Поне стотина бяха посрещачите на единствената ни олимпийска шампионка от Игрите в Пекин Румяна Нейкова. Приповдигната и емоционална суматоха се създаде на ВИП-изхода на аерогара София, когато точно в 22 часа гребкинята ни се появи на родна земя. Придружавана от своя съпруг и треньор Свилен Нейков, двамата си синове Марио и Емил, Руми бе аплодирана топло. След нея излязоха и десетина от приключилите участието си олимпийци. Те с гордост и малко тъга наблюдаваха еуфорията около „златната” ни гордост.
Наред между многото журналисти се бяха наредили двама китайски фотографи, колеги, приятели и развълнувани роднини. Планина от грамадни букети отидоха в ръцете на Нейкова, която бе закичена и с лавров венец от зам.председателят на ДАМС Михаил Балабанов. Цветя имаше от БФГребане, БОК, колеги, кметове, близки и роднини.
Гвардейският духов оркестър към Българската армия ознаменува първите стъпки на Нейкова с парадна музика по поръчка на Министерството на отбраната.
Минути преди да кацне самолетът с олимпийската ни шампионка, малкият й син Марио показа на множеството как точно гребе майка му, разбрахме и, че ден преди финала, малчуганът си е тананикал химна на България. По време на финалната гонка е викал само „Браво, мамо!”. Под погледа на майката на Руми, Марио и Емил нямаха търпение за прегърнат мама и татко.
Малкият Марио изчака над 40 минути мама да дава интервюта, а през това време танцуваше под ритъма на две пеещи кравички-играчка на улицата пред ВИП-а на летището.
Емил Нейков – младши ни разказа: „Това, което й казах на мама, стана. Исках да се прибере жива и здрава. Аз не мога да пиша още, ама написахме с кака „Мама шампион”. Вкъщи всички подскочихме като би. Искаме малко почивка с мама. Качвам се само в моторницата и искам да бъда на рула. Бяхме с мама и тати на лагери на Ковачевци и Белмекен. Ние не пеехме, а викахме, преди старта карах кака, баба и дядо да пускат химна”.
Емил Нейков – свекърът на Руми бе също много емоционален. Главния треньор на ГК „Черно море” продължаваше да приема поздравления и успяхме да измъкнем от него само: „В тая суша, гребането извади България! Бях се разревал в събота и жена ми Сия ми се скара да се стегна, а тогава и Свилен ми звъни от Пекин . . . Успехът го оценявам подобаващо. Това е един голям връх! Имаме голям късмет и щастие, че успяхме”.
