Доналд Тръмп почти ежеминутно подклажда напрежението с екзотични политически инициативи, декрети и крайни изказвания, които попадат във водещите новини, пише Deutsche Welle. Какъв план преследва с тази необичайна тактика?
От драстични промени в имиграционната политика до премахване на държавната администрация, която Тръмп нарича „дълбоката държава“ - президентът на САЩ иска да промени страната из основи, без да се съобразява с политическите си опоненти. Бурният му подход следва обаче един определен исторически пример, твърди Томас Гревен от Института „Кенеди“ към Свободния университет в Берлин. Политологът припомня действията на бившия президент на САЩ Франклин Д. Рузвелт, който с програмата си „Ню дийл“ преодоля Голямата депресия през 1933 година.
Паралелът с Рузвелт
С множество укази и закони след встъпването си в длъжност през март 1933 г. президентът-демократ Рузвелт превръща държавата в основен субект за икономическото възстановяване на страната. Този нов курс представлява радикално скъсване с политиката на неговите предшественици. Идеята на Рузвелт е, че страната се нуждае от дейно федерално правителство и държавата трябва да се намесва активно при рецесии и кризи. Първоначално президентът среща силна съпротива от страна на съдебната власт и от Върховния съд, пояснява Гревен.
Спешната програма на Рузвелт е трябвало да даде бързи резултати във времето на Световната икономическа криза. Затова президентът не изчаква нормалния законодателен процес, който винаги е продължителен, а прилага ключови елементи от реформата чрез президентски декрети. Веднага след встъпването си в длъжност той разпорежда и временното затваряне на всички банки.
Само за 100 дни Рузвелт прокарва в Конгреса 15 ключови закона, сред които има социални програми, банкови реформи и мерки за създаване на работни места. По този начин той полага основите на 100-дневното правило, по което политиците по света се оценяват и до днес. Доналд Тръмп също залага на максимална промяна чрез декрети през първите си 100 дни. Но докато Рузвелт си е поставял за цел да укрепи държавата, Тръмп иска съзнателно да я отслаби.

Реформите на демократа Рузвелт първоначално се сблъскват със съпротивата на Върховния съд. Съдиите обявяват няколко от мерките за противоконституционни, но по-късно отстъпват. Сега също има съдебни мерки срещу част от указите на Доналд Тръмп. Той обаче преследва още по-амбициозна цел: Докато Рузвелт утвърждава федералното правителство като активен икономически играч, Тръмп се опитва радикално да реорганизира изпълнителната власт, в резултат от което президентът да стане почти единственият контролиращ орган. По този начин той скъсва с досегашната линия на своята Републиканска партия.
За разлика от Рузвелт на Тръмп не му се налага да се бори срещу враждебно настроен Конституционен съд – сегашният президент вече попълни състава на Върховния съд с достатъчно консервативни съдии, които подкрепят неговата програма.
Президент с план или просто импулсивен акционизъм?
Времето също е решаващ фактор за президента Тръмп. Политологът Гревен смята, че на Тръмп му остават малко по-малко от две години за провеждането на фундаментални реформи. „Ако през 2026 или 2028 г. демократичните институции все още функционират, т.е. все още могат да се провеждат свободни и честни избори, не е изключено да се стигне до корекция в управлението, ако избирателите си кажат: „Нещата все пак отидоха твърде далеч“.
Засега обаче Доналд Тръмп може да разчита на подкрепата на избирателите. Той се възползва от „дифузното усещане за умора от демокрацията, което е разпространено не само в САЩ, казва Гревен. Налице е разочарование, че едно избрано правителство е спъвано от различни механизми на конституцията, обществото и правовата държава.
„Виждаме нарастващото желание на гражданите за една демокрация, която бих определил като хипермажоритарна. Тръмп иска да премахне институционалните бариери пред действията на правителството, утвърдената система на „проверките и балансите“. Според Гревен може да се говори за „реакционна революция“ - фундаментална реорганизация на държавата с цел да се отслабят демократичните механизми за контрол и да се установят авторитарни структури. „Единственият въпрос е докъде ще стигне тя“, казва политологът.
За да постигне тази цел, Тръмп използва и методи, които са били чужди на неговите предшественици: „Заливане на зоната с глупости“ - така бившият главен съветник на Тръмп Стив Банън описва този подход. Става дума за целенасочено заливане на обществеността, медиите и политическите опоненти с действия, изявления и скандали.
Една максимална цел
На пръв поглед радикалните изказвания и действия на Тръмп може и да изглеждат некоординирани, но според Саша Ломан от берлинската „Фондация Наука и политика“, Доналд Тръмп преследва една максимална цел - иска да прокара възможно най-много неща. Ето защо неговите декрети съдържат и клаузи, според които, ако част от мерките в тях не издържат в съда, то останалите да продължават да са в сила. Това означава, че Тръмп вече очаква някакви правни реакции“, добавя експертът.
Що се отнася до съдържанието, Тръмп избира теми, които не са чужди на Републиканската партия – демонтиране на административната държава, войнствена имиграционна политика и политика за сигурност по границите. „Нищо от това не е ново в този смисъл. Необичайното в случая е радикализмът, с който тези приоритети сега се налагат в политическия процес“, казва Ломан.
Застрашени ли са демократичните структури в САЩ?
Дали подходът на Тръмп ще бъде успешен в дългосрочен план, зависи не само от съдилищата, но и от политическата динамика през следващите години. Тук може да се направи паралел с Франция. През 2007 г. президентът Никола Саркози също искаше да прокара за кратко време много реформи, за да смаже опонентите си и да създаде впечатление за решителност и енергичност. Тази стратегия обаче не се оказа особено успешна: погледнато отстрани всичко създаваше впечатление по-скоро за хаос, отколкото за стратегия. Много от заплануваните реформи забуксуваха и по-късно бяха отменени.
В исторически план преразтягането на политическото пространство за маневри често е водело до ответни реакции - но програмата на Тръмп може, за разлика от предишни опити, да промени трайно демократичните структури на САЩ.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня