Да бъде създаден Световен конгрес на българите, който да работи основно за образователни и културни политики за общностите ни зад граница. Тази идея лансира евродепутатът Емил Стоянов пред конференция за проблемите на българите в чужбина, която се провежда в Брюксел. Според евродепутата - организатор на форума, работата по създаването на подобна организация може да започне още през пролетта на следващата година.
„Фактът, че вече българите, живеещи извън страната, надхвърлиха 1 млн. по различните данни ме навежда на мисълта, че е напълно възможно и че вероятно вече сме узрели да решим да създадем такава организация, независимо дали тя ще бъде наречена Световна българска организация или Световен прогрес на българите - това е въпрос на следващо решение. В света има различни подобни организации, но важното в нея е тя да бъде неправителствена, непартийна, така че да могат да участват спокойно максимално широк брой хора, да няма скрупули на различни партийни и конюнктурни пристрастия. Това означава те самите - инициаторите на това нещо, да си изберат ръководство и то да бъде обединено единствено от българската национална кауза, от нищо друго. Тя да бъде водещата. Основно ще прави образователни и културни политики. Това нещо може да бъде финансирано отчасти от републиканския бюджет и отчасти - от частни дарения. Аз съм абсолютно убеден, че ще има много заможни хора, които ще искат да финансират, да участват и да подпомогнат тази много чиста българска кауза", коментира Емил Стоянов.
Идеята за създаването на Световен конгрес на българите пред форума доразви и евродепутатът от групата на либералите Станимир Илчев. Това е начин според него да се унифицират в една структура всички асоциации, сдружения и организации на българите зад граница. Илчев обясни, че подобен орган от типа на световен конгрес може да си партнира с един многопартиен консултативен съвет в България, в който да влизат представители на основните политически сили в страната. Само така би могло на този етап да се осигури вид представителство на емигрантите и те да имат достъп до законодателите в страната, смята евродепутатът.
При откриването на форума тази вечер вицепрезидентът Маргарита Попова, под чийто патронаж се провежда конференцията, подчерта, че диалогът с българите зад граница е основна задача и политиката за тях трябва да се прави не на тъмно в България, а със силен акцент отвън навътре - като държавата чуе първо позициите и исканията на българските емигранти.
Над 200 са българските училища зад граница по данни на организациите на българите в чужбина. Те обхващат около 20 000 ученици, които обаче според сънародниците ни са едва 10 процента от децата, които могат и трябва да бъдат обучавани по български език и култура. Проблемите с образованието и училищата зад граница бяха повод за оживена дискусия в рамките на срещата.
Другата обсъждана тема в първия ден на конференцията е свързана с изборните права на живеещите извън страната българи, както и искането да има избирателен район „чужбина", чрез който те да избират своите представители в българското Народно събрание.
