Париж се бори срещу банализирането на Шан-з-Елизе
Париж се бори срещу банализирането на Шан-з-Елизе / netinfo
Едно време Шан-з-Елизе бе символ на луксозен живот, висока класа и неочаквани приключения. На този булевард, в единия край на който се намира Триумфалната арка, в другия - градините Тюйлери, човек можеше в полунощ да слуша някоя нова ъндърграунд джаз група, а на зазоряване да хапва стриди и да пийва шампанско.

Но булевардът, на който Шарл де Гол отпразнува освобождението на Франция от нацистите, известен като "най-красивата улица на света", стремително се превръща, подобно на Таймс скуеър в Ню Йорк и Оксфорд стрийт в Лондон, в комерсиализиран капан за печелене на пари.

Повечето музикални клубове вече ги няма. Все повече киносалони затварят. Понякога човек остава с впечатлението, че на дългия близо два километра булевард са останали само магазините на световните търговски вериги, които единствени могат да си позволят високите наеми.

Типично по френски, общината патриотично предприе ответни мерки, като предупреди за "криза в доверието" и обеща план, който ще сложи край на "банализирането" на Шан-з-Елизе.

Първата стъпка бе решението миналия месец да се забрани на шведския гигант за облекла"Ейч енд Ем" да отвори мегамагазин на булеварда. Решението цели да възпрепятства настъплението на търговските магазини и да съхрани каквото е останало от културното разнообразие, характерно за най-посещаваното място във Франция след Айфеловата кула.

Разбира се, посетителят на Шан-з-Елизе все още може да си купи оттук дамска чанта за 10 000 долара или мерцедес кабриолет за 300 000 долара, да наддава на търг за редки вина, да обмени валута, да гледа танцьорки, облечени само с щраусови пера, или да му бъде изпълнена рецепта в два сутринта. По този булевард преминава и ежегодният парад на националния празник 14 юли, тук е финалният етап от колоездачната обиколка Тур дьо Франс, тук се празнува Нова година и тук кинозвездите представят филмите си.

Наемите обаче са скочили четворно за десет години, което прогони много кина, кафенета и ресторанти и превърна прочутия булевард в стандартен мол с магазини на световните вериги, които биха могли да са където и да е по света.

Неотдавна притурка на седмичника "Нувел обсерватьор" публикува на първа страница статия под заглавие: "Бъдещето на Шан-з-Елизе: евтиния или шик?" Отварянето на луксозни показни бутици като "Картие" през 2003 г., пететажния "флагман" на "Луи Вюитон" през 2005 г. и хотела "Fouquet's Barriere" в края на миналата година /цената на най-"евтината" стая е почти 900 долара на нощ/, придадоха нов блясък на булеварда.

Денонощното масово присъствие на улицата на униформени и цивилни полицаи - в автобуси и коли, на ролери или пеша, я направи по-безопасна за посетителите, които достигат 500 000 души на ден. Армии от чистачи компенсират липсата на кошчета за боклук - мрачен спомен от терористичните атентати на булеварда преди две десетилетия.

Миналата есен Адидас отвори на Шан-з-Елизе най-големия си магазин в света. Огромни площи заемат Гап, Бенетон, Наф Наф, Дисни стор, Найки, Зара, Върджин мегастор и Сефора. Автомобилни компании като Тойота, Рено и Пежо поддържат огромни изложбени зали, които демонстрират лъскави прототипи и служат главно за реклама. Ресторанти от веригите за бързо хранене като Макдоналдс и Куик правят огромен оборот.

С наеми, достигащи 1,2 млн. долара годишно за 93 кв. м площ, Шан-з-Елизе е улицата с най-скъпите недвижими имоти в Европа и третата най-скъпа в света, след Пето авеню в Ню Йорк и Козуей бей в Хонконг.

Останали са само седем кина - половината от броя им преди десетина години. За да съхрани "душата" на квартала, Жан-Жак Шполиански, собственик на независимия киносалон "Балзак" непосредствено до Шан-з-Елизе, работи седем дни в седмицата.

Всяка събота той предлага безплатно музикално шоу на живо преди прожекцията от 20 ч., преди което лично приканва зрителите да подкрепят кинотеатъра и да доведат свои познати. Наемът му е 15 пъти по-висок, отколкото е бил през 1973 г. Все пак понеже киното с три зали показва "авторски" филми, общината му отпуска годишна субсидия от близо 39 000 долара, за да му помага да оцелее. Дори и така, собственикът пак е на загуба. "Дядо ми е основал "Балзак" през 1935 година. Киното и личният контакт с посетителите са целият ми живот", споделя Шполиански.

Много други търговци се оплакват, че мерките за спасяване на Шан-з-Елизе са закъснели.

"Парижаните от висшето общество не искат да стъпят на Шан-з-Елизе. Не е престижно, не е приятно. Идват обикновени хора, от простолюдието. Идват да си купят един дюнер кебап и една тениска за пет евро", казва Серж Гнасиа, собственик на

магазина за кожени палта "Милейди", основан през 1933 г. Той признава, че запазва магазина по сантиментални причини, като един вид реклама за по-модерните му магазини на "Рю дю Фобур сент-Оноре" и в ски курорта Куршевел.

Донякъде тази неприязън се обяснява с факта, че тълпи младежи

от работническата класа и имигрантските предградия заливат Шан-з-Елизе всяка вечер през уикенда. Полицията внимателно ги наблюдава, следейки всяко тяхно движение от момента, в който слязат от влака на площад Етоал.

Но някои от "старите" хвалят превръщането на булеварда в демократична /и безплатна/ туристическа дестинация за непривилегированите слоеве на обществото. "Децата от

предградията идват тук, за да разгледат и да избягат от местата, където живеят. Ние сме многоетническо общество и тази реалност

се отразява и на улицата", казва Шполиански.

Шан-з-Елизе е замислен през 1667 г. като внушителен подстъп

към кралския дворец в Тюйлери. Мястото тогава по онова време представлявало ниви и блата в околностите на Париж. През 19 век е засадено с брястове, кръстено на Елисейските полета от древногръцката митология и застроено с хотели, кафенета и луксозни частни резиденции.

Но противоречието между митичната аура на булеварда и грубия му комерсиализъм открай време е тормозело парижани. Още през 1910 г. търговските магазини били критикувани, че изместват частните дворци. Просперитетът през 60-те години във Франция привлича самолетни и автомобилни компании, ресторанти за бързо

хранене, амбулантни търговци, просяци, проститутки и лошо паркирани коли. Наемите скачат главоломно и много търговски площи остават незаети. В известен смисъл булевардът става жертва на собствения си успех.

През 1990 г. Жак Ширак, който тогава е кмет на Париж, лансира проект за реконструкция на стойност 45 млн. долара, при който се разширяват тротоарите, засаждат се повече дървета, премахват се местата за паркиране и се добавят елегантни улични лампи и автобусни спирки. Със сигурност нововъведенията са

признак за добро икономическо здраве. "Луи Вюитон" е толкова популярен, че клиентите, повечето туристи, често се редят на опашка през магазина, за да влязат. Но се чуват и гласове, предупреждаващи за опасността от пренасищане. През ноември

проучване на общината установи, че 39 на сто от витрините на "Шан-з-Елизе" са заети от магазини за дрехи. "Булевардът прогресивно губи уникалния си и символичен характер, а оттам и привлекателността си", предупреди докладът, който прогнозира, че ако тенденцията се запази, Шан-з-Елизе ще стане долнопробен като Оксфорд стрийт. /БТА/

Любопитно