„Родните управници не могат да се поучат от малкия човек - те не се учат дори от собствените си грешки, а как биха се поучили от един селски кмет". Това каза в ефира на Дарик поетът и публицист Румен Леонидов, който дебютира тази вечер като драматург на сцената на Сатиричния театър в София.
Леонидов е авторът на моноспектакъла „Речта на един селски крал", чийто прототип е реален български кмет - бившия кмет на село Катунци Георги Коцев. Телевизионният репортаж на Елин Рахнев преди две години го превръща в герой на пиесата, в която ролята на кмета се играе от актьора Диян Мачев. Бившият кмет на село Катунци ще бъде в София тази вечер и „ще се гледа" за първи път на премиерата в Сатирата, разкри Румен Леонидов.
Емил Рахнев като направи този репортаж, аз му казах: "От това става монодрама". Почнаха да ме навиват аз да я пиша. Аз се колебах доста време, защото аз съм силен публицист, но за драматург... Аз така я виждам, тази пиеса е чиста публицистика. Освен това прототипът е много силен. Ето и сага настръхвам като чувам „Ние селяните ке я изкараме държавата от кризата, нема да ти изкарат държавата от кризата нито Пампорово, нито Златни пясъци, морето - т'ва всичко там е скубачи, бе! Там са крадци и измамници!".
Това за пореден път доказва, че животът е много по-силен автор от най-гениалния автор, а аз не се смятам за гениален. Но интересно беше, че аз се вживях много в ролята на този човек. Това е един интимен опит за вик срещу това , че глобализацията не само изяде демокрацията, но и нейните деца. И ако всеки от нас не промени начина си на живот (да ядем кофти салами например), трябва да се живее повече в природата, да има повече вътрешна хигиена.
Родните управници не се учат от нищо, дори от собствените си грешки. Това са рационални, цинични хора, как да се изучат от един селски кмет. Той е селски кмет, пък този е министър-председател или министър. Какво могат да научат от един цървул? Те така разсъждават, макар че баща му на този министър е бил същия цървул. Може и в същото село да е.
Подарената свобода лесно се харчи.
Затова ли в очите на селския кмет лъвът на българския герб не струва колкото кокошката?
Той пита:"Защо лъв?". Каква е била България в Африка. Въобще защо се перчим? Не един, а два лъва искаме да сложим, че и изправени на задни крака. Кокошката е нашият герб. Тя снася. И на философския въпрос „Първо кокошката или яйцето?", той казва: кокошката.
