Ретроспективната изложба на Давид Перец (1906, Пловдив – 1982, Париж), по случай 100-годишнината от рождението на художника, представя творчеството му, съхранено в българските музеи и галерии. Давид Перец, заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков влизат в историята на българското изобразително изкуство с новаторски принос и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище “Бараците”.
Изложбата обхваща творчеството на художника в периода 1933–1980 г. Около 60 живописни и графични творби представят бляскавия талант на Давид Перец. След завършването на Художествената академия (1933) художникът организира пет самостоятелни изложби в България и се присъединява към търсенията на Дружество на Новите художници. През 1947 г. Перец спечелва стипендия за специализация в Париж и работи в ателието на големия френски художник и педагог Андре Лот. Заедно със семейството си той напуска България през 1949 г. и се установява в Париж. Неговото изкуство е добре прието във Франция и както изтъква видният френски критик Жорж Юисман “Давид Перец, българин по произход, станал парижанин след кратко пребиване в Израел, се чувствува сред нашите художници и нашите пейзажи съвсем свойски, като че ли е роден тук.”
Когато, през 1976 г., се организира юбилейната изложба на Перец в Пловдив и София, той донася свои творби, които представят развитието му във Франция. Синтетичният експресивен реализъм на 30-те и 40-те години Перец развива и обогатява през следващите десетилетия, като експериментира и по посока на един лиричен абстракционизъм. Отличен колорист и с богато въображение, прозренията на Перец в късното му творчество запазват искрата на човешката емоция и отиват отвъд видимостта. Днес, ние отново можем да се възхитим на творческите прозрения на Перец, който е най-истински на всеки етап от еволюцията си и със свой иновационен принос в изкуството на ХХ век.
