Клиничната изява на холестерола е атеросклероза на сърцето, на мозъка или на краката. Няма храна, която да сваля холестерола. Когато човек пие лекарства, не трябва да консумира сок от грейпфрут или розов портокал, защото те конкурират лекарствата и може да се окаже, че човек пие лекарства, без те да имат ефект, защото не могат да се метаболизират. Прекаляването в менюто с дреболии като черен дроб, мозък, с хайвер, жълтък на яйце увеличават холестерола. По темата за холестерола - в „Ники Кънчев шоу”, в рубриката „Доктор – ох, боли!”, реализирана с подкрепата на Actavis, гост е д-р Борислав Георгиев, сърдечносъдов специалист в Национална кардиологична болница.
Идва Коледа, има хора с големи сърца, които помагат на нуждаещите се. Има ли хора с големи сърца в истинския смисъл?
Когато сърцето е голямо, е лошо. То може да бъде по два механизма голямо – когато е дебело, когато е в резултат на нелекувана хипертония най-често и по-рядко едни особени генетично вродени състояния или придобити и второто вид сърце – когато е отпуснато във вид на торба с лоша помпена функция и това е една от формите на сърдечната недостатъчност. И в двата случая човекът се нуждае от стриктно лечение и поддържане на определени параметри.
Холестеролът и рисковете от него. На колко време човек трябва да си мери холестерола?
Още 2000 година в България написахме едни препоръки, базирани на международните, и много ни похвалиха в света тогава, защото страната ни имаше собствени алгоритми. Още тогава казахме на общопрактикуващите лекари какво да правят. Веднъж на 5-10 години при младия човек, над 20 години, трябва да изследва холестерола си случайно и ако той е в границите на нормата, тоест под 5 милимола, тогава изследването е веднъж на 5 години. Но, ако се установи, че този холестерол е между 5 и 6 милимола или неговия лош холестерол, LDL-C, вече е над 3,4 се препоръчва по-строг контрол, който може да е на 1 или 2 години. Обаче, ако холестеролът е висок и този човек е с повишен риск – над 6 милимола холестерол, има и високо кръвно налягане, лекарят трябва да определи риска му, каква е вероятността този холестерол да има клинична изява, тоест да се появи атеросклероза (на сърцето – коронарната болест на сърцето, на мозъка – мозъчно-съдовата болест и на краката – периферно-съдовата болест), тоест да определи каква е вероятността при този човек холестеролът да се натрупа във вид на атеросклеротични плаки. И тогава, когато се определи рискът на този човек, започва лечение. Холестеролът е с няколко фракции. Едната от тях е т.нар. лош холестерол, LDL-C, той се окислява в кръвта и голяма част от него минава през кръвоносния съд, през стената на съда и под първия слой на стената на съда, той допълнително се окислява и започва да се натрупва във вид на плаки, това е атеросклерозата. Атеросклеротичната плака е нещото, което е намалило лумана или отвора на кръвоносния съд и в който са натрупани мазнини, това е холестерол и тази плака създава затруднение на преминаването на кръв през кръвоносния съд. Това са принципите на лечение, които са железни, защото знаем на какво се дължат тези заболявания на какво се дължат. Отваряме съдовете, прави коронарография, прави се дилатация, слагат се стентове и знаем какво става по време на слагането им, за да предпазим острите тромбози.
Кои са храните, които качват и свалят холестерола?
Няма храна, която да сваля холестерола, независимо, че се лъже в рекламите, че, ако ядете примерно еди-какво си, ще ви падне холестерола. Искам да обърна внимание върху едни варианти на храна, които свалят холестерола. Казва се например, че грейпфрутът и розовият портокал свалят холестерола. Добре, но това не е вярно, трябва да внимаваме, защото грейпфрут и розов портокал се метаболизират през същото място, където се метаболизират някои медикаменти за сърцето, а и други медикаменти, затова, когато човек пие лекарства, не трябва да консумира сок от грейпфрут или розов портокал, защото те конкурират лекарствата и може да се окаже, че човек пие лекарства, без те да имат ефект, защото не могат да се метаболизират. Може да се каже кои са храните, които увеличават холестерола, а това са едни от любимите на българите, а и на гърците. Гърците се пребориха с Европейския съюз, за да се разреши такива храни да останат в техните ресторанти. Това са всички дреболии като черен дроб, мозък, а също и хайверът, жълтъкът на яйцето. Трябва да се ограничат тези храни. Едно яйце не е проблем на ден, проблем са 10 яйца с жълтъците, 2-3 пъти седмично човек да изяжда 100-150 грама хайвер, всеки ден да се яде черен дроб. В действителност обаче, когато се установи колко е нивото на холестерол на този човек, той трябва да знае, че, ако е в границите на нормата – между 3,5 и 4,5 милимола, той може да си позволи, но ако е над 5,5 – 6 милимола, желателно е да ограничи високохолестероловите храни в менюто си и да започне да консумира такива храни, които биха не намалили, но не увеличили холестерола, а това са най-често плодовете и зеленчуците, които съдържат фибри като ябълката, например, преди ние препоръчвахме пектин, тоест екстракт от ябълки- сух пектин или този, който беше във вид на желе, който резорбира част от мазнините в храносмилателния тракт, има и такива лекарства, които обаче не се прилагат масово в света, само при строго определени случаи.
