Автор: Мария Лазарова, блогър в log.bg
За Лакатник казват, че е люлката на българския алпинизъм. Казват и че е любимо място на безчет пещерняци, туристи и планинари. Колко точно души са се влюбили в това кътче не знам, но пък знам, че са много. Една от вероятните причини за това е, че при Сътворението на света, когато Господ отчупил парче от Рая, за да направи България, на Лакатник се е паднало едно от най-хубавите райски кътчета...
Лакатник е село в Искърското дефиле, разположено на около 400 м н.в. на около 50 километра северозападно от София. Всъщност има две села Лакатник – тук иде реч за Гара Лакатник, но има и друго – “селото Лакатник” – на осем километра в южна посока от “гарата”. И двете имат собствена неповторима красота и обаяние. Гордостта на Гара Лакатник са Лакатнишките скали, разположени по лявото течение на река Искър срещу селцето. Те са част от Природен парк “Врачански балкан”. Лакатнишките скали са една от причудливите природни забележителности в България. Съмнявам се, че има такъв гений на перото, който би съумял да опише с думи колко прекрасни са те... Пък и красотата им е по-скоро въпрос на усещане, не на описание. Едно обаче е безспорно – с феноменалната си красота и отлични условия за туризъм, алпинизъм и спелеология, те са притегателно място за туристи, катерачи, пещерняци, изследователи и любители на природата от цялата страна. Тези скали са перфектни за катерачите, които тепърва “прохождат” в този спорт, но и много професионални алпинисти ги предпочитат за тренировки. Пещерняците също обичат района – има много пещери, най-известни от които са Темната дупка, Ръжишката, Свинската дупка, Вражите дупки. Битуват легенди за скрити и заровени съкровища и често пъти иманяри “ровичкат“наоколо. На скалите е “кацнала” малка къщичка, която е един от символите на Лакатнишките скали. Построена през далечната 1938 година от едни от тогавашните най-активни катерачи – Константин Саваджиев, Георги Ценев, Георги Стоименов и Тодор Божков, къщичката е достъпна само “от въже”. Представлява малка дървена не обзаведена постройка, разположена върху железни тръби, зациментирани в отвесна скала на около 300 метра над река Искър. Алпийският заслон носи гордото име “Орлово гнездо” и несъмнено прави впечатление. През 2000 година местни ентусиасти подновиха къщичката, тъй като бе прогнила и тръгнала да пада. Друг символ на Лакатнишките скали е масивният паметник от каменни блокове, построен в чест на загиналите през 1923 г. септемврийци. В съседство се извисява 10-метров железен кръст, издигнат през 2001 година в памет на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна. Този кръст има интересна история. През лятото на 1939 година на негово място бил издигнат друг, дървен кръст, но след 9 септември 1944 той бил унищожен. Преди шест години по инициатива на местни жители и туристи Кръстът на загиналите планинари и алпинисти бе възстановен. Пред него има паметна плоча и всяка година се отслужва тържествен водосвет. Лакатнишките скали са част от Природен парк “Врачански Балкан”. Поради до болка познатата ни “липса на средства” или по някоя друга, непонятна нам причина, туристическите пътеки отдавна не се поддържат, за това трябва да внимавате много къде стъпвате, ако решите да се разходите в района. Маркировка също липсва, но пътеките са едва няколко и дори да се заблудите първоначално, лесно ще се ориентирате коя “да хванете”. Мини маршрути Има няколко начина да стигнете до изброените обекти на Лакатнишките скали – единият е да подходите от Гара Лакатник, другият – от село Миланово. В първия случай пътеките са две – едната тръгва малко след отбивката за махала “Пробойница” и излиза на Алпийска поляна, непосредствено под западната страна на описаната къщичка. Другата пътека започва от крайпътния ресторант “Пещерата” и карстовия извор Житолюб, в началото й има карта на ПП “Врачански балкан”. Тя също ще ви изведе право на Алпийска поляна. От там пътеката към другите обекти е една – право нагоре. Ако искате да зърнете покрива на къщичката, завивате вдясно при първото разклонение, а за Кръста и паметника продължавате нагоре. От село Миланово може да стигнете с кола чак до паметника. От там по пътеката вдясно може да отидете до Кръста, после да продължите надолу към Алпийска поляна. Нощувка Палатки или спални чували, другия вариант е при приятели или познати. Трети за сега няма. Как да стигнем: До Лакатник може да отидете с кола по пътя София – Мездра през Искърското дефиле или с влак. Пътуването и в двата случая е 1 – 1:30 час. Полезно: В района действа отряд на Планинската спасителна служба, дано не ви се налага, но в случай на нужда, не се колебайте да потърсите помощ! Телефоните са: 088 1470 (за абонати на M-tel); 02 963 2000 – Централно управление на ПСС и 0888375645 – Васил Русинов, н-к отряд ПСС-Лакатник. Списъци с имената и телефоните на планинските спасители има на ЖП гарата и на ресторант “Пещерата”. Планинска застраховка в Лакатник все още няма къде да си направите.
