Хората имат еволюционно заложено предпочитание към сладкото. Сладките храни, като плодовете и меда, са били важен източник на енергия за нашите предци.
В съвременния свят обаче подсладените храни са лесно достъпни, много евтини и се рекламират широко. Сега консумираме твърде много захар в храните и напитките - такава, която е добавена, а не захар, която се среща в природата.
Лекарите разкриха кои храни да избягваме, ако искаме да забавим стареенето
Консумацията на твърде много добавена захар е лоша новина за здравето ни. Тя е свързана със затлъстяването, диабета тип 2 и кариесите.
Поради тези опасения за здравето производителите започнаха да използват и нехранителни подсладители за подслаждане на храните. Тези подсладители съдържат малко или никакви калории и включват както изкуствени подсладители, като аспартам, така и такива, които идват от естествени източници, като стевия.
Kоличеството на добавените захари и нехранителни подсладители в пакетираните храни и напитки е нараснало много през последното десетилетие. Това е особено вярно в страните със средни доходи, като Китай и Индия, както и в Азиатско-тихоокеанския регион, включително Австралия.
Използвайки данни за пазарните продажби от цял свят, учени от университета Дикин в Австралия разгледали количеството добавена захар и нехранителни подсладители, продавани в опаковани храни и напитки от 2007 до 2019 г.
Установено е, че обемът на нехранителни подсладители в напитките на човек сега е с 36% по-висок в световен мащаб. Добавените захари в пакетираните храни са с 9 процента повече.
Нехранителните подсладители най-често се добавят към сладкарските изделия. Сладоледите и сладките бисквити са най-бързо растящите категории храни по отношение на тези подсладители. Разширяването на употребата на добавени захари и други подсладители през последното десетилетие означава, че като цяло предлагането на пакетирани храни става все по-сладко.
Анализът показва, че количеството добавена захар, използвана за подслаждане на напитки, се е увеличило в световен мащаб. Това обаче до голяма степен се обяснява с 50-процентно увеличение в страните със средни доходи, като Китай и Индия. В страните с високи доходи, като Австралия и САЩ, употребата е намаляла.
Препоръчително е мъжете да консумират по-малко от девет чаени лъжички захар на ден, а жените - по-малко от шест. Въпреки това, тъй като захарта се добавя към много храни и напитки, повече от половината австралийци надвишават препоръките, като консумират средно по 14 чаени лъжички на ден.
Преминаването от използване на добавена захар към подсладители за подслаждане на напитките е най-разпространено при газираните безалкохолни напитки и бутилираната вода. Световната здравна организация разработва насоки за използването на подсладители без захар.
Съществува разлика в употребата на добавена захар и подсладители между по-богатите и по-бедните страни. Пазарът на пакетирани храни и напитки в страните с високи доходи се е наситил. За да продължат да растат, големите корпорации за храни и напитки разширяват дейността си в страните със средни доходи.
Констатациите на учените показват двоен стандарт при подслаждането на хранителните продукти, като производителите предлагат по-малко сладки, "по-здравословни" продукти в по-богатите страни.
За да намалят вредите за здравето от високия прием на добавена захар, много правителства предприеха действия за ограничаване на употребата и консумацията ѝ.
Но тези действия могат да насърчат производителите да заменят частично или изцяло захарта с нехранителни подсладители, за да избегнат санкции или да задоволят променящите се предпочитания на населението.
Учените установили, че в регионите с по-голям брой политически действия за намаляване на приема на захар значително се е увеличил броят на нехранителните подсладители, продавани в напитките.
Лекар разсея популярен мит за захарта
Въпреки че вредите от консумацията на твърде много добавена захар са добре известни, разчитането на нехранителни подсладители като решение също крие рискове. Въпреки липсата на енергийна стойност в храната, последните прегледи показват, че консумацията на нехранителни подсладители може да бъде свързана с диабет тип 2 и сърдечни заболявания и може да наруши чревния микробиом.
И тъй като са сладки, приемът на нехранителни подсладители влияе на вкуса ни и ни насърчава да искаме повече сладка храна. Това е особено тревожно за децата, които все още развиват своите вкусови предпочитания през целия си живот.
Освен това някои ненутритивни подсладители се считат за замърсители на околната среда и не се отстраняват ефективно от отпадъчните води.
Нехранителните подсладители се срещат само в ултрапреработените храни. Тези храни са промишлено произведени, съдържат съставки, които не биха се намерили в домашната кухня, и са създадени, за да бъдат "свръхвкусни". Консумацията на повече ултрапреработени храни е свързана с повече сърдечни заболявания, диабет тип 2, рак и смърт.
Ултрапреработените храни са вредни и за околната среда, тъй като използват значителни ресурси като енергия, вода, опаковъчни материали и пластмасови отпадъци.
Храните, които съдържат подсладители, могат да получат "ореол на здраве", ако не съдържат захар, което заблуждава обществеността и потенциално измества хранителните, пълноценни храни в диетата.
Когато се изготвя политика за подобряване на храненето в общественото здраве, е важно да се вземат предвид непредвидените последици. Вместо да се съсредоточаваме върху конкретни хранителни вещества, има смисъл да се застъпваме за политика, която отчита по-широките аспекти на храните, включително културното значение, степента на обработка и въздействието върху околната среда. Такава политика следва да насърчава хранителните, минимално преработени храни.
Трябва да следим отблизо нарастващата сладост на храните и напитките и все по-широката употреба на добавени захари и нехранителни подсладители. Това вероятно ще определи бъдещите ни вкусови предпочитания, избора на храни и здравето на хората и планетата.
