори самоубийци като перфидна форма на помощ за опечалени.
Държавният департамент на САЩ заяви, че "Хамас" набира средства в други държави от Персийския залив и получава дарения от палестинци, други емигранти и собствени благотворителни организации, информира Ройтерс.
Матю Левит, бивш служител на САЩ, специализиран в борбата с тероризма, изчисли, че по-голямата част от бюджета на "Хамас" в размер на над 300 млн. долара идва от данъци върху бизнеса, както и от държави, включително Иран и Катар, или от благотворителни организации.
Как "Хамас" финансира своя терор
Като цяло обаче обемът на даренията за "Хамас" вероятно е намалял през последните години. Не само в САЩ, но и в Канада и други западни страни много предполагаеми благотворителни организации бяха забранени след атентатите от 11 септември 2001 г. и класифицирани като терористични организации заради подкрепата им за "Хамас".
Независимо от това финансовите ресурси на радикалната ислямска палестинска организация вероятно са се увеличили, а не са намалели оттогава.
Тунелите като машина за пари
Независимият неправителствен портал Counter Extremism Project приписва новата финансова мощ преди всичко на управлението на "Хамас" над ивицата Газа. През 2005 г. Израел се изтегля от палестинския анклав. Една година по-късно терористичната организация идва на власт. Твърди се, че само за шест години бюджетът на "Хамас" е нараснал от 40 на 540 милиона щатски долара годишно. През 2013 г. той възлиза на 700 млн. долара.
Според "Таймс ъф Израел" “Хамас“ е инвестирала поне 100 млн. долара годишно във военния си потенциал. Почти половината от тази сума е била вкарана в обширната система от тунели под ивицата Газа.
Контрол на поне 40 компании в чужбина
Подземната мрежа се използва за тайно придвижване на бойци и оръжия в ивицата Газа. Същевременно обаче тя е и спасителна линия и важен източник на пари: "Хамас" събира данъци върху доставката на храни и други важни стоки. Твърди се, че в разцвета на подземните доставки само по този начин групировката е печелила около 500 млн. долара годишно - поне до 2013 г., когато Египет заяви, че е унищожил 90% от тунелната система. Каква част от нея съществува и днес, не е ясно.
Същото се отнася и за инвестиционния портфейл на "Хамас". По данни на министерството на финансите на САЩ въпреки санкциите терористичната организация е инвестирала над 500 млн. долара в чуждестранни компании чрез мрежа от фирми фантоми. Позовавайки се на ирански дипломат, през 2021 г. Ройтерс съобщи, че "Хамас" контролира около 40 компании в Алжир, Турция, Саудитска Арабия, Судан и Обединените арабски емирства.
Известно е също така, че преди няколко години "Хамас" се активира на борсата за криптовалути. Бригадите "Касам", въоръженото крило на "Хамас", понякога обясняваха на няколко езика на своя уебсайт как да се съхраняват биткойни. Терористите и други престъпници използват този метод, за да прикриват парични потоци и доходи и да избягват санкции. През 2021 г. САЩ успяха да конфискуват един милион долара от бригадите "Касам" в различни криптовалути.
Катар се намесва
Сумата не е впечатляваща, но все пак не е такава, която може да бъде пренебрегната. В края на краищата наистина големите донори на “Хамас“ са чуждестранни партньорски държави. Както обобщава Counter Extremism Project, през 2011 г. турското правителство обещава 300 млн. долара на "Хамас". Парите били предназначени за попълване на дупките в гражданския бюджет на ивицата Газа. Поради това турското правителство не е искало да изплати парите директно на "Хамас", а на неправителствени организации. По това време не беше ясно дали това ще бъде еднократно или годишно плащане.
Само една година по-късно Катар също обяви плащане на 400 млн. долара. Емирството е един от най-големите поддръжници на "Хамас". От 2012 г. в него се помещава постоянното политическо бюро на радикалната палестинска ислямска организация. Когато през 2014 г. "Хамас" вече не беше в състояние да изплаща заплатите на 44 000 служители в публичния сектор, емирството пак се намеси. Твърди се, че то вече е предоставило общо 1,5 млрд. щатски долара.
