Британски учени откриха рядка генна мутация, която увеличава вероятността за развитие на диабет тип 2, предаде ТАСС.
Изследователи от Кембриджския университет правят мащабно проучване, в което анализират проби от 200 хиляди доброволци.
Хората, при които е открита мутацията на гена GIGYF1, са около шест пъти по-предразположени да се разболеят от диабет тип 2 спрямо средното за населението, сочат данните от изследването Това е и причината за по-бързо остаряване, което пък допринася за отслабване на мускулите и за натрупване на мазнини.
Смята се, че мутацията на гена GIGYF1 се среща при 0,033% от населението на Земята.
Това е една от най-редките, но и значими генни мутации, които допринасят за развитието на диабет тип 2 и за метаболитни нарушения, категорични са британските учени, които работят под ръководството на Джон Пери от Кембриджския университет.
Генетиците не могат засега да кажат как точно тази мутация повишава вероятността за развитие на диабет тип 2. Предполага се, че нарушава способността на клетките да реагират нормално при намаляване или повишаване на концентрацията на инсулин в организма.
Заключенията от проучването са публикувани в изданието "Нейчър комюникейшънс".
Изследователи от Кембриджския университет правят мащабно проучване, в което анализират проби от 200 хиляди доброволци.
Хората, при които е открита мутацията на гена GIGYF1, са около шест пъти по-предразположени да се разболеят от диабет тип 2 спрямо средното за населението, сочат данните от изследването Това е и причината за по-бързо остаряване, което пък допринася за отслабване на мускулите и за натрупване на мазнини.
Смята се, че мутацията на гена GIGYF1 се среща при 0,033% от населението на Земята.
Това е една от най-редките, но и значими генни мутации, които допринасят за развитието на диабет тип 2 и за метаболитни нарушения, категорични са британските учени, които работят под ръководството на Джон Пери от Кембриджския университет.
Генетиците не могат засега да кажат как точно тази мутация повишава вероятността за развитие на диабет тип 2. Предполага се, че нарушава способността на клетките да реагират нормално при намаляване или повишаване на концентрацията на инсулин в организма.
Заключенията от проучването са публикувани в изданието "Нейчър комюникейшънс".
