Арменският президент Серж Саркисян благодари на световните лидери, дошли в Ереван за отбелязването на 100-годишнината от геноцида над неговия народ, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.
"Нищо няма да бъде забравено", каза Саркисян на церемония на мемориала в памет на жертвите, който се издига над столицата Ереван. Той изрази надежда, че постъпките, направени в последно време за признаване на масовите убийства на арменци в Османската империя за геноцид, ще помогнат да "бъде разсеян мракът на 100-те години отричане".Арменският президент приветства сънародниците си в Турция, които се готвят да се съберат на централния площад "Таксим" в Истанбул, за да почетат паметта на мъртвите. Вие сте "силни хора, които правят нещо важно за своята родина", обърна се към тях той.
Френският президент Франсоа Оланд заяви на церемонията, че страната му се прекланя пред жертвите на геноцида и никога няма да го забрави, предаде Франс прес."Прекланям се пред паметта на жертвите и току-що казах на моите арменски приятели, че ние няма да забравим никога трагедиите, които вашият народ е преживял", каза Оланд, след като положи цветя на мемориала на избитите арменци.
Руският президент Владимир Путин подчерта, че позицията на страната му по въпроса за геноцида остава непроменена: няма и не може да има оправдание, предаде ТАСС."Позицията на Русия е била и остава последователна: ние винаги сме смятали, че масовите убийства на хора нямат и не може да имат никакви оправдания", подчерта Путин на церемонията в Ереван.
Арменците отбелязват днес 100-годишнината от клането, отнело живота на 1,5 милиона техни предци в Османската империя, независимо от критиките на Турция, която продължава да отхвърля думата "геноцид" за една от най-черните страници в историята на 20-ти век, предаде Франс прес.
Внушителният паметник на жертвите на арменския геноцид в Ереван, състоящ се от 12 базалтови плочи, подредени в кръг около вечен огън, и 44-метров обелиск, символизиращ възраждането на арменския народ, е открит през 1967 г., две години след големи демонстрации в Ереван, на които за първи път се настоява за признаване на геноцида.
Преди тези небивали по мащаб прояви в Армения - тогава една от 15-те републики в СССР - кланетата са наричани "Голямата катастрофа".
"Геноцидът на арменците е не само трагедия на народа ни, но и престъпление със световни измерения срещу цивилизацията и човечността", подчерта арменският президент Серж Саркисян дни преди възпоменанията.
Около милион и половина души са избити системно между 1915 и 1917 г., последните години на Османската империя. Трагедията е призната за геноцид от десетина страни.
Турция - наследничка на Османската империя - обаче изобщо не е съгласна с данните на Ереван и твърди, че при гражданска война, съчетана с глад, са намерили смъртта си между 300 и 500 хиляди арменци и още толкова турци.
Анкара предизвика полемика, насрочвайки тази година честването на стогодишнината от битката при Галиполи - годишнина, отбелязвана по традиция на 25 април, за 24 април - деня, когато арменците ще почетат жертвите на геноцида. На 24 април 1915 г. хиляди арменци, заподозрени във вражески действия срещу централното правителство на Османската империя, са арестувани в Истанбул. Повечето от тях впоследствие са екзекутирани или депортирани.
Възпоменателни церемонии са организирани от арменската диаспора на много места по света - от Лос Анджелис до Стокхолм и от Париж до Бейрут. Скромна проява за отбелязване на стогодишнината е планирана за днес и в Истанбул. Арменската православна църква канонизира избитите милион и половина жертви.
Източник: БТА
