Учени от университетите в Упсала, Швеция и Лийдс, Англия, установиха, че закономерностите, които се проследяват в еволюцията на организми за милиони години, всъщност са следствие от статистически отклонения в темповете на еволюционни промени, съобщава сайтът Физ.орг.
Учени опровергаха популярен мит за появата на Хомо сапиенс
Известно е, че в историята на Земята е имало взривове във видообразуването, които довели до поява на много видове от относително малка група живи организми.
Преди около 540 милиона години, в началото на камбрийския период се появили множество нови биологични форми, включително мекотели, безгръбначни от семейство бодлокожи, членестоноги и хордови животни, макар че в по-късни отлагания следи от подобни организми се срещат много по-рядко. Феноменът е известен като Камбрийски взрив.
Еволюцията на човека настъпила в различни периоди в отделни региони на континента
Учените смятат, че това е характерно за малобройна група животни. Поради някакви екологични или анатомични причини те притежават голяма еволюционна гъвкавост, която води до взрив във видообразуването.
След това темповете на възникване на нови видове се забавят поради запълване на съществуващите екологични ниши.
Хомо сапиенс е по-стар, отколкото се смяташе
В новото изследване учените подлагат на съмнение тази гледна точка. Заключенията им са, че взривовете в видообразуването не са свързани с особени причини, а са вследствие на статистически отклонения в обикновено постоянните темпове на еволюционните промени.
Отклоненията оказват незначително въздействие върху видовото разнообразие, в случай че изследваната група организми е голяма.
Находка променя представата за появата на Хомо сапиенс
В малките групи обаче въздействието на обкръжаващата среда може да доведе до измирането на почти всички видове, с изключение на онези, които могат бързо да се променят и да се приспособят.
Затова възниква илюзията, че малобройните групи са склонни към взривно видообразуване.
За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук
Учени опровергаха популярен мит за появата на Хомо сапиенс
Известно е, че в историята на Земята е имало взривове във видообразуването, които довели до поява на много видове от относително малка група живи организми.
Преди около 540 милиона години, в началото на камбрийския период се появили множество нови биологични форми, включително мекотели, безгръбначни от семейство бодлокожи, членестоноги и хордови животни, макар че в по-късни отлагания следи от подобни организми се срещат много по-рядко. Феноменът е известен като Камбрийски взрив.
Еволюцията на човека настъпила в различни периоди в отделни региони на континента
Учените смятат, че това е характерно за малобройна група животни. Поради някакви екологични или анатомични причини те притежават голяма еволюционна гъвкавост, която води до взрив във видообразуването.
След това темповете на възникване на нови видове се забавят поради запълване на съществуващите екологични ниши.
Хомо сапиенс е по-стар, отколкото се смяташе
В новото изследване учените подлагат на съмнение тази гледна точка. Заключенията им са, че взривовете в видообразуването не са свързани с особени причини, а са вследствие на статистически отклонения в обикновено постоянните темпове на еволюционните промени.
Отклоненията оказват незначително въздействие върху видовото разнообразие, в случай че изследваната група организми е голяма.
Находка променя представата за появата на Хомо сапиенс
В малките групи обаче въздействието на обкръжаващата среда може да доведе до измирането на почти всички видове, с изключение на онези, които могат бързо да се променят и да се приспособят.
Затова възниква илюзията, че малобройните групи са склонни към взривно видообразуване.
За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук
