Финансовата грамотност за децата има същото значение, каквото има и писмената грамотност – на пръв поглед двете изглеждат несравними, но всеки, който си изкарва сам парите, знае колко важно е човек да може да управлява бюджета си, да си преценява харчовете и, най-общо казано – да си прави сметката.
Това умение някои от нас го носят по рождение, но останалите се налага да го научим в хода на живота – по лесния или трудния начин. И това учене започва, както с всичко останало – още в училището. Повечето родители започват да изпитват притеснения дали детето ще може да се оправи самичко в среда, която налага то да взима финансови решения, колкото е смешни да изглеждат те на възрастните – като например за каква закуска ще му стигнат парите в училищната лавка, ще има ли достатъчно джобни до края на седмицата или по-дългосрочно бюджетиране, като първото самостоятелно зелено училище или лагер.
Добрата новина е, че всички сме минали през това и – искаме или не – сме се научили някак си да управляваме парите си. Лошата е, че като родители, винаги искаме нещо по-добро за децата ни, нещо, което на нас не ни е стигало, но държим за тях да е в изобилие. Смятаме, че те са твърде малки да разбират паричните ни проблеми, глезим ги прекомерно, не им позволяваме да бъдат проактивни и да „печелят“ джобните си пари и понякога забравяме покрай всичко останало да ги учим на благородство и споделяне.
Истината е, че децата умеят да разбират обясненията ни по почти всички теми и въпроси.
Затова ето няколко идеи как да говорите с детето и на финансова тематика, така че то да израсне уверено в способностите и уменията си да борави с пари – както в кеш, така и онлайн.
Като начало – не го разглезвайте. Това, че детето иска нещо, не означава, че трябва да го получи – дори напротив. Отказът за покупка на играчка или лакомство понякога действа много отрезвяващо, а ако е придружено и от ясно обяснение за причината (в момента нямам достатъчно пари, а трябва да купим и хляб, мляко и яйца за вечеря), детето ще разбере бързо идеята за бюджет и управление на парите. Освен това така ще възпитате у него търпението да изчака за мечтания подарък – а в днешно време търпението е истинска добродетел.
След това – дайте му възможност да „изкара“ самичко някакви пари – не става въпрос да го пратите да работи нелегално някъде, а да му делегирате домашни отговорности и задължения, срещу които може да изкарва малко джобни отгоре. Хвърляне на боклук, извеждане на куче и други подобни неща, които са от полза за цялото семейство и не са част от всекидневните му лични задължения, са добър повод детето да спечели няколко лева. Използвайте случая да поговорите с детето и за разпределението на джобните му за седмицата и как по-разумно да ги харчи, за да има пари за всичко – транспорт, закуски, любими списания и т.н.
Помислете и кога да въведете темата за благородните жестове, каузите и споделянето – докато са още малки, децата не могат да възприемат желанията на околните за нещо тяхно, нито разбират идеята на споделянето. Те виждат света само през техните собствени стремежи и желания и това обуславя цялото им поведение. Тръгвайки на училище обаче това се променя – и тогова е удачен момент да започнете да им говорите за съпричастност, съчувствие и правене на добро.
Лека-полека може да въведете и идеята за отделяне на малка сума пари (примерно до 10% от бюджета на детето) за някаква кауза или проект, към който то проявява интерес и съпричастност, или просто желание да помогне. Разбира се, това невинаги трябва да е свързано с пари – може да е полагане на някакъв труд, засаждане на дърво, почистване на листа, да постои за известно време с по-малко дете и да се грижи за него (в рамките на възможностите му, разбира се).
Допускането на децата до истинския, голям семеен бюджет е нещо съвършено нормално, даже препоръчително. Вместо да ги държите настрана с аргумента, че са малки и нищо не разбират, постъпете алтернативно и ги включете в процеса на планиране. Обяснете им как големите покупки се отразяват на месечния бюджет, дайте им възможност да боравят с пари, макар и на ужким – под формата на листчета с написани суми или нещо подобно. Обяснете на децата откъде идват основните приходи в семейството и за какво се правят най-големите разходи.
А когато всички тези стъпки са покрити и детето вече има някаква базова финансова култура, може да управлява собствените си джобни пари, да предвижда разходите си, да отделя пари за каузи или някакви бъдещи свои желания и е наясно и със спецификите на семейния бюджет, тогава можете смело да пристъпите към въвеждането на онлайн финансовата култура. Идете заедно в банката, обяснете му каква е тази институция и открийте заедно неговата първа сметка, в която то да внесе спестяванията си.
Извадете му детска дебитна карта с ограничен лимит за теглене и му я дайте, след като му обясните, че вече ще му превеждате джобните по сметка. Кажете му да си следи бележките за покупки, да продължава да планира плащанията и разходите, и му обяснете, че това, че парите идват от карта и понякога не ги вижда, не означава, че не ги харчи със същата сила и скорост. Разбира се, че ще има моменти, в които планирането ще куца и ще трябва да му помагате, но гледайте това винаги да е придружено с обяснения защо се е стигнало до тази ситуация и как да я избегне в бъдеще.
В някакъв момент ще трябва да въведете и темата за онлайн пазаруването, дигиталната сигурност, доверяването на достоверни източни и сайтове, които са безопасни – това е много важна тема и не трябва да я претупвате. Осведомете се добре преди да пристъпите към обучаване на детето как да бъде отговорен онлайн потребител – това е изключително важно за неговата дигитална култура.
И не забравяйте, че докато навърши пълнолетие, вие сте отговорни за поведението на детето – включително и финансовото му такова. Затова подхождайте към тази тема сериозно, с желание да развиете у детето способността да оценява парите и да знае тяхната истинска стойност.
