Френският президент Еманюел Макрон призова Европа да вземе "справедливи и смели решения", за да ускори помощта си за Украйна, предаде Франс прес, като цитира изявление, направено по време на посещението му в Швеция.
"Трябва да бъдем готови да действаме, да защитим и подкрепяме Украйна, независимо какво се случва", особено по време на президентските избори в САЩ през ноември, подчерта Макрон в реч пред младши офицери във военната академия в Карлберг. Цената на една евентуална руска победа би била прекалено висока за нас, отбеляза френският президент.
Макрон и шведският премиер Улф Кристершон сключиха и споразумение за стратегическо партньорство с възможност за подновяване на договора, след изтичане на неговия срок, като отбраната е в основата на това сътрудничество. Договорът беше сключен в момент, когато Швеция е близо до присъединяването си към НАТО. В тази връзка френският президент призова европейците да подкрепят Украйна в дългосрочен план и да компенсират евентуалното намаляване на помощта от САЩ, няколко месеца преди изключително несигурните президентски избори.
"Трябва да се организираме по такъв начин, че ако САЩ направят суверенен избор да спрат или намалят тази помощ, това да не се отрази на място", подчерта Макрон на пресконференция.
Унгария е последната страна от ЕС, която възпрепятства приемането на европейския пакет от помощи за Украйна в размер на 50 млрд. евро, който ще бъде във фокуса на срещата на върха в Брюксел.
Нахлуването на Москва в Украйна преди почти две години промени ситуацията в Швеция, като дълго запазвалият неутралитет Стокхолм реши да се присъедини към Атлантическия алианс. Унгария остава последната пречка и пред членството и Улф Кристершон планира да обсъди това с унгарския си колега в четвъртък в рамките на Европейския съвет.
Той добави, че Франция и Швеция споделят "желанието да се сближат, да произвеждат заедно, да помагат заедно на Украйна, за да имаме една Европа, която се защитава по-добре".
Швеция "е страна, която има същата визия за суверенитет като Франция с желание да развива способности в много широк спектър, както оперативни, така и индустриални", заяви съветник на френския президент, цитиран от АФП.
В знак на променящи се нагласи шведските власти предизвикаха шок през януари, когато главнокомандващият шведската армия Микаел Бюден заяви, че шведите "трябва да се подготвят психически за война". След руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. Швеция обяви, че иска да достигне границата от 2% от БВП за разходи за отбрана "възможно най-скоро", припомня Франс прес.
Страната има силна отбранителна промишленост и както Франция, така и Швеция са разработили свои собствени изтребители - "Рафал" и "Грипен". Очаква се двете страни да подпишат декларация за намерения относно системите за противовъздушна отбрана и въздушно наблюдение, а компаниите СААБ и Ем Бе Де А да сключат през следващите няколко дни договор за разработване на противотанковата ракета "Акерон", според Париж.
"Трябва да бъдем готови да действаме, да защитим и подкрепяме Украйна, независимо какво се случва", особено по време на президентските избори в САЩ през ноември, подчерта Макрон в реч пред младши офицери във военната академия в Карлберг. Цената на една евентуална руска победа би била прекалено висока за нас, отбеляза френският президент.
Макрон и шведският премиер Улф Кристершон сключиха и споразумение за стратегическо партньорство с възможност за подновяване на договора, след изтичане на неговия срок, като отбраната е в основата на това сътрудничество. Договорът беше сключен в момент, когато Швеция е близо до присъединяването си към НАТО. В тази връзка френският президент призова европейците да подкрепят Украйна в дългосрочен план и да компенсират евентуалното намаляване на помощта от САЩ, няколко месеца преди изключително несигурните президентски избори.
"Трябва да се организираме по такъв начин, че ако САЩ направят суверенен избор да спрат или намалят тази помощ, това да не се отрази на място", подчерта Макрон на пресконференция.
Унгария е последната страна от ЕС, която възпрепятства приемането на европейския пакет от помощи за Украйна в размер на 50 млрд. евро, който ще бъде във фокуса на срещата на върха в Брюксел.
Нахлуването на Москва в Украйна преди почти две години промени ситуацията в Швеция, като дълго запазвалият неутралитет Стокхолм реши да се присъедини към Атлантическия алианс. Унгария остава последната пречка и пред членството и Улф Кристершон планира да обсъди това с унгарския си колега в четвъртък в рамките на Европейския съвет.
Той добави, че Франция и Швеция споделят "желанието да се сближат, да произвеждат заедно, да помагат заедно на Украйна, за да имаме една Европа, която се защитава по-добре".
Швеция "е страна, която има същата визия за суверенитет като Франция с желание да развива способности в много широк спектър, както оперативни, така и индустриални", заяви съветник на френския президент, цитиран от АФП.
В знак на променящи се нагласи шведските власти предизвикаха шок през януари, когато главнокомандващият шведската армия Микаел Бюден заяви, че шведите "трябва да се подготвят психически за война". След руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. Швеция обяви, че иска да достигне границата от 2% от БВП за разходи за отбрана "възможно най-скоро", припомня Франс прес.
Страната има силна отбранителна промишленост и както Франция, така и Швеция са разработили свои собствени изтребители - "Рафал" и "Грипен". Очаква се двете страни да подпишат декларация за намерения относно системите за противовъздушна отбрана и въздушно наблюдение, а компаниите СААБ и Ем Бе Де А да сключат през следващите няколко дни договор за разработване на противотанковата ракета "Акерон", според Париж.
