Силвано Пранди пред Гонг: Фланелката на България е най-важна за мен
Силвано Пранди пред Гонг: Фланелката на България е най-важна за мен / gong.bg
Той е Силвано Пранди! Познат като Професора. Това е Човекът с главно Ч, който ще бъде старши треньор на България в следващите 4 години – до Олимпиадата в Лондон през 2012 година. Контрактът му все още не е факт, но ще стане съвсем скоро.

За първи пък Пранди се срещна с български журналисти снощи в залата на своя клуб Кунео, а тази сутрин дойде на крака в хотела на пратеника на Гонг, за да разкаже своите виждания за волейбола, силата на родните играчи, бъдещите успехи, живота, емоцията, страстта и самия себе си. Това е първото интервю на живо със Силвано!

Професорът обяви нещо много важно – фланелката на България е над всичко! Ако даден играч не изпълнява указанията ми и не е съгласен с неговия стил на работа – то волейболистът ще бъде изгонен! Фланелката на България значи много и за играчите, и за самият италианец Пранди.

Гонг разкри и начина, по който той може да бъде изкушен – българска луканка! Пранди не употребява алкохол, рядко малко червено вино. Има нужда само от вода.

В щаба му ще влизат и италианци, и българи. Целта му е не само България да спечели, а и да предаде опита си на бивши волейболисти, които сега са треньори и те да го наследят на поста селекционер.

„България може да спечели всичко,” категоричен е настоящият наставник на Владимир Николов във вицешампиона в Серия А1.

Ето част от думите на Силвано Пранди пред Гонг в Кунео – една незабравима и продължителна среща:

- Все още това, че съм треньор на България е неофициално. Разговаряхме с федерацията, постигнахме някакво споразумение. Има няколко неща, за които трябва да се разберат с мениджъра ми, след което би трябвало да подпиша договор.

- Свързани ли са те с финансовите условия, които поставихте като изискване?

- Една част от доуточненията е за финансовите изисквания. Трябва да се разберем за самолетните билети, апартамента, който ще ми бъде предоставен. Хората, които ще бъдат включени в щаба ми също са обект на дискусия. Те ми вярват и се надявам, че всичко това, което трябва, да го изчистим и се надявам всичко да е наред. Просто трябва да изчакаме.

Това предизвикателство е една добра идея. Да бъда треньор на добър отбор като България е един страхотен шанс за мен. Вашият отбор е сред топ отборите в Европа и света.

За мен има само един начин да работиш правилно. Трябва да изградиш култура в играчите си. Волейболът събира много хора на едно място и те трябва да използват съзнанието си, за да постигат резултати. Трябва да им обясниш, че това е пътят, да ги накараш да приемат тази идея и да повярват в нея. Оттам нататък е лесно. Когато състезателите имат мотивация, моята работа е единствено да им покажа точната посока. Трудността е докато изградиш всичко това. Хората, които покажат, че не е приемат този стил, не искат да разберат този начин на мислене и ситуация ще напуснат отбора. Всички трябва да знаят, че фланелката на България е много я

ценно и е най-важна. Това важи и за мен, и за тях.

Когато започвам работа винаги искам максимума. Както в атлетиката – когато тичате, го правите за да бъдете първи. Така и нашата цел ще бъде винаги – първото място. Това ще е трудно, но ще се опитваме. Ако загубим веднъж, ще променим нещо, ще работим отново и отново. През тази година ще участваме в три турнира – световната лига, световните квалификации и европейското първенство. Ще тръгнем в Лигата с мисълта, че трябва да я спечелим. Такава е философията ми. Твърдо вярвам, че България може да спечели всяко състезание. Или някое състезание (усмихва се). Защо не?

Волейболът е не просто моята работа, това е моята страст. Готов съм да започна да трупам нов опит с отбора ви, защото имам нужда от нова емоция. Възприемам и живота като една голяма емоция. Най-важното нещо е да започваме да правим нещо, въпреки че не винаги знаем какви ще са резултатите. Най-ценно е моментът, мига, в който все пак разбереш какви са те. Не парите и материалното, а духът и усещането. Това, че си направил някого доволен.

Не употребявам алкохол! Единственото което пия е вода. Много рядко, с месото по време на вечеря, си позволявам малко вино. И то задължително червено. Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но съм щастлив и така. Що се отнася до изкушението, голямата ми слабост е готвенето. И мога да кажа, че ако се наложи мога да оцелея с моите умения в кухнята. Спомням си когато в продължение на една година ми се наложи да живея с Георги Чолов през цялото време ядяхме луканка. Това беше основното ястие. Приготвяхме и италианска паста, но по българска рецепта. Чолов готвеше пастата в понеделник, но в такива количества, че ядяхме цялата седмица. След това пържехме луканка - с яйца, със зеленчуци, по всякакъв начин. Оцеляхме една година (усмихва се). И всяка вечер когато си лягахме си казвахме „Лека нощ” на български.

На български знам предимно технически понятия – права, нападение, диагонал. Но ще науча още. Онези, които ще ми трябват по време на тренировка и мач с вашия отбор.

За да бъдем готови да постигаме резултати веднага, трябва да имам доверие на онези, с които работя. Не искам да загубя време, за да опознавам някой. А и когато се събираме 15 дни преди участието ни не можем да си позволим подобен лукс. Затова асистентът ми ще бъде някой, когото познавам и вече имам изградена връзка от клубния ми отбор. Той знае начина ми на работа и ще е по-лесно и за отбора. По тази причина поисках от федерацията един асистент. Такъв ми е стилът. Имам нужда и от треньор по физическа подготовка. Всички те ще бъдат италианци, които ми вярват и на които вярвам. Ще искам и двама скаути, които работят със статистическата програма Датаволей. Знам, че миналата година сте работили също с двама – един италианец и един българин. За мен това също е добър вариант. Ще ми трябва и треньор по физическата подготовка и от България, който да работи заедно с италианеца. Все пак ще работим на две групи, с общо 18 състезатели. За съжаление в лигата може да пътуват само 12. Останалите ще се готвят в България под ръководството именно на този човек. Той ще помага на италианския си колега, ще се учи от него или взаимно, ще дискутират. Освен това искам двама технически асистенти от България. Те задължително трябва да са бивши състезатели, които искат да бъдат треньори и са в началото на кариерата си. Това ще бъде един смесен състав, който ще постига резултати веднага, но и ще изгражда връзки и след няколко години, българите работили в него ще могат да заместят италианците.

Знам кой ще бъде скаутът ми. За останалите италианци, още не. Не знам кои ще бъдат и българите. Това е работа на федерацията. В Световната лига може да обявим списък с 24 имена. След това обаче ще останат 18. На практика ще имаме оформени два национални отбора. Във втория ще попаднат и голяма част от младите играчи, а треньор ще бъде някой от българите. Програмата обаче ще бъде същата като на основния състав и докато той е в България ще се готвим с двете групи. Що се отнася до Владо и Пламен - имам нужда от тях. Ще разговарям с тях, не знам каква е мотивацията им, но това не е проблем, който трябва да дискутираме сега.

От щаба, с който в момента разполагам в Кунео имам доста информация. Разполагам с всички мачове от миналата година. Помогна ми скаутът на италианския национален отбор, който работи с мен, както и асистента ми Камило Плачи, който помагаше на Владимир Алекно в руския тим. Що се отнася до новите състезатели това вече е различно. В първата година ще ми бъде трудно да се запозная подробно с младите. Разчитам на многото си приятели във вашата страна. Те ще ми пресъздават ситуацията. Освен това ще изискам от федерацията мачовете на всички по-интересни състезатели от вътрешното ви първенство, както и на някои от чужбина. Това е пътят. Той е напълно логичен. Ще работя с играчите ви за незабавни резултати, но и с мисъл за бъдещето. Ще създам компилация от опитни като Пламен и Владо и много млади, които да израстват покрай тях.

Много ми е трудно да кажа какъв съм. Аз съм човек, който живее в мир със себе си. Роден съм за треньор. Не само за волейболен, защото дълго време бях учител по физическо – около 15 години. После се прехвърлих във волейбола, но винаги съм преподавал нещо на някого. Имам няколко приятели, не много, но достатъчно. Но аз се чувствам най-добре със себе си. Ако искате по точен отговор може би трябва да питате хората в България – Георги Чолов, Димитър Каров, Димитър Златанов, Димо Тонев, Любо Ганев, дори Владо Николов и Христо Цветанов.

Невъзможно ми е да отговоря на въпроса колко време в денонощието не мисля за волейбол. Никой няма контрол над съзнанието. Опитвам се да намеря от време на време различна насока в живота си. Понякога волейболът обаче взема връх. Спортът е хубав, аз го харесвам, обичам да изпитвам тази емоция, която носи.

Жена ми Розин е свикнала вече с моя начин на живот. Тя работеше в банка преди няколко години, но вече не. Следва ме навсякъде по света, сега е в Кунео, където имаме къща.
Последвайте ни

Спорт