Съвсем скоро то ще е на възраст, на която наистина ще може да печели самичко с труда си и колкото по-рано знае цената на парите, толкова по-добре за него. А и за вас!
Това умение някои от нас го носят по рождение, но останалите се налага да го научим в хода на живота – по лесния или трудния начин. И това учене започва, както с всичко останало – още в училището. Повечето родители започват да изпитват притеснения дали детето ще може да се оправи самичко в среда, която налага то да взима финансови решения, колкото е смешни да изглеждат те на възрастните – като например за каква закуска ще му стигнат парите в училищната лавка, ще има ли достатъчно джобни до края на седмицата или по-дългосрочно бюджетиране, като първото самостоятелно зелено училище или лагер.
Добрата новина е, че всички сме минали през това и – искаме или не – сме се научили някак си да управляваме парите си. Лошата е, че като родители, винаги искаме нещо по-добро за децата ни, нещо, което на нас не ни е стигало, но държим за тях да е в изобилие. Смятаме, че те са твърде малки да разбират паричните ни проблеми, глезим ги прекомерно, не им позволяваме да бъдат проактивни и да „печелят“ джобните си пари и понякога забравяме покрай всичко останало да ги учим на благородство и споделяне.
Thinkstockphotos
Истината е, че децата умеят да разбират обясненията ни по почти всички теми и въпроси.
Затова ето няколко идеи как да говорите с детето и на финансова тематика, така че то да израсне уверено в способностите и уменията си да борави с пари – както в кеш, така и онлайн.
Като начало – не го разглезвайте. Това, че детето иска нещо, не означава, че трябва да го получи – дори напротив. Отказът за покупка на играчка или лакомство понякога действа много отрезвяващо, а ако е придружено и от ясно обяснение за причината (в момента нямам достатъчно пари, а трябва да купим и хляб, мляко и яйца за вечеря), детето ще разбере бързо идеята за бюджет и управление на парите. Освен това така ще възпитате у него търпението да изчака за мечтания подарък – а в днешно време търпението е истинска добродетел.
След това – дайте му възможност да „изкара“ самичко някакви пари – не става въпрос да го пратите да работи нелегално някъде, а да му делегирате домашни отговорности и задължения, срещу които може да изкарва малко джобни отгоре. Хвърляне на боклук, извеждане на куче и други подобни неща, които са от полза за цялото семейство и не са част от всекидневните му лични задължения, са добър повод детето да спечели няколко лева. Използвайте случая да поговорите с детето и за разпределението на джобните му за седмицата и как по-разумно да ги харчи, за да има пари за всичко – транспорт, закуски, любими списания и т.н.
Помислете и кога да въведете темата за благородните жестове, каузите и споделянето – докато са още малки, децата не могат да възприемат желанията на околните за нещо тяхно, нито разбират идеята на споделянето. Те виждат света само през техните собствени стремежи и желания и това обуславя цялото им поведение. Тръгвайки на училище обаче това се променя – и тогова е удачен момент да започнете да им говорите за съпричастност, съчувствие и правене на добро.
Лека-полека може да въведете и идеята за отделяне на малка сума пари (примерно до 10% от бюджета на детето) за някаква кауза или проект, към който то проявява интерес и съпричастност, или просто желание да помогне. Разбира се, това невинаги трябва да е свързано с пари – може да е полагане на някакъв труд, засаждане на дърво, почистване на листа, да постои за известно време с по-малко дете и да се грижи за него (в рамките на възможностите му, разбира се).
Допускането на децата до истинския, голям семеен бюджет е нещо съвършено нормално, даже препоръчително. Вместо да ги държите настрана с аргумента, че са малки и нищо не разбират, постъпете алтернативно и ги включете в процеса на планиране. Обяснете им как големите покупки се отразяват на месечния бюджет, дайте им възможност да боравят с пари, макар и на ужким – под формата на листчета с написани суми или нещо подобно. Обяснете на децата откъде идват основните приходи в семейството и за какво се правят най-големите разходи.
А когато всички тези стъпки са покрити и детето вече има някаква базова финансова култура, може да управлява собствените си джобни пари, да предвижда разходите си, да отделя пари за каузи или някакви бъдещи свои желания и е наясно и със спецификите на семейния бюджет, тогава можете смело да пристъпите към въвеждането на онлайн финансовата култура. Идете заедно в банката, обяснете му каква е тази институция и открийте заедно неговата първа сметка, в която то да внесе спестяванията си.
Извадете му детска дебитна карта с ограничен лимит за теглене и му я дайте, след като му обясните, че вече ще му превеждате джобните по сметка. Кажете му да си следи бележките за покупки, да продължава да планира плащанията и разходите, и му обяснете, че това, че парите идват от карта и понякога не ги вижда, не означава, че не ги харчи със същата сила и скорост. Разбира се, че ще има моменти, в които планирането ще куца и ще трябва да му помагате, но гледайте това винаги да е придружено с обяснения защо се е стигнало до тази ситуация и как да я избегне в бъдеще.
Thinkstockphotos
В някакъв момент ще трябва да въведете и темата за онлайн пазаруването, дигиталната сигурност, доверяването на достоверни източни и сайтове, които са безопасни – това е много важна тема и не трябва да я претупвате. Осведомете се добре преди да пристъпите към обучаване на детето как да бъде отговорен онлайн потребител – това е изключително важно за неговата дигитална култура.
И не забравяйте, че докато навърши пълнолетие, вие сте отговорни за поведението на детето – включително и финансовото му такова. Затова подхождайте към тази тема сериозно, с желание да развиете у детето способността да оценява парите и да знае тяхната истинска стойност.
Съвсем скоро то ще е на възраст, на която наистина ще може да печели самичко с труда си и колкото по-рано знае цената на парите, толкова по-добре за него. А и за вас!