Шамбала е митично кралство, а името произлиза от санскрит и означава "място на мира" или "място на тишината". Според легендите то е разположено някъде в Хималаите и е описано в различни древни текстове, включително в "Калачакра Тантра", която е основен източник за концепцията за Шамбала в тибетския будизъм. Според изследователи това е едно от местата, които прочистват аурата на Земята.
Хората от столетия търсят тази свещена земя, а мнозина вярват, че Шамбала свързва този свят с отвъдното. Мистичният характер на кралството и идеята за скрито място, където се съхраняват тайните на Вселената, вдъхновяват много изследователи и мистици.
Легендата за Шамбала датира от хиляди години и е свързана с различни култури. В хиндуистките текстове, като "Вишну Пурана", Шамбала се споменава като родно място на Калки, последното въплъщение на Вишну. За първи път обстойно се обсъжда в "Калачакра", където Буда Шакямуни предава учението на цар Сучандра от Шамбала.
През 19-ти век руската теософка Блаватска популяризира концепцията за Шамбала в западния свят, твърдейки, че получава тайни учения от духовни учители, живеещи в Хималаите.
През 1925 – 1928 година Николай Рьорих организира голяма експедиция, по време на която събира много и интересни сведения за Шамбала. Част от тях са описани в книгата „Отворени двери“, излязла в България през 1982 година. Съществуват твърдения по тези места, че снежните човеци са пазители на свещените врати към Шамбала. Според ламите от Тибет, пророчествата, идващи от древността, ще се сбъднат: „Времето на Шамбала вече иде... Преди него обаче ще станат войни и много държави ще се разрушат. Подземен огън ще разтърси земята. Ще бъдат изпратени предзнаменования.“
Петър Дънов също споменава за съществуването на тайнствената Шамбала.
Изследователите смятат, че Шамбала е земя, където живеят просветлени хора, с чисти сърца, които са имунизирани срещу страдание и недоимък. Там царуват любовта и мъдростта, а жителите притежават свръхестествени способности. Мястото е описано като обгърнато от осем заснежени планини и централната му част е дом на царя на Шамбала.
Някои легенди разказват, че входът на Шамбала е скрит в отдалечен изоставен манастир в Тибет и се пази от същества, известни като Пазителите на Шамбала. То е физическо място, достъпно само за хора с подходяща карма. Други смятат, че това се отнася се до състояния на ума и тялото или е свързано с медитативните практики.
Шамбала привлича интереса на хората не само поради своята мистичност, но и заради обещания за мир, мъдрост и безсмъртие.
За тази мистична земя пише и докторът на медицинските науки, почетен консултант на Луисвилския университет в САЩ, член на Американската академия по офталмология Ернст Мулдашев. Той е първият лекар в света, направил очна трансплантация. Автор на редица езотерични книги и филми на мистични теми, свързани с експедиции до Крит, Египет и Тибет за изучаване на древни цивилизации. В книгата "В обятията на Шамбала", той споделя свои идеи и преживявания, свързани с мистичния свят на Шамбала. Обсъжда и теми като силата на подсъзнанието, концепцията за времето като енергия, и идеята за сливането на съзнателния и подсъзнателния свят, което според него е част от еволюционния процес на човека към единение с Бога.
Мулдашев използва мистични и философски идеи за да опише своята визия за Шамбала и нейното значение в контекста на човешката еволюция и духовност. В книгата той също споделя лични преживявания и размисли, които включват теми като смъртта, времето и тайнственият свят на смъртта.
Според 14-ият Далай Лама хора със специална принадлежност наистина могат да стигнат до там чрез своята кармична връзка, но това не е физическо място, което можем да намерим. "Можем само да кажем, че това е чиста земя, чиста земя в човешкото царство. Ако човек няма заслуги и истинска кармична връзка, той няма да може да стигне дотам", казва той.
