Срещнали се в един ден Индия един крал, Черно море и един маскараден костюм... Не, това не е началото на някой странен и объркан виц, а самата действителност. Денят е 31 октомври и събира в себе си разнообразни събития. На тази дата през 1984 г. в атентат е убита прочутата индийска премиерка Индира Ганди. В същия ден, но през 1424 г. е роден Владислав III Ягело (Владислав Варненчик) – млад полски владетел, тръгнал на поход срещу Османската империя и загинал едва 20-годишен в битката при Варна. На 31 октомври се отбелязва и Международният ден на Черно море. Със сигурност на тази дата са се случили и други важни събития, родени са или са починали хора, отбелязват се поводи... Обаче голяма част от хората в България не се сещат за нито един тях, а знаят деня с друго – че тогава е Хелоуин.
Не друг повод, а именно Хелоуин – празник, зародил се и посрещан на Запад, доминира в съзнанието, когато се спомене 31 октомври в източноевропейска и (предимно) православна България. А реакциите спрямо него са разнообразни - от "Осанна" до "Разпни го". Върлите противници на отбелязването на празника у нас го асоциират с чуждопоклонничество или дори с престъпване на родовата памет, измяна... А пък върлите му привърженици го виждат като невинно логично последствие от ставащия все по-космополитен свят. Но независимо дали го харесват, или го недолюбват (а понякога даже и мразят), Хелоуин определено предизвиква необикновени емоции у хората у нас – необикновени с това, че са полярни, противоречиви, но и с това, че са поразително силни.
От престъпници срещу родовия код до невинни привърженици на културния обмен
Една секунда – точно толкова е разликата между последния миг от предходния ден и първия миг от следващия. А колко е разликата между два празника, отбелязвани в последователни дни? Може и да е цяла бездна. Сравнявайки апатията, слабото или нулево познаване на собствената история, които българинът често проявява, включително в дни като Деня на будителите например, с еуфорията и вълнението, с които само ден по-рано – на Хелоуин, той се дегизира в колоритен костюм, това провокира логично противопоставяне. Или възмущение, или дразнене.
Залисани от по-лъскавия, по-интересен, по-достъпен и по-лесносмилаем чужд маниер, може би забравяме собствените си порядки. Изтласкваме собствените си традиции и родова памет, пренебрегваме ги заради чужди. Сравнението е изкушаващо. Но дали наистина е правилно? Става ли дума наистина за битка на комерса срещу духовното? Нима един шарен маскараден комплект, или издълбана тиква, или няколко бонбона например наистина могат да "подкупят" дотолкова човек? В тях ли е вината? Те ли го отклоняват от изконните му род и традиция, така че заради тях да не почита дадени български празници или да няма особен интерес към тях? Или истинската причина всъщност се крие някъде другаде?
Апатията на българите към българското може да е проблем, но трябва ли да превръщаме всичко в спор и противопоставяне? Иначе и ние в България също имаме традиция, много сходна с хелоуинската – кукерската. Само че костюмите с чанове и кожи са доста по-тежки за носене, сложни за изработка и труднооткриваеми за набавяне спрямо маскарадните облекла и аксесоари за Хелоуин, които са достъпни навсякъде, включително в магазините за конфекция или дори в кварталния супер. По-достъпни са, но порок ли е достъпността?
Комплексът на малката страна?
Познанието на повече култури е богатство - така добавяме към вече наличното познание и разширяваме кръгозора си. Много българи харесват и са възприели и чужда традиция - добре. Да предпочитат изцяло чуждата пред своята обаче не е съвсем добре, защото означава, че не добавят, а просто правят замяна. Но и това пак е въпрос на личен избор.
