Откъде идва митът, че мишките обичат сирене?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Да, това е мит. Мишките не обичат сирене. То е твърде солено за вкуса им, но по лошото е, че има много силен аромат. Мишките, а и всички гризачи, имат много силно обоняние и миризмата на сирене по-скоро ги отблъсква, отколкото привлича.
Вече е пълно с научни изследвания, които доказват, че мишките предпочитат зърнени храни - плодове и изобщо храни, богати на захар и без силна миризма. Така че хлябът или конфитюрът са много по-интересни за тях в домашната кухня, сравнение със сиренето. А зърното и царевицата са им определено фаворити. Обаче не това беше въпросът. Питането се отнасяше за произхода на този мит.
Ако си спомняте неотдавна ви разказвах за зайците и морковите. Всъщност зайците не си падат по моркови. Заблуждението се дължи на една културна препратка. През 1934 година излиза филмът "Това се случи една нощ" с Кларк Гейбъл в главната роля. Кларк е голяма звезда по онова време, филмът печели 5 Оскара, а героят му има навика да гризе моркови. Това вдъхновява художника Фриц Фрелинг да създаде Бъгс Бъни - заек, който подражава на Кларк Гейбъл в поведението си, говори със същата интонация, смята се за неустоим чаровник и също гризе моркови. И понеже Бъгс Бъни е популярен и до днес, а морковите са част от образа му, хората автоматично приемат, че зайците обичат моркови, но то е все едно да кажеш, че актьорите обичат моркови. В този случай знаем точно произхода на мита.
С мишките киното изиграва сериозна роля, както и литературата, а особено детските песнички. През 1933 година във филма "Патешка супа" за първи път се говори за връзката между мишките и сиренето. И разбира се, пак анимацията е замесена, този път Том и Джери. От 1940 насам и те дават своя принос. Но митът е по-стар, понеже към онова време вече всички са знаели ,че мишките обичат сирене. Корените на тази история намираме в средните векове. В редица книги от онова време ясно се посочва каква напаст са мишките и как нападали хамбарите и складовете, изяждали зърното и селяните се виждали в чудо. Работата е там, че изгладнелите гризачи биха нападнали всичко, но докато месото е трудно достъпно, защото обикновено е било закачано на височина, зърното е било в чували, които не са били проблем да бъдат прегризани. А сиренето е било оставено на въздух, да зрее.
Ето как то е било най-лесната плячка, не любима, но лесна. И понеже в сиренето остават следи от мишите, тръгнала мълвата, че трябва да си криеш сиренето да не го нападнат мишките. Но по същата логика трябва да криеш и всичко друго, нали. С годините обаче специалните мерки за сиренето са дали резултат в това, хората да си мислят, че мишките специално го търсят, то ги привлича повече от всичко друго. Останалото е плод на песнички и илюстрации. И сега вече сиренето и мишките са свързани навеки.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