Подобно на Турция обаче емирството подчертава, че парите не се използват за тероризъм, а за хуманитарни цели, като например доставка на електроенергия. По този начин и Германия оправдава плащанията си на помощи за палестинските територии, посочва n-tv.
В случая с Катар обаче невинаги е ясно къде в действителност попадат парите: Емирството е обвинявано за това, че парите наистина са попаднали във военното крило на “Хамас“ чрез банка и благотворителна организация. Твърди се, че втората радикална милиция в палестинските територии, "Ислямски джихад", също се е възползвала от тях. За това обаче няма никакви доказателства.
Рияд подкрепя атентатори самоубийци
Ситуацията със Саудитска Арабия е различна: Когато през септември 2000 г. започна втората интифада, кралството преведе няколко милиона долара на семействата на атентатори самоубийци чрез йорданската Арабска банка, за да подкрепи палестинското въстание срещу Израел. Правителството на САЩ успя да докаже плащанията. През 2014 г. банката е призната за отговорна за атентатите в Израел и осъдена от американски съд за финансиране на тероризъм.
Банката подаде жалба. Четири години по-късно присъдата беше отменена, след като банката постигна извънсъдебно споразумение с 597 жертви на нападенията на "Хамас".
Повече информация, повече пари
От години "Хамас" получава най-голяма подкрепа от Иран. Твърди се, че от 90-те години на миналия век режимът в Техеран е финансирал с няколкостотин милиона долара радикалната ислямска организация. Според Проекта за борба с екстремизма от Техеран все още идват поне по 70 млн. долара годишно: През 2019 г. "Таймс ъф Израел" съобщи, че Иран ще увеличи плащането си до 30 млн. долара месечно, ако "Хамас" може да предостави информация за това къде се съхраняват израелските ракети.
За разлика от други държави, иранската подкрепа не се ограничава само до парични средства: Техеран предоставя допълнителни оръжия и военно обучение. Разрив в отношенията имаше само преди малко повече от десет години, когато избухна гражданската война в Сирия: Иран и ливанското движение "Хизбула" застанаха на страната на Башар Асад. "Хамас" пък подкрепяше сунитските милиции, които искаха да свалят Асад. В резултат на това Иран временно прекрати финансовата си подкрепа. Десет години по-късно те отново застават рамо до рамо, обединени от омразата си към Израел.
Асиметрична война
Всъщност размерът на бюджета на “Хамас“ нито е точно известен, нито пък са засечени всички пътища, по които терористичната групировка си набавя средства или пък се търсят и намират нови начини, в случай че някои от финансовите канали пресъхнат.
Не така стои въпросът с Израел. Войната на Израел с "Хамас" в ивицата Газа ще струва до 200 милиарда шекела (51 милиарда долара), съобщи в началото на ноември финансовият вестник "Калкюлист", позовавайки се на предварителни данни на министерството на финансите.
Изданието посочи, че тази оценка, равняваща се на 10 % от брутния вътрешен продукт на еврейската държава, се основава на това, че войната ще продължи между 8 и 12 месеца; че тя ще бъде ограничена само до Газа, без пълноценното участие на ливанската групировка "Хизбула", Иран или Йемен; и че около 350 000 израелци, призовани като военни резервисти, скоро ще се върнат на работа.
“Калкюлист“ подчерта, че министерството смята тези 200 милиарда шекела за "оптимистичен" вариант. В същото време финансовото ведомство на Израел заяви, че не поддържа данните на “Калкюлист“, предаде Ройтерс. Според “Калкюлист“ половината от разходите ще бъдат разходи за отбрана, които възлизат на около 1 милиард шекела дневно. Други 40-60 млрд. шекела ще дойдат от загубата на приходи, 17-20 млрд. шекела за компенсации за бизнеса и 10-20 млрд. шекела за възстановяване.