Иначе и ние имаме традиции, които палят интереса на чужденците - дотолкова, че дори да дойдат специално в България, за да ги видят. Всяка година в началото на юни например чужденци идват у нас, в странджанското село Българи, за да гледат нестинарските танци. Ритуалът на нестинарството е включен и в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Както впрочем и кукерският фестивал "Сурва" в Перник. Нима това не е престижно признание? Да се спечели международна популярност в такъв мащаб, че по целия свят да искат да изпълняват дадена традиция, също е постижение, но Хелоуин, колкото и да е интересен и популярен, все пак не е част от този списък. Защо тогава не се фокусираме върху своите постижения, щом като искаме да почитаме своето културно наследство, а вместо това се втренчваме в чуждите?
Икономически неизбежно
Да фокусираме внимание върху Хелоуин всъщност е и икономически неизбежно, защото статистиката насреща е жестока. Милион и половина души живеят под прага на бедността. Поне четвърт от населението, а на практика и по-голям дял, се лишава и няма достатъчно средства за основни нужди като храни, лекарства и отопление - камо ли за костюми за собствените си деца и внуци или лакомства за чуждите. При непрекъснато нарастващите цени на основните стоки, съчетани с ниските доходи и редица други социални проблеми, е неизбежно Хелоуин да не заизглежда за някои като трън в очите.
И все пак - отбелязването му в България е също икономически неизбежно. Най-големите вериги за храни и за дрехи у нас са именно западни, като тематичните продукти за Хелоуин са просто част от техния асортимент. Както и шоколадовите зайци около Великден, впрочем, които не предизвикват (или поне не толкова шумни) публични дебати. В тази ситуация е практически невъзможно и Хелоуинските стоки да не навлязат у нас. А това, съвсем естествено, поражда и чисто българска пазарна ниша. Например редица клубове всяка година предлагат възможност за детски, фирмени или други партита, тематично за Хелоуин. Съществуват и български фирми, шиещи карнавални костюми - те също се вписват добре в хелоуинския бизнес и получават шанс да повишат продажбите си и да добият популярност и много извън иначе тесния кръг от традиционните си потребители. С тези и с други примери български фирми получават възможност да повишат печалбите си, след което плащат данъци, отиващи в българската хазна. Това, макар и зародило се от небългарска традиция, не е ли в крайна сметка полезно за България. И щом е полезен за България, в случая мултикултурализмът не е ли "родозастъпнически", вместо родоотстъпнически?
Дали да празнуваме Хелоуин в България - това е въпрос на лични предпочитания. Но това да не обръщаме темата в обикновен махленски спор на "Родолюбците срещу Гражданите на света" и да знаем, че в нея има и нещо повече, е обществена необходимост.
Не друг повод, а именно Хелоуин – празник, зародил се и посрещан на Запад, доминира в съзнанието, когато се спомене 31 октомври в източноевропейска и (предимно) православна България. А реакциите спрямо него са разнообразни - от "Осанна" до "Разпни го". Върлите противници на отбелязването на празника у нас го асоциират с чуждопоклонничество или дори с престъпване на родовата памет, измяна... А пък върлите му привърженици го виждат като невинно логично последствие от ставащия все по-космополитен свят. Но независимо дали го харесват, или го недолюбват (а понякога даже и мразят), Хелоуин определено предизвиква необикновени емоции у хората у нас – необикновени с това, че са полярни, противоречиви, но и с това, че са поразително силни.
От престъпници срещу родовия код до невинни привърженици на културния обмен
Една секунда – точно толкова е разликата между последния миг от предходния ден и първия миг от следващия. А колко е разликата между два празника, отбелязвани в последователни дни? Може и да е цяла бездна. Сравнявайки апатията, слабото или нулево познаване на собствената история, които българинът често проявява, включително в дни като Деня на будителите например, с еуфорията и вълнението, с които само ден по-рано – на Хелоуин, той се дегизира в колоритен костюм, това провокира логично противопоставяне. Или възмущение, или дразнене.
