Полицейско насилие, всекидневен расизъм, робовладелческо минало: Съединените щати отбелязват днес отмяната на робството в период на напрежение и осъзнаване на дискриминациите, на които е подложено чернокожото население.
Очаква се хиляди хора да вземат участие в голям брой демонстрации от Ню Йорк до Лос Анджелис по повод 155-ата годишнина от 19 юни 1865 г., когато робите в Галвестън, Тексас, научават, че вече са свободни.
Тази година обаче няколко драматични обстоятелства накараха страната да се изправи пред съвестта си във връзка с расизма, белязал миналото й и който все още присъства в обществото.
Джордж Флойд, афроамериканец на 46 години, беше задушен от бял полицай при ареста си в края на миналия месец в Минеаполис. Той почина, след като остана повече от осем минути под коляното на Дерек Човин, на когото казваше отново и отново: "Не мога да дишам".
Разпространението на кадрите от случая, заснет от началото до края от минувачи, провокира вълна на шок в страната и огромни демонстрации срещу всекидневния расизъм и полицейското насилие.
"Тъжната истина е, че това не е изолиран случай", заяви братът на жертвата, Филонис Флойд, на среща, посветена на расизма и полицията в САЩ, организирана от Съвета на ООН за правата на човека в Женева. "Начинът, по който брат ми бе измъчван и убит пред камера, е начинът, по който чернокожите хора са третирани от полицията в Америка".
Скандирайки "Black Lives Matter" (Животът на чернокожите е от значение), няколко милиона души излязоха по улиците, за да протестират срещу расовото неравенство. Движението, съпътствано от насилие и грабежи, хвърли ярка светлина върху методите на силите на реда и оскърбителното им отношение спрямо малцинствата.
В Атланта друго събитие от 12 юни провокира гняв: бял полицай застреля с два куршума в гърба афроамериканеца Рейшард Брукс, който се опитваше, с електрошок в ръка, да избяга от арест заради шофиране в нетрезво състояние.
Както и в Минеаполис, замесеният в случая полицай бе уволнен, а след това му бе повдигнато обвинение за убийство.
Макар да разкритикува смъртта на Флойд и Брукс, Доналд Тръмп пропусна възможността да се представи като президент обединител. Той по-скоро се противопостави на демонстрантите, като изказванията му бяха разкритикувани заради расисткия си подтекст.
Милиардерът републиканец наля масло в огъня, като планира за днес, на годишнината от отмяната на робството, голям митинг в Тълса, Оклахома, част от кампанията за преизбирането си през ноември. Градът е белязан от спомена за едни от най-големите размирици на расова основа в историята, при които през 1921 г. около триста афроамериканци са избити от бяло множество.
Изборът бе разкритикуван като провокация и Тръмп бе принуден да отложи митинга за утре.
Демонстрациите накараха американците да си припомнят за историята на една страна, разкъсвана от въпроса за робството - една система, гарантирала икономическото й благополучие.
Зачестиха призиви за премахването на паметници на генерали и служители на Конфедерацията от времето на Гражданската война (1861-1865 г.), които изобилстват в южната част на страната, като някои бяха унищожени.
Автомобилният шампионат Наскар, който е доста популярен в южните щати, забрани на своите състезания знамената на Конфедерацията, които често са развявани от зрителите на Юг, а председателката на Камарата на представителите в Конгреса нареди вчера свалянето на портретите на четирима бивши председатели на Камарата на представителите, служили на Конфедерацията.
Въпреки постиженията на движението за граждански права през 50-те и 60-те години, чернокожото малцинство (което представлява 13 процента от населението) е забравено от просперитета. Чернокожите са най-бедни, най-болни, най-слабо представени на политическо ниво и масово биват хвърляни зад решетките.
Кризата с коронавируса допълнително изостри проблемите им: броят на безработните сред тях главоломно се увеличи със спирането на американската икономика, като в същото време много от тях работят в производства от първостепенна важност, но с ниско заплащане, и са изложени на по-голям риск от заразяване с Ковид-19 от останалите американци.
