Въпреки че съществуват от повече от 100 години, дъските за гадаене или т. н. „викане на духове“ (дървена дъска, покрита с буквите от азбуката, числата от 0 до 9 и думите "да", "не" и "довиждане") продължават да бъдат популярно занимание - особено около Хелоуин.
За да „проработят“ тези будещи страх дървени приспособления, всички участници трябва да поставят ръцете си върху дървената движеща се стрелка (или планшет) и да помолят всички присъстващи "духове" да отговорят на въпросите им, като движат планшета по дъската, за да изпишат отговора си.
Някои смятат, че това е безобидна салонна игра, но други се кълнат в способността на дъската да общува с онези, които са преминали от „другата страна“, пише „Сайънс Алерт“.
Но въпреки че науката предполага, че зад мистериозните движения на дъската не стоят духове, обяснението за начина, по който те работят, не е толкова просто, колкото бихте очаквали.
Историята на дъската Уиджа е дълга и разнообразна. Първоначално тя може да бъде проследена до сестрите Фокс, популярни медиуми през XIX в., които са пионери в движението на спиритизма. Един от най-често използваните от тях методи за общуване с така наречените духове включва произнасяне на азбуката на глас и слушане на почукване в отговор. Това им позволявало да изричат думи и послания, за които се предполагало, че идват от мъртвите. Този метод завладява въображението на публиката, но бързо се изтърква. Хората искаха да могат да общуват с духове толкова бързо, колкото успяват да общуват с хора, използвайки нови технологии, като телеграфа. Така че, когато през 1890 г. най-накрая е разработена дъската Уиджа, тя веднага постига успех.
Но въпреки ранната си популярност, в началото на XX век дъската изпада в немилост. Това до голяма степен се дължи на публичното разобличаване на много известни медиуми, които са използвали устройството. Дори Дружеството за психични изследвания се отдалечава от общуването с духове и се насочва към други паранормални явления, като екстрасензорното възприятие (способността да изпращаш и получаваш информация с ума си) и обитаваните от духове къщи.
Интересът към спиритизма и дъските Уиджа като цяло обаче бързо се възражда след Втората световна война и продължава и до днес.
Хелоуин – лакомство или пакост
Но дали дъските за спиритизъм работят? Зависи от това кого питате. За тези, които вярват в способността да общуват с духове, отговорът е "да". Но като се има предвид, че няма убедителни доказателства за съществуването на духове, отговорът както на скептиците, така и на учените би бил твърдо "не".
И все пак често чуваме истории от така наречените "невярващи", които казват, че са усещали как планшетът се движи по дъската, изписва думи и им казва неща, които никой друг около масата не би могъл да знае. И това ако не са призрачни послания от другата страна, какво е?
Един от възможните отговори е идеомоторният ефект. Терминът "идеомотор" произлиза от "идео" (идея) и "мотор" (мускулна активност), което предполага, че движенията ни могат да бъдат управлявани от нашите мисли. Идеомоторният ефект се отнася до движенията, които хората извършват и за които не подозират - нарича се подсъзнателно движение. Така например при използване на дъска Уиджа човек може подсъзнателно да движи планшета, изричайки неща, които само той може да знае. Околните също могат да допринесат със собственото си подсъзнателно движение, което също може да обясни защо планшетът изглежда, че се движи самостоятелно.
Този ефект може да обясни и редица други паранормални явления, включително автоматичното писане и дауншифтинга (вид псевдонаука, при която се използват у-образни клонки или метални пръчки, за да се открие местоположението на заровени предмети, например вода или нефт).
Друго обяснение, което също е свързано с идеомоторния ефект, е свързано с чувството ни за собственост. Усещането за действие се отнася до субективната ни способност да контролираме действия, които ще окажат влияние върху външни събития. Така например, ако решите да вдигнете една маса нагоре, това ще доведе до нейното преместване.
Експерименти с дъски Уиджа показват, че нашето чувство за действие може да бъде манипулирано, като ни кара да мислим, че невидима трета страна движи планшета. Смята се, че това се дължи на проблемите, с които се сблъсква мозъкът ни при предвиждането на последствията от резултатите. Когато прогнозите ни съвпадат с резултата (например вдигате масата и тя се движи), ние чувстваме, че сме отговорни за действието. Но ако смятаме, че действителният резултат не съответства на очакванията ни, тогава чувството ни за действие намалява - и е възможно в контекста на сеанса вместо това да припишем това движение като идващо от външен източник.
Третият фактор, който трябва да се вземе предвид, е емоционалното заразяване. Знаем, че шокиращи, силно емоционални събития могат да доведат до това близки свидетели да "прихванат" тези емоции. Смята се, че това е преобладаващ фактор в процесите срещу вещици в Салем и Европа.
Така че, когато използваме дъска за спиритически игри с други хора, вълнението от силно заредената среда може да ни улесни да започнем да съчувстваме на хората около нас. Това може да ни накара да доловим техния страх и безпокойство и да ни накара да си мислим, че планшетът се движи сам.
Поради всичко това е възможно комбинация от фактори - идеомоторният ефект, манипулираното чувство за действие и емоционалното заразяване - да убедят хората, че планшетът се движи и духовете им говорят.
Но като се има предвид колко трудно е да се възпроизведе социалната среда, в която повечето хора използват дъски Уиджа в лаборатория, не можем да кажем с пълна сигурност, че само тези фактори обясняват какво всъщност се случва, когато поставим пръстите си върху планшета и призовем духовете да споделят знанията си.
Както отбелязват някои експерти, желанието на обществото да общува с мъртвите обикновено става по-популярно след времена на социални и политически сътресения. Предвид настоящата социална, икономическа и политическа обстановка - включително пандемията от COVID-19, продължаващата война в Украйна и кризата с разходите за живот - е напълно възможно да станем свидетели на завръщане към сеансите от викторианската епоха. Или поне в TikTok.
