На 8 юли България получи „зелена светлина“ за членство в еврозоната, като от 1 януари 2026 г. еврото ще замени лева. Съветът на ЕС гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на страната ни в еврозоната, като с това процедурата бе изчерпана, след като по-рано Европейският парламент също одобри с голямо мнозинство - 531 гласа „за“, 69 „против“, 79 „въздържали се“, доклада за въвеждането на единната европейска валута от нашата страна.
Историческо: България влиза в еврозоната от 1 януари 2026 година
Трима от гласувалите „против“ са българските евродепутати Петър Волгин, Рада Лайкова и Станислав Стоянов, които членуват в групата "Европа на суверенните нации", част от която е и ПП “Възраждане”.

Рада Лайкова
Рада Лайкова е член на ЕКОН (Комисия по икономически и парични въпроси) и DASE (Делегация за връзки с държавите от Югоизточна Азия и АСЕАН), както и заместник в IMCO (Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите) и DCAS (Делегация за връзки с Централна Азия).

Тя направи неуспешен опит да отложи гласуването в Европарламента поради предполагаем конфликт на интереси, тъй като докладчикът по темата – Ева Майдел, е от управляващата партия ГЕРБ. Предложението ѝ беше отхвърлено с мнозинство, а гласуването се проведе по график, напомнят от Vesti.bg.
„Призовах за отлагане на гласуването по Доклада за България и еврото, докато комисията се произнесе. Въпреки заглавието единственото съдържание на доклада е дали са изпълнени критериите за конвергенция. Те съществуват, за да защитават хората в еврозоната, а правителствата нямат стимул да го правят“, заяви Лайкова.
„Това не е просто български въпрос – това е въпрос на доверие към европейските институции. Не може една и съща партия да изготвя доклада, да контролира правителствените данни и да настоява за светкавично гласуване – без корекции, без дебат, без независимост“, допълни тя.
В отговор Йерун Ленаърс от ЕНП коментира, че става въпрос за политическа маневра, като заяви, че „Лайкова и нейните съюзници предпочитат България да се присъедини към рублата, а не към еврото“. Тези думи бяха посрещнати с аплодисменти от членовете на Европейската народна партия.
Рада Лайкова е член на:
- ECON (Комисия по икономически и парични въпроси)
- DASE Делегация за връзки с държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН)
- Като заместник член е включена и в:
- IMCO (Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите)
- DCAS (Делегация за връзки с Централна Азия)
Станислав Стоянов
Стоянов беше единствен кандидат за позицията на председател на партията EСН и беше избран единодушно. Той е роден на 5 април 1981 г. в град Варна, завършва бакалавърска степен по „Приложна лингвистика с френски и испански език“, а след това магистратура по „Европейска интеграция“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Изкарва втора магистратура по „Европейска публична администрация“ от Лиежкия университет, Белгия. Стоянов е сред учредителите на партия „Възраждане“ през 2014 г.

Стоянов участва в:
- AFET (Комисия по външни работи)
- TRAN (Комисия по транспорт и туризъм)
- D-RU (Делегация за сътрудничество ЕС–Русия)
- Като заместник член е включен и в:
- AGRI (Комисия по земеделие и развитие на селските райони)
- D-IN (Делегация за връзки с Индия)
- DACP (Съвместна парламентарна асамблея ОДАКТБ–ЕС)
- DAFR (Парламентарна асамблея Африка–ЕС)
Петър Волгин
Петър Волгин е роден с фамилията Георгиев, но я заменая с името на рода на баща му, който е с руско потекло. Роден е на 28 септември 1969 г. Учи българска филология в Софийския университет; дипломната му работа е посветена на руския литературен авангард през 20-те години на ХХ век. Волгин е известен с проруските си позиции. Интервюто му с руската посланичка Елеонора Митрофанова води до конфликт с БНР, които не го излъчват в ефир. Волгин е и говорител на ЕСН.

Волгин участва в:
- EMPL (Комисия по заетост и социални въпроси)
- D-IL (Делегация за връзки с Израел)
Като заместник член е включен в:
- AFET (Комисия по външни работи)
- ITRE (Комисия по промишленост, изследвания и енергетика)
- LIBE (Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи)
- EUDS (Специална комисия по европейския щит за демокрацията)
- D-UK (Парламентарна асамблея за партньорство между ЕС и Обединеното кралство)
- D-CN (Делегация за връзки с Китайската народна република)
Евродепутатите, гласували "против" еврото за България, са общо 69, като мнозинството, 26, са членове на групата "Eвропа на Суверенните Нации", 20 са от "Патриоти за Европа", 16 са независими, 5 са от "Европейски консерватори и реформисти", 1 e от "Прогресивен алианс на социалистите и демократите" и 1 е от "Обнови Европа". Те са от общо 12 държави: Гърция, Германия, Белгия, Италия, Унгария, Полша, Чехия, Австрия, Швеция, Дания, България, Румъния и Словакия.
"Eвропа на суверенните нации": 26
"Патриоти за Европа": 20
Независими: 16
"Европейски консерватори и реформисти": 5
"Прогресивен алианс на социалистите и демократите": 1
"Обнови Европа": 1