Очаква се хиляди хора да вземат участие в голям брой демонстрации от Ню Йорк до Лос Анджелис по повод 155-ата годишнина от 19 юни 1865 г., когато робите в Галвестън, Тексас, научават, че вече са свободни.
Тази година обаче няколко драматични обстоятелства накараха страната да се изправи пред съвестта си във връзка с расизма, белязал миналото й и който все още присъства в обществото.
Джордж Флойд, афроамериканец на 46 години, беше задушен от бял полицай при ареста си в края на миналия месец в Минеаполис. Той почина, след като остана повече от осем минути под коляното на Дерек Човин, на когото казваше отново и отново: "Не мога да дишам".
Разпространението на кадрите от случая, заснет от началото до края от минувачи, провокира вълна на шок в страната и огромни демонстрации срещу всекидневния расизъм и полицейското насилие.
"Тъжната истина е, че това не е изолиран случай", заяви братът на жертвата, Филонис Флойд, на среща, посветена на расизма и полицията в САЩ, организирана от Съвета на ООН за правата на човека в Женева. "Начинът, по който брат ми бе измъчван и убит пред камера, е начинът, по който чернокожите хора са третирани от полицията в Америка".
Скандирайки "Black Lives Matter" (Животът на чернокожите е от значение), няколко милиона души излязоха по улиците, за да протестират срещу расовото неравенство. Движението, съпътствано от насилие и грабежи, хвърли ярка светлина върху методите на силите на реда и оскърбителното им отношение спрямо малцинствата.
В Атланта друго събитие от 12 юни провокира гняв: бял полицай застреля с два куршума в гърба афроамериканеца Рейшард Брукс, който се опитваше, с електрошок в ръка, да избяга от арест заради шофиране в нетрезво състояние.
Както и в Минеаполис, замесеният в случая полицай бе уволнен, а след това му бе повдигнато обвинение за убийство.
Макар да разкритикува смъртта на Флойд и Брукс, Доналд Тръмп пропусна възможността да се представи като президент обединител. Той по-скоро се противопостави на демонстрантите, като изказванията му бяха разкритикувани заради расисткия си подтекст.
Милиардерът републиканец наля масло в огъня, като планира за днес, на годишнината от отмяната на робството, голям митинг в Тълса, Оклахома, част от кампанията за преизбирането си през ноември. Градът е белязан от спомена за едни от най-големите размирици на расова основа в историята, при които през 1921 г. около триста афроамериканци са избити от бяло множество.
Изборът бе разкритикуван като провокация и Тръмп бе принуден да отложи митинга за утре.
Демонстрациите накараха американците да си припомнят за историята на една страна, разкъсвана от въпроса за робството - една система, гарантирала икономическото й благополучие.
Today is #Juneteenth - the official day marking the end
— Media Diversity Institute (@MDI_UK) June 19, 2020
of slavery in the #UnitedStates. It is considered the real #IndependenceDay by many Black communities, and marks the beginning of a new era:
Check out this video from @theroot to learn more https://t.co/9sqhqOV3xm
Зачестиха призиви за премахването на паметници на генерали и служители на Конфедерацията от времето на Гражданската война (1861-1865 г.), които изобилстват в южната част на страната, като някои бяха унищожени.
Автомобилният шампионат Наскар, който е доста популярен в южните щати, забрани на своите състезания знамената на Конфедерацията, които често са развявани от зрителите на Юг, а председателката на Камарата на представителите в Конгреса нареди вчера свалянето на портретите на четирима бивши председатели на Камарата на представителите, служили на Конфедерацията.
Въпреки постиженията на движението за граждански права през 50-те и 60-те години, чернокожото малцинство (което представлява 13 процента от населението) е забравено от просперитета. Чернокожите са най-бедни, най-болни, най-слабо представени на политическо ниво и масово биват хвърляни зад решетките.
Кризата с коронавируса допълнително изостри проблемите им: броят на безработните сред тях главоломно се увеличи със спирането на американската икономика, като в същото време много от тях работят в производства от първостепенна важност, но с ниско заплащане, и са изложени на по-голям риск от заразяване с Ковид-19 от останалите американци.