За да „проработят“ тези будещи страх дървени приспособления, всички участници трябва да поставят ръцете си върху дървената движеща се стрелка (или планшет) и да помолят всички присъстващи "духове" да отговорят на въпросите им, като движат планшета по дъската, за да изпишат отговора си.
Някои смятат, че това е безобидна салонна игра, но други се кълнат в способността на дъската да общува с онези, които са преминали от „другата страна“, пише „Сайънс Алерт“.
Но въпреки че науката предполага, че зад мистериозните движения на дъската не стоят духове, обяснението за начина, по който те работят, не е толкова просто, колкото бихте очаквали.
Историята на дъската Уиджа е дълга и разнообразна. Първоначално тя може да бъде проследена до сестрите Фокс, популярни медиуми през XIX в., които са пионери в движението на спиритизма. Един от най-често използваните от тях методи за общуване с така наречените духове включва произнасяне на азбуката на глас и слушане на почукване в отговор. Това им позволявало да изричат думи и послания, за които се предполагало, че идват от мъртвите. Този метод завладява въображението на публиката, но бързо се изтърква. Хората искаха да могат да общуват с духове толкова бързо, колкото успяват да общуват с хора, използвайки нови технологии, като телеграфа. Така че, когато през 1890 г. най-накрая е разработена дъската Уиджа, тя веднага постига успех.
Но въпреки ранната си популярност, в началото на XX век дъската изпада в немилост. Това до голяма степен се дължи на публичното разобличаване на много известни медиуми, които са използвали устройството. Дори Дружеството за психични изследвания се отдалечава от общуването с духове и се насочва към други паранормални явления, като екстрасензорното възприятие (способността да изпращаш и получаваш информация с ума си) и обитаваните от духове къщи.
Интересът към спиритизма и дъските Уиджа като цяло обаче бързо се възражда след Втората световна война и продължава и до днес.
Хелоуин – лакомство или пакост
Но дали дъските за спиритизъм работят? Зависи от това кого питате. За тези, които вярват в способността да общуват с духове, отговорът е "да". Но като се има предвид, че няма убедителни доказателства за съществуването на духове, отговорът както на скептиците, така и на учените би бил твърдо "не".
И все пак често чуваме истории от така наречените "невярващи", които казват, че са усещали как планшетът се движи по дъската, изписва думи и им казва неща, които никой друг около масата не би могъл да знае. И това ако не са призрачни послания от другата страна, какво е?
Един от възможните отговори е идеомоторният ефект. Терминът "идеомотор" произлиза от "идео" (идея) и "мотор" (мускулна активност), което предполага, че движенията ни могат да бъдат управлявани от нашите мисли. Идеомоторният ефект се отнася до движенията, които хората извършват и за които не подозират - нарича се подсъзнателно движение. Така например при използване на дъска Уиджа човек може подсъзнателно да движи планшета, изричайки неща, които само той може да знае. Околните също могат да допринесат със собственото си подсъзнателно движение, което също може да обясни защо планшетът изглежда, че се движи самостоятелно.
Този ефект може да обясни и редица други паранормални явления, включително автоматичното писане и дауншифтинга (вид псевдонаука, при която се използват у-образни клонки или метални пръчки, за да се открие местоположението на заровени предмети, например вода или нефт).
Друго обяснение, което също е свързано с идеомоторния ефект, е свързано с чувството ни за собственост. Усещането за действие се отнася до субективната ни способност да контролираме действия, които ще окажат влияние върху външни събития. Така например, ако решите да вдигнете една маса нагоре, това ще доведе до нейното преместване.
Експерименти с дъски Уиджа показват, че нашето чувство за действие може да бъде манипулирано, като ни кара да мислим, че невидима трета страна движи планшета. Смята се, че това се дължи на проблемите, с които се сблъсква мозъкът ни при предвиждането на последствията от резултатите. Когато прогнозите ни съвпадат с резултата (например вдигате масата и тя се движи), ние чувстваме, че сме отговорни за действието. Но ако смятаме, че действителният резултат не съответства на очакванията ни, тогава чувството ни за действие намалява - и е възможно в контекста на сеанса вместо това да припишем това движение като идващо от външен източник.
Третият фактор, който трябва да се вземе предвид, е емоционалното заразяване. Знаем, че шокиращи, силно емоционални събития могат да доведат до това близки свидетели да "прихванат" тези емоции. Смята се, че това е преобладаващ фактор в процесите срещу вещици в Салем и Европа.
Така че, когато използваме дъска за спиритически игри с други хора, вълнението от силно заредената среда може да ни улесни да започнем да съчувстваме на хората около нас. Това може да ни накара да доловим техния страх и безпокойство и да ни накара да си мислим, че планшетът се движи сам.
Поради всичко това е възможно комбинация от фактори - идеомоторният ефект, манипулираното чувство за действие и емоционалното заразяване - да убедят хората, че планшетът се движи и духовете им говорят.
Но като се има предвид колко трудно е да се възпроизведе социалната среда, в която повечето хора използват дъски Уиджа в лаборатория, не можем да кажем с пълна сигурност, че само тези фактори обясняват какво всъщност се случва, когато поставим пръстите си върху планшета и призовем духовете да споделят знанията си.
Както отбелязват някои експерти, желанието на обществото да общува с мъртвите обикновено става по-популярно след времена на социални и политически сътресения. Предвид настоящата социална, икономическа и политическа обстановка - включително пандемията от COVID-19, продължаващата война в Украйна и кризата с разходите за живот - е напълно възможно да станем свидетели на завръщане към сеансите от викторианската епоха. Или поне в TikTok.