Никой не признава вина, парите си текат
Когато в края на октомври финасовото министерство на САЩ наложи санкции на трима акционери на турския инвестиционен фонд в областта на недвижимите имоти Trend GYO, от фонда отрекоха да предоставят финансова подкрепа на която и да било организация, предаде Ройтерс.
САЩ обявиха втори кръг от санкции, насочени към “Хамас“ след нападението ѝ срещу Израел, включително срещу служител на “Хамас“ в Иран и членове на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция.
В изявлението на министерството на финансите на САЩ се посочват и тримата основни акционери на Trend GYO TDGYO.IS, включително председателя и един член на управителния съвет.
Всъщност за пореден път санкциите закъсняха. И то катастрофално. Защото войната нанесе тежки рани както на Израел, така и на обикновените палестинци, живеещи в Газа. И безусловно това, че са наложени санкции на една шепа хора, няма да донесе мир в Близкия изток.
Приятелят на моя враг…е мой приятел
В сложния пъзел на финансирането на "Хамас" неизбежно се появява Катар. Буди учудване фактът, че богата на природен газ държава от района на Персийския залив, която е спонсор на “Хамас“, е , по оценка на Ройтерс, основен съюзник на САЩ извън НАТО. Неизбежно възниква въпросът как Вашингтон вижда в лицето на Доха свой верен съюзник, след като на гостоприемството на Катар се радват лидерите на “Хамас“, чиято единствена цел от десетилетия е унищожаването на друг основен съюзник на САЩ извън НАТО – Израел. Такава политика изважда на бял свят основната парадигма на американската външна политика - "Приятелят на моя враг е мой приятел".
Когато "Хамас" нападна Израел на 7 октомври, дори и част от Германия ликуваше, посочва телевизията. Възторжени мюсюлмани раздаваха бонбони по улиците на Берлин. И в Хамбург хората се радваха на убийството на стотици жени, деца и цели семейства, както можеше да се види от репортаж на телевизия Ен Де Ер (NDR).
Въпреки това "Хамас" вероятно все още може да разчита на дарения от мюсюлмани от цял свят, за да финансира терористичните си дейности, включително и в други западни държави: както най-голямата ислямска благотворителна организация в САЩ "Фондация Света земя" превежда милиони щатски долари на палестинските територии от 80-те години на миналия век до забраната ѝ през 2001 г. Предполага се, че парите са били предназначени за подпомагане на социални институции в ивицата Газа и Западния бряг, но те са били под контрола на "Хамас". Поради което парите често се оказваха в семействата на атентатори самоубийци като перфидна форма на помощ за опечалени.
Държавният департамент на САЩ заяви, че "Хамас" набира средства в други държави от Персийския залив и получава дарения от палестинци, други емигранти и собствени благотворителни организации, информира Ройтерс.
Матю Левит, бивш служител на САЩ, специализиран в борбата с тероризма, изчисли, че по-голямата част от бюджета на "Хамас" в размер на над 300 млн. долара идва от данъци върху бизнеса, както и от държави, включително Иран и Катар, или от благотворителни организации.
Как "Хамас" финансира своя терор
Като цяло обаче обемът на даренията за "Хамас" вероятно е намалял през последните години. Не само в САЩ, но и в Канада и други западни страни много предполагаеми благотворителни организации бяха забранени след атентатите от 11 септември 2001 г. и класифицирани като терористични организации заради подкрепата им за "Хамас".
Независимо от това финансовите ресурси на радикалната ислямска палестинска организация вероятно са се увеличили, а не са намалели оттогава.
Тунелите като машина за пари
Независимият неправителствен портал Counter Extremism Project приписва новата финансова мощ преди всичко на управлението на "Хамас" над ивицата Газа. През 2005 г. Израел се изтегля от палестинския анклав. Една година по-късно терористичната организация идва на власт. Твърди се, че само за шест години бюджетът на "Хамас" е нараснал от 40 на 540 милиона щатски долара годишно. През 2013 г. той възлиза на 700 млн. долара.
