През юли месец тази година, сателитни снимки показаха, че Етиопия е започнала третото пълнене на мегаязовира, който строи по течението на река Нил. Пълненето на огромното съоръжение представлява международен проблем, който засяга страните на север Судан и Етиопия. На 16 юли 2022 президентът на САЩ Джо Байдън подкрепи египетската държава, заявявайки, че вече е време да се изготви легално споразумение по отношение на водите и употребата им.
През юни 2022. етиопският посланик в САЩ Селеши Бекеле заяви на среща с Майк Хамър, специалния пратеник на САЩ за региона Африкански рог (включва държавите Джибути, Еритрея, Етиопия, Сомалия, Южен Судан и Судан), че страната му има намерение да продължи международните преговори със своите държави-съседки Египет и Судан по отношение на големия етиопски язовир „Ренесанс“ (GERD Grand Ethiopian Renaissance Dam).
Конфликтът в Северна Африка
Преговори се налагат поради факта, че от самото начало на проекта през 2011 г. се заражда конфликт в Северна Африка. Нил извира от езерото Тана в Етиопия, преминава на север през Судан и Египет и се влива в Средиземно море. Размерите на съоръжението са огромни дълбочината му е 145 м., а вместимостта е 74 куб. млн. м. вода. Целта, която етиопското управление си поставя е да направи най-големия язовир в Африка, който да захранва водноелектроцентрала с мощност 6500 м.г. Ако целта се изпълни, това ще даде възможност на Етиопия да разкрие изключително много работни места, да снабди населението си с електричество и да подобри икономиката си, изнасяйки ток за съседните си държави.
Страните на север - Судан и Египет, от самото начало изпитват притеснения около захранването на водоема. И двете държави разчитат изключително на водния си ресурс за оцеляването на икономиката и населението си. От самото начало на преговорите през 2011 г. те настояват за легално международно споразумение, което да урегулира операциите около изграждането и запълването на водния капацитет. Над 90 % от икономиката на Египет зависи от приливите на Нил, които се случват в периода август-септември. Етиопия отказва от години да подпише такова легално споразумение.
Историята около разпределението на водния ресурс в Африка има почти вековна история, като водещи са претенциите на Египет. В протестите си египетската държава се позовава на договор, подписан през 1929 г. (още от управлението на Британия над Египет); този договор дава свръхправа на Египет да налага вето над всякакви проекти, свързани с ползването на водите. През 1959 г. Египет и Судан подписват независимо споразумение, което е за разпределение на потока на водата - 22 % от количеството остава за Судан, а 66 % за Египет. Тъй като Етиопия не е включена в това споразумение, не го счита за валидно и не се съобразява с него, нито с договора от 1929 г. и все пак започва изграждането на язовира. През 2010 в Уганда се отменят свръхправата на Египет по отношение на водния ресурс. През 2015 г. строежът вече е факт и преговори се водят почти непрестанно до този момент. Двете застрашени участнички в конфликта изпращат многобройни писма до външни институции като Европейския съюз, САЩ, Африканския съюз, Организацията на обединените нации, но Етиопия не счита за нужно конфликтът да се решава чрез намесата на външни институции. През същата година трите държави подписват съглашение, което в най-общи линии гласи, че нито една от тях не бива да предприема действия, които да застрашават водния ресурс на другите участнички, както и че трябва да се излъчи научна комисия и от трите страни, която да определи кога и по какъв начин ще се извършва пълненето на водния басейн. Освен това е трябвало научните данни да са достъпни и за трите държави и в случай на авария или спешност, правителствата на Судан и Египет да бъдат незабавно уведомени.
Суданската държава също е съоръжена с язовири, които разрастват нейната обработваема площ, а в Египет се намира Асуанският язовир, който до момента е най-големият в Африка. Двете държави се притесняват за водната, икономическата и политическата си сигурност, поради факта, че сегашният премиер Абий Ахмед продължава да отказва да се подпише споразумение по силата на международното право и вече са извършени 2 пълнения на язовира.
През 2020 година конфликтът продължава, защото преговорите как точно да се осъществи първото захранване на язовира пропадат. През юли месец същата година Абий Ахмед съобщава новината, че първото пълнене на язовира е факт, но не става ясно дали се е случило поради обилните дъждове или и други операции са били в действие по същото време. Тогава се пълнят 4.6 млн. куб. вода. Суданският премиер отчита дейността им като едностранчива и противоречаща на съглашението от 2015 г. Етиопия предвижда при следващото пълнене на язовира да се добавят още 13.6 млн. куб. м. вода, а краят на проекта е предвиден за 2023 г.
Напрежението през следващата година нарасна от април месец, когато Абий Ахмед заяви, че започва второто пълнене на язовира, а президентът на Египет Абдел Сиси излезе пред медиите и заяви, че „никой не може да вземе и капка от водата на Египет“, и че „действията на Египет ще бъдат осезаеми, ако това се случи“. После допълва, че изказването му не е заплаха, както и че Египет винаги ще се стреми да запази добрия дипломатически тон на преговорите, както и че се налага да се подпише споразумение по темата. Тези действия рефлектират във факта, че Судан и Египет засилиха военните си връзки и през май 2021 двете армии проведоха взаимни обучения и тренировки. В отговор през юли 2021, Етиопия заяви, че процедурата е завършена и планираното количество вода е добавено.
