С много музика и автентичен фолклор, всяка година в последната събота на месец май, Карлово става столица на маслодайната роза. Празникът на розата, вече известен далеч зад граница, започва от розовите масиви край Карлово, които се изпълват с пъстрите шевици на сукманите и везаните ризи на карловки, а главите им ще бъдат окичени с гюлови венци. Това разказа за БТА директорът на Историческия музей в града Мария Деянова по повод днешния празник.
След извършване на ритуала "Розобер", миналогодишната Царица на розата официално ще предаде короната на новата Царица на най-красивото цвете - 16-годишната карловка Христина Караколева. В самия град празникът ще започне след шествие, начело на което са Царицата на розата и нейните подгласнички. На пл. "20-ти юли" тя ще получи преходната Златна роза, символ на Карлово и карловската Розова долина.
С венец от рози и обсипвана от дъжд от цветя, тя ще приветства гостите. Празникът продължава с богата фолклорна програма с участието на танцови и хорови състави от града и района. В двора на Историческия музей може да се наблюдава демонстрация на розоварене.
БГНЕС
Празникът на розата е дългогодишна традиция за Карлово
Празникът на розата е традиция за Карлово от началото на миналия век, припомня Деянова. Той се организира в периода, когато е най-масов цъфтежа на маслодайната роза, а въздухът е наситен с аромата й. Според историка празникът е възникнал спонтанно - както заради красотата, която идва от розовите масиви, така и като признание за тежкия труд на розопроизводителите.
Четири пъти Карлово е домакин на националните чествания, посветени на розата, след като през 1962 година празникът добива статут на национален и се редуват двете столици на Розовата долина - Карлово и Казанлък. Като част от този фестивал, през 1972 година в Карлово за първи път е избрана Царица на розата.
През последните години празникът е туристическа дестинация и е посещаван от много чуждестранни туристи, сред които най-много са от Япония. По думите на Деянова той привлича с аромата на розата, с програмата си, с възстановяването на традиционни за този край занаяти. Този ден е и празник на града, който събира карловските фамилии, чиито наследници са пръснати по цялата страна и по света, коментира директорът на музея.
БГНЕС
Част от празника е възстановката на розоваренето
Историческият музей е част от програмата с демонстрациите по розоварене, извършвано по начин, както е било през 19 в. и в началото на 20 век и описано от Алеко Константинов. По думите на Деянова това е естествено продължение след посещението в розовите масиви, където гостите са успели да се докоснат до красивия и ароматен цвят.
В автентичен меден казан с охладителната каца ще се вари розова вода с розов цвят, обясни тя. До началото на 20 век дестилацията на розовия цвят се е извършвала в малки гюлапхани, а в музея те ще видят и дестилационна инсталация - гюлпана, което представлява групирани по няколко медни казани (аламбици).
Според специалистите цветовете на маслодайната роза съдържат около 0,04 на сто етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Розовият цвят се бере сутрин рано, когато те съдържат най-много масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 килограма цвят се получава един килограм розово масло. Гостите ще могат да видят и цялата експозиция на музея, да дегустират продукти от рози - ликьор, ракия, сладко.
БГНЕС
Маслодайната роза е "преселена" в Стрямската долина от Дамаск
Точна година, когато маслодайната роза се "преселва" в Стрямската долина не може да се каже, но това е след 17 век, смята Мария Деянова. Според историческите данни тя е пренесена от околностите на Дамаск и в Стрямската долина много бързо започва да се отглежда масово заради добрите климатични особености. Дотогава тя е била позната само като украса в градините.
Много бързо обаче розовите масиви добиват внушителни размери и голяма част от населението на този район се ангажира с отглеждането на розови насаждения и производството на розово масло и вода. Заедно с търговията на тези продукти става основен поминък за карловци. Остава обаче спорът, допълва историчката - кога и къде розата е пренесена най-напред - в Карлово или в Казанлък.
Музеят предлага и възстановка на гайтанджийска работилница
От миналата година, успоредно с розоваренето, музеят предлага като атракция и възстановка на гайтанджийска работилница с автентични чаркове. Тя показва как се е извършвало плетенето на гайтан по традиционния начин. Някога задвижването им се е извършвало с вода, която днес е заменена с електричество, уточнява Деянова.
В края на 18 в. и началото на 19 век този занаят, заедно с розопроизводството и преработването на розовия цвят, те са основните занаяти, с които са се препитавали местни хора и на чието развитие Карлово дължи своя икономически разцвет. Именно затова на този празник тези два традиционни занаята ще бъдат акцент в програмата, отбеляза Деянова.