Според "Таймс ъф Израел" “Хамас“ е инвестирала поне 100 млн. долара годишно във военния си потенциал. Почти половината от тази сума е била вкарана в обширната система от тунели под ивицата Газа.
Контрол на поне 40 компании в чужбина
Подземната мрежа се използва за тайно придвижване на бойци и оръжия в ивицата Газа. Същевременно обаче тя е и спасителна линия и важен източник на пари: "Хамас" събира данъци върху доставката на храни и други важни стоки. Твърди се, че в разцвета на подземните доставки само по този начин групировката е печелила около 500 млн. долара годишно - поне до 2013 г., когато Египет заяви, че е унищожил 90% от тунелната система. Каква част от нея съществува и днес, не е ясно.
Същото се отнася и за инвестиционния портфейл на "Хамас". По данни на министерството на финансите на САЩ въпреки санкциите терористичната организация е инвестирала над 500 млн. долара в чуждестранни компании чрез мрежа от фирми фантоми. Позовавайки се на ирански дипломат, през 2021 г. Ройтерс съобщи, че "Хамас" контролира около 40 компании в Алжир, Турция, Саудитска Арабия, Судан и Обединените арабски емирства.
Известно е също така, че преди няколко години "Хамас" се активира на борсата за криптовалути. Бригадите "Касам", въоръженото крило на "Хамас", понякога обясняваха на няколко езика на своя уебсайт как да се съхраняват биткойни. Терористите и други престъпници използват този метод, за да прикриват парични потоци и доходи и да избягват санкции. През 2021 г. САЩ успяха да конфискуват един милион долара от бригадите "Касам" в различни криптовалути.
Катар се намесва
Сумата не е впечатляваща, но все пак не е такава, която може да бъде пренебрегната. В края на краищата наистина големите донори на “Хамас“ са чуждестранни партньорски държави. Както обобщава Counter Extremism Project, през 2011 г. турското правителство обещава 300 млн. долара на "Хамас". Парите били предназначени за попълване на дупките в гражданския бюджет на ивицата Газа. Поради това турското правителство не е искало да изплати парите директно на "Хамас", а на неправителствени организации. По това време не беше ясно дали това ще бъде еднократно или годишно плащане.
Само една година по-късно Катар също обяви плащане на 400 млн. долара. Емирството е един от най-големите поддръжници на "Хамас". От 2012 г. в него се помещава постоянното политическо бюро на радикалната палестинска ислямска организация. Когато през 2014 г. "Хамас" вече не беше в състояние да изплаща заплатите на 44 000 служители в публичния сектор, емирството пак се намеси. Твърди се, че то вече е предоставило общо 1,5 млрд. щатски долара.
Подобно на Турция обаче емирството подчертава, че парите не се използват за тероризъм, а за хуманитарни цели, като например доставка на електроенергия. По този начин и Германия оправдава плащанията си на помощи за палестинските територии, посочва n-tv.
В случая с Катар обаче невинаги е ясно къде в действителност попадат парите: Емирството е обвинявано за това, че парите наистина са попаднали във военното крило на “Хамас“ чрез банка и благотворителна организация. Твърди се, че втората радикална милиция в палестинските територии, "Ислямски джихад", също се е възползвала от тях. За това обаче няма никакви доказателства.
Рияд подкрепя атентатори самоубийци
Ситуацията със Саудитска Арабия е различна: Когато през септември 2000 г. започна втората интифада, кралството преведе няколко милиона долара на семействата на атентатори самоубийци чрез йорданската Арабска банка, за да подкрепи палестинското въстание срещу Израел. Правителството на САЩ успя да докаже плащанията. През 2014 г. банката е призната за отговорна за атентатите в Израел и осъдена от американски съд за финансиране на тероризъм.
Банката подаде жалба. Четири години по-късно присъдата беше отменена, след като банката постигна извънсъдебно споразумение с 597 жертви на нападенията на "Хамас".