През юни 2022. етиопският посланик в САЩ Селеши Бекеле заяви на среща с Майк Хамър, специалния пратеник на САЩ за региона Африкански рог (включва държавите Джибути, Еритрея, Етиопия, Сомалия, Южен Судан и Судан), че страната му има намерение да продължи международните преговори със своите държави-съседки Египет и Судан по отношение на големия етиопски язовир „Ренесанс“ (GERD Grand Ethiopian Renaissance Dam).
Конфликтът в Северна Африка
Преговори се налагат поради факта, че от самото начало на проекта през 2011 г. се заражда конфликт в Северна Африка. Нил извира от езерото Тана в Етиопия, преминава на север през Судан и Египет и се влива в Средиземно море. Размерите на съоръжението са огромни дълбочината му е 145 м., а вместимостта е 74 куб. млн. м. вода. Целта, която етиопското управление си поставя е да направи най-големия язовир в Африка, който да захранва водноелектроцентрала с мощност 6500 м.г. Ако целта се изпълни, това ще даде възможност на Етиопия да разкрие изключително много работни места, да снабди населението си с електричество и да подобри икономиката си, изнасяйки ток за съседните си държави.
Страните на север - Судан и Египет, от самото начало изпитват притеснения около захранването на водоема. И двете държави разчитат изключително на водния си ресурс за оцеляването на икономиката и населението си. От самото начало на преговорите през 2011 г. те настояват за легално международно споразумение, което да урегулира операциите около изграждането и запълването на водния капацитет. Над 90 % от икономиката на Египет зависи от приливите на Нил, които се случват в периода август-септември. Етиопия отказва от години да подпише такова легално споразумение.
Историята около разпределението на водния ресурс в Африка има почти вековна история, като водещи са претенциите на Египет. В протестите си египетската държава се позовава на договор, подписан през 1929 г. (още от управлението на Британия над Египет); този договор дава свръхправа на Египет да налага вето над всякакви проекти, свързани с ползването на водите. През 1959 г. Египет и Судан подписват независимо споразумение, което е за разпределение на потока на водата - 22 % от количеството остава за Судан, а 66 % за Египет. Тъй като Етиопия не е включена в това споразумение, не го счита за валидно и не се съобразява с него, нито с договора от 1929 г. и все пак започва изграждането на язовира. През 2010 в Уганда се отменят свръхправата на Египет по отношение на водния ресурс. През 2015 г. строежът вече е факт и преговори се водят почти непрестанно до този момент. Двете застрашени участнички в конфликта изпращат многобройни писма до външни институции като Европейския съюз, САЩ, Африканския съюз, Организацията на обединените нации, но Етиопия не счита за нужно конфликтът да се решава чрез намесата на външни институции. През същата година трите държави подписват съглашение, което в най-общи линии гласи, че нито една от тях не бива да предприема действия, които да застрашават водния ресурс на другите участнички, както и че трябва да се излъчи научна комисия и от трите страни, която да определи кога и по какъв начин ще се извършва пълненето на водния басейн. Освен това е трябвало научните данни да са достъпни и за трите държави и в случай на авария или спешност, правителствата на Судан и Египет да бъдат незабавно уведомени.
Суданската държава също е съоръжена с язовири, които разрастват нейната обработваема площ, а в Египет се намира Асуанският язовир, който до момента е най-големият в Африка. Двете държави се притесняват за водната, икономическата и политическата си сигурност, поради факта, че сегашният премиер Абий Ахмед продължава да отказва да се подпише споразумение по силата на международното право и вече са извършени 2 пълнения на язовира.
През 2020 година конфликтът продължава, защото преговорите как точно да се осъществи първото захранване на язовира пропадат. През юли месец същата година Абий Ахмед съобщава новината, че първото пълнене на язовира е факт, но не става ясно дали се е случило поради обилните дъждове или и други операции са били в действие по същото време. Тогава се пълнят 4.6 млн. куб. вода. Суданският премиер отчита дейността им като едностранчива и противоречаща на съглашението от 2015 г. Етиопия предвижда при следващото пълнене на язовира да се добавят още 13.6 млн. куб. м. вода, а краят на проекта е предвиден за 2023 г.
Напрежението през следващата година нарасна от април месец, когато Абий Ахмед заяви, че започва второто пълнене на язовира, а президентът на Египет Абдел Сиси излезе пред медиите и заяви, че „никой не може да вземе и капка от водата на Египет“, и че „действията на Египет ще бъдат осезаеми, ако това се случи“. После допълва, че изказването му не е заплаха, както и че Египет винаги ще се стреми да запази добрия дипломатически тон на преговорите, както и че се налага да се подпише споразумение по темата. Тези действия рефлектират във факта, че Судан и Египет засилиха военните си връзки и през май 2021 двете армии проведоха взаимни обучения и тренировки. В отговор през юли 2021, Етиопия заяви, че процедурата е завършена и планираното количество вода е добавено.