В съвременния свят обаче подсладените храни са лесно достъпни, много евтини и се рекламират широко. Сега консумираме твърде много захар в храните и напитките - такава, която е добавена, а не захар, която се среща в природата.
Лекарите разкриха кои храни да избягваме, ако искаме да забавим стареенето
Консумацията на твърде много добавена захар е лоша новина за здравето ни. Тя е свързана със затлъстяването, диабета тип 2 и кариесите.
Поради тези опасения за здравето производителите започнаха да използват и нехранителни подсладители за подслаждане на храните. Тези подсладители съдържат малко или никакви калории и включват както изкуствени подсладители, като аспартам, така и такива, които идват от естествени източници, като стевия.
Kоличеството на добавените захари и нехранителни подсладители в пакетираните храни и напитки е нараснало много през последното десетилетие. Това е особено вярно в страните със средни доходи, като Китай и Индия, както и в Азиатско-тихоокеанския регион, включително Австралия.
Използвайки данни за пазарните продажби от цял свят, учени от университета Дикин в Австралия разгледали количеството добавена захар и нехранителни подсладители, продавани в опаковани храни и напитки от 2007 до 2019 г.
Установено е, че обемът на нехранителни подсладители в напитките на човек сега е с 36% по-висок в световен мащаб. Добавените захари в пакетираните храни са с 9 процента повече.
Нехранителните подсладители най-често се добавят към сладкарските изделия. Сладоледите и сладките бисквити са най-бързо растящите категории храни по отношение на тези подсладители. Разширяването на употребата на добавени захари и други подсладители през последното десетилетие означава, че като цяло предлагането на пакетирани храни става все по-сладко.
Анализът показва, че количеството добавена захар, използвана за подслаждане на напитки, се е увеличило в световен мащаб. Това обаче до голяма степен се обяснява с 50-процентно увеличение в страните със средни доходи, като Китай и Индия. В страните с високи доходи, като Австралия и САЩ, употребата е намаляла.
Препоръчително е мъжете да консумират по-малко от девет чаени лъжички захар на ден, а жените - по-малко от шест. Въпреки това, тъй като захарта се добавя към много храни и напитки, повече от половината австралийци надвишават препоръките, като консумират средно по 14 чаени лъжички на ден.
Преминаването от използване на добавена захар към подсладители за подслаждане на напитките е най-разпространено при газираните безалкохолни напитки и бутилираната вода. Световната здравна организация разработва насоки за използването на подсладители без захар.
Съществува разлика в употребата на добавена захар и подсладители между по-богатите и по-бедните страни. Пазарът на пакетирани храни и напитки в страните с високи доходи се е наситил. За да продължат да растат, големите корпорации за храни и напитки разширяват дейността си в страните със средни доходи.
Констатациите на учените показват двоен стандарт при подслаждането на хранителните продукти, като производителите предлагат по-малко сладки, "по-здравословни" продукти в по-богатите страни.
За да намалят вредите за здравето от високия прием на добавена захар, много правителства предприеха действия за ограничаване на употребата и консумацията ѝ.
Но тези действия могат да насърчат производителите да заменят частично или изцяло захарта с нехранителни подсладители, за да избегнат санкции или да задоволят променящите се предпочитания на населението.
Учените установили, че в регионите с по-голям брой политически действия за намаляване на приема на захар значително се е увеличил броят на нехранителните подсладители, продавани в напитките.
Лекар разсея популярен мит за захарта
Въпреки че вредите от консумацията на твърде много добавена захар са добре известни, разчитането на нехранителни подсладители като решение също крие рискове. Въпреки липсата на енергийна стойност в храната, последните прегледи показват, че консумацията на нехранителни подсладители може да бъде свързана с диабет тип 2 и сърдечни заболявания и може да наруши чревния микробиом.
И тъй като са сладки, приемът на нехранителни подсладители влияе на вкуса ни и ни насърчава да искаме повече сладка храна. Това е особено тревожно за децата, които все още развиват своите вкусови предпочитания през целия си живот.
Освен това някои ненутритивни подсладители се считат за замърсители на околната среда и не се отстраняват ефективно от отпадъчните води.
Нехранителните подсладители се срещат само в ултрапреработените храни. Тези храни са промишлено произведени, съдържат съставки, които не биха се намерили в домашната кухня, и са създадени, за да бъдат "свръхвкусни". Консумацията на повече ултрапреработени храни е свързана с повече сърдечни заболявания, диабет тип 2, рак и смърт.
Ултрапреработените храни са вредни и за околната среда, тъй като използват значителни ресурси като енергия, вода, опаковъчни материали и пластмасови отпадъци.
Храните, които съдържат подсладители, могат да получат "ореол на здраве", ако не съдържат захар, което заблуждава обществеността и потенциално измества хранителните, пълноценни храни в диетата.
Когато се изготвя политика за подобряване на храненето в общественото здраве, е важно да се вземат предвид непредвидените последици. Вместо да се съсредоточаваме върху конкретни хранителни вещества, има смисъл да се застъпваме за политика, която отчита по-широките аспекти на храните, включително културното значение, степента на обработка и въздействието върху околната среда. Такава политика следва да насърчава хранителните, минимално преработени храни.
Трябва да следим отблизо нарастващата сладост на храните и напитките и все по-широката употреба на добавени захари и нехранителни подсладители. Това вероятно ще определи бъдещите ни вкусови предпочитания, избора на храни и здравето на хората и планетата.
