Ще има родна премиера на документалният филм „Последната линейка на София", който продължава да печели престижни международни награди, но все още не е ясно кога ще бъде тя, разказа пред Дарик д-р Красимир Йорданов, за чиято работа в Спешната помощ разказва лентата.
След като стана откритието в рамките на Седмица на критиката в Кан през май, през юли лентата спечели награда за най-добър документален филм с продължителност над 30 минути на престижния кино фестивал Карлови Вари.
Филмът на Илиян Метев ни среща и със сестра Мила Михайлова, и шофьора Пламен Славков.
Мит ли е доброто отношение към пациента, каквото се демонстрира в трейлъра на филма, разказа за Дарик д-р Красимир Йорданов: „Наистина е така. Ние не сме преигравали нищо. Всичко е абсолютно заснето. Нямаше първи, втори дубъл. Това всичко беше снимано натурално. От 400 часа снимачен материал, да бъде подбрано час и 10 минути - документален филм да бъде събран. Човек и да иска, не може да събере всичко. Ще стане една фактология, която е абсурд хората да я разберат. Преди всичко един лекар лекува с отношението си към пациентите и след това вече със знанието си".
В отговор на въпрос стигат ли линейките в София, д-р Йорданов каза: „Линейки много само че линейката не лекува. В тази линейка трябва да има екип, а като няма екипи, как да стигат. Около 3-милионна София и още около 60 села се обслужват, като най-далечните села са на 50 километра от София. Особено лятно време, когато е отпускарски сезон, абсурд да стигнат. При положение, че в София има 10 000 таксита, те пристигат на петата минута. През отпускарския сезон работят между 8-10 линейки, т.е. 8-10 екипа, как да бъдат изпълнени на време адресите. Ние вина нямаме, хората нямат вина. Вината е някъде в друг, някъде горе, но не е в нашето ръководство".
