На 7 декември се почита 70-годишнината от японското нападение над хавайската военноморска база „Пърл Харбър”, което предизвиква президента Франклин Рузвелт да въведе Америка във Втората световна война. Очаква се 3000 души да присъстват на церемонията на остров Оаху, 120 от които са оцелели японското нападение през 1941 г. Церемонията ръководи военноморския секретар Рей Мейбъс и се проведе на мястото и в часа на нападението - в 7.55 ч. хавайско време, или 19.55 ч. българско, пред останките на първия потопен кораб - „Ю-Ес-Ес Аризона”, които са оставени в пристанищните води като паметник на събитията в този съдбоносен ден.
Непредвидената вълна от 360 японски самолета се спуска над хавайския остров Оаху малко преди 8.00 ч. сутринта на 7 декември 1941 г. По време на нападението, което трае около час и половина, са убити 2400 американци и са ранени 1200. Седем кораба са потопени и 200 самолета унищожени. Три самолетоносача, които са част от американския тихоокеански флот, оцеляват поради факта, че не са в пристанището в този момент.
На следващия ден президента Франклин Рузвелт се изправя пред Конгреса и прави изказването, което по-голямата част от американския народ до този момент се надява, че ще може да се избегне - че Америка обявява война на Япония, и по този начин се включва във Втората световна война. В отговор, Германия и Италия, подписали тристранния пакт, обявяват война на Америка няколко дни по-късно. Великобритания също обявява война на Япония, тъй като и нейни обекти в югоизточна Азия са нападнати от японската империя.
Ветеранът Ерик Нолдчен, главен старшина на един от потопените кораби, си припомня фаталния ден. „Бях на кея пред бойните кораби, когато от небето се зададоха едни самолети с непознати за нас знаци. Първоначално ги помислихме за метеорологични самолети, до момента в който не пуснаха първата бомба върху кораба „Аризона”. Наблюдавахме как той се взриви мощно, след което започнаха да гърмят бомби и на военновъздушната база на остров Форд, намиращ се срещу пристанището. Имаше много самолети, включително и самолети „торпедо”, които летяха почти по водата. Инстинктивно си извадих пистолета 45-ти калибър. Не знам какво си мислех, че мога да направя с него, но все пак започнах да стрелям. Изведнъж кораба точно пред мен избухна и направо изхвърча от водата, и ме удари една гореща вълна от взрива”, разказва той.
Един факт, който е малко известен извън историческите кръгове, е, че Америка всъщност е знаела, че Япония възнамерява да я нападне някъде в Тихия океан, тъй като американските специални служби вече са били разкодирали тайните японски дипломатически кодове.
Друг забравен от историята факт е, че още през 1939 г. Америка прекратява 30-годишния си търговски договор с Япония. Макар че двете държави официално остават в добри отношения, американците постепенно започват да налагат санкции върху Япония. Най-тежката такава е Закона за Контрол на Износите, въведен от Рузвелт през 1940-а, който разрешава на президента лично да налага санкции върху износа на дадени стоки. Постепенно Америка изцяло спира износа към Япония на горива, метали и други жизненоважни за японската икономика материали. Въпреки че Япония не е пряко замесена в европейската война, останалите съюзнически сили също забраняват износите на суровини към Япония от техните колонии в Югоизточна Азия. Япония, която в този момент има добре развита тежка индустрия забелязва, че това ембарго от страна на западните държави ще съсипе нейната икономика.
Крайният резултат на всички тези мерки е, че на 31 юли, американците засичат и разкодират японско комюнике, в което външният министър Тейджиро Тойода пише на посланика във Вашингтон Кичисабуро Номура. Комюникето съдържа следното съдбовното съобщение: „Търговските отношения на Япония със САЩ и Великобритания се опъват до краен предел, и не е сигурно още колко дълго ще можем да ги понесем. Следователно, нашата империя, за да спаси живота си и осигури суровини, ще бъде принудена да предприеме нестандартни мерки”.