Повече информация, повече пари
От години "Хамас" получава най-голяма подкрепа от Иран. Твърди се, че от 90-те години на миналия век режимът в Техеран е финансирал с няколкостотин милиона долара радикалната ислямска организация. Според Проекта за борба с екстремизма от Техеран все още идват поне по 70 млн. долара годишно: През 2019 г. "Таймс ъф Израел" съобщи, че Иран ще увеличи плащането си до 30 млн. долара месечно, ако "Хамас" може да предостави информация за това къде се съхраняват израелските ракети.
За разлика от други държави, иранската подкрепа не се ограничава само до парични средства: Техеран предоставя допълнителни оръжия и военно обучение. Разрив в отношенията имаше само преди малко повече от десет години, когато избухна гражданската война в Сирия: Иран и ливанското движение "Хизбула" застанаха на страната на Башар Асад. "Хамас" пък подкрепяше сунитските милиции, които искаха да свалят Асад. В резултат на това Иран временно прекрати финансовата си подкрепа. Десет години по-късно те отново застават рамо до рамо, обединени от омразата си към Израел.
Асиметрична война
Всъщност размерът на бюджета на “Хамас“ нито е точно известен, нито пък са засечени всички пътища, по които терористичната групировка си набавя средства или пък се търсят и намират нови начини, в случай че някои от финансовите канали пресъхнат.
Не така стои въпросът с Израел. Войната на Израел с "Хамас" в ивицата Газа ще струва до 200 милиарда шекела (51 милиарда долара), съобщи в началото на ноември финансовият вестник "Калкюлист", позовавайки се на предварителни данни на министерството на финансите.
Изданието посочи, че тази оценка, равняваща се на 10 % от брутния вътрешен продукт на еврейската държава, се основава на това, че войната ще продължи между 8 и 12 месеца; че тя ще бъде ограничена само до Газа, без пълноценното участие на ливанската групировка "Хизбула", Иран или Йемен; и че около 350 000 израелци, призовани като военни резервисти, скоро ще се върнат на работа.
“Калкюлист“ подчерта, че министерството смята тези 200 милиарда шекела за "оптимистичен" вариант. В същото време финансовото ведомство на Израел заяви, че не поддържа данните на “Калкюлист“, предаде Ройтерс. Според “Калкюлист“ половината от разходите ще бъдат разходи за отбрана, които възлизат на около 1 милиард шекела дневно. Други 40-60 млрд. шекела ще дойдат от загубата на приходи, 17-20 млрд. шекела за компенсации за бизнеса и 10-20 млрд. шекела за възстановяване.
Никой не признава вина, парите си текат
Когато в края на октомври финасовото министерство на САЩ наложи санкции на трима акционери на турския инвестиционен фонд в областта на недвижимите имоти Trend GYO, от фонда отрекоха да предоставят финансова подкрепа на която и да било организация, предаде Ройтерс.
САЩ обявиха втори кръг от санкции, насочени към “Хамас“ след нападението ѝ срещу Израел, включително срещу служител на “Хамас“ в Иран и членове на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция.
В изявлението на министерството на финансите на САЩ се посочват и тримата основни акционери на Trend GYO TDGYO.IS, включително председателя и един член на управителния съвет.
Всъщност за пореден път санкциите закъсняха. И то катастрофално. Защото войната нанесе тежки рани както на Израел, така и на обикновените палестинци, живеещи в Газа. И безусловно това, че са наложени санкции на една шепа хора, няма да донесе мир в Близкия изток.
Приятелят на моя враг…е мой приятел
В сложния пъзел на финансирането на "Хамас" неизбежно се появява Катар. Буди учудване фактът, че богата на природен газ държава от района на Персийския залив, която е спонсор на “Хамас“, е , по оценка на Ройтерс, основен съюзник на САЩ извън НАТО. Неизбежно възниква въпросът как Вашингтон вижда в лицето на Доха свой верен съюзник, след като на гостоприемството на Катар се радват лидерите на “Хамас“, чиято единствена цел от десетилетия е унищожаването на друг основен съюзник на САЩ извън НАТО – Израел. Такава политика изважда на бял свят основната парадигма на американската външна политика - "Приятелят на моя враг е мой приятел".