Залисани от по-лъскавия, по-интересен, по-достъпен и по-лесносмилаем чужд маниер, може би забравяме собствените си порядки. Изтласкваме собствените си традиции и родова памет, пренебрегваме ги заради чужди. Сравнението е изкушаващо. Но дали наистина е правилно? Става ли дума наистина за битка на комерса срещу духовното? Нима един шарен маскараден комплект, или издълбана тиква, или няколко бонбона например наистина могат да "подкупят" дотолкова човек? В тях ли е вината? Те ли го отклоняват от изконните му род и традиция, така че заради тях да не почита дадени български празници или да няма особен интерес към тях? Или истинската причина всъщност се крие някъде другаде?
Апатията на българите към българското може да е проблем, но трябва ли да превръщаме всичко в спор и противопоставяне? Иначе и ние в България също имаме традиция, много сходна с хелоуинската – кукерската. Само че костюмите с чанове и кожи са доста по-тежки за носене, сложни за изработка и труднооткриваеми за набавяне спрямо маскарадните облекла и аксесоари за Хелоуин, които са достъпни навсякъде, включително в магазините за конфекция или дори в кварталния супер. По-достъпни са, но порок ли е достъпността?
Комплексът на малката страна?
Познанието на повече култури е богатство - така добавяме към вече наличното познание и разширяваме кръгозора си. Много българи харесват и са възприели и чужда традиция - добре. Да предпочитат изцяло чуждата пред своята обаче не е съвсем добре, защото означава, че не добавят, а просто правят замяна. Но и това пак е въпрос на личен избор.
Иначе и ние имаме традиции, които палят интереса на чужденците - дотолкова, че дори да дойдат специално в България, за да ги видят. Всяка година в началото на юни например чужденци идват у нас, в странджанското село Българи, за да гледат нестинарските танци. Ритуалът на нестинарството е включен и в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Както впрочем и кукерският фестивал "Сурва" в Перник. Нима това не е престижно признание? Да се спечели международна популярност в такъв мащаб, че по целия свят да искат да изпълняват дадена традиция, също е постижение, но Хелоуин, колкото и да е интересен и популярен, все пак не е част от този списък. Защо тогава не се фокусираме върху своите постижения, щом като искаме да почитаме своето културно наследство, а вместо това се втренчваме в чуждите?
Икономически неизбежно
Да фокусираме внимание върху Хелоуин всъщност е и икономически неизбежно, защото статистиката насреща е жестока. Милион и половина души живеят под прага на бедността. Поне четвърт от населението, а на практика и по-голям дял, се лишава и няма достатъчно средства за основни нужди като храни, лекарства и отопление - камо ли за костюми за собствените си деца и внуци или лакомства за чуждите. При непрекъснато нарастващите цени на основните стоки, съчетани с ниските доходи и редица други социални проблеми, е неизбежно Хелоуин да не заизглежда за някои като трън в очите.
И все пак - отбелязването му в България е също икономически неизбежно. Най-големите вериги за храни и за дрехи у нас са именно западни, като тематичните продукти за Хелоуин са просто част от техния асортимент. Както и шоколадовите зайци около Великден, впрочем, които не предизвикват (или поне не толкова шумни) публични дебати. В тази ситуация е практически невъзможно и Хелоуинските стоки да не навлязат у нас. А това, съвсем естествено, поражда и чисто българска пазарна ниша. Например редица клубове всяка година предлагат възможност за детски, фирмени или други партита, тематично за Хелоуин. Съществуват и български фирми, шиещи карнавални костюми - те също се вписват добре в хелоуинския бизнес и получават шанс да повишат продажбите си и да добият популярност и много извън иначе тесния кръг от традиционните си потребители. С тези и с други примери български фирми получават възможност да повишат печалбите си, след което плащат данъци, отиващи в българската хазна. Това, макар и зародило се от небългарска традиция, не е ли в крайна сметка полезно за България. И щом е полезен за България, в случая мултикултурализмът не е ли "родозастъпнически", вместо родоотстъпнически?
Дали да празнуваме Хелоуин в България - това е въпрос на лични предпочитания. Но това да не обръщаме темата в обикновен махленски спор на "Родолюбците срещу Гражданите на света" и да знаем, че в нея има и нещо повече, е обществена необходимост.
