Докато астронавтите от мисията Artemis II са защитени от ледения вакуум на космоса по време на пътуването си, телата им остават изложени на потенциално високи нива на радиация – опасност, която НАСА внимателно проучва.
Полетът им около Луната ги отвежда по-далеч в космоса от всеки човек досега – на повече от 1000 пъти разстоянието между Земята и Международната космическа станция.
Магнитосферата на Земята осигурява известна защита срещу космическите лъчи и слънчевите частици за астронавтите на МКС, но такава защита липсва при мисии до Луната.
Изследването на въздействието на радиацията е ключово, тъй като НАСА планира в бъдеще да изгради база на Луната и да изпрати хора до Марс.
Американската космическа агенция е инсталирала сензори за радиация в капсулата „Орион“ и е взела кръвни проби от астронавтите преди излитането, за да ги сравни с резултатите след завръщането. По време на мисията се събират и проби от слюнка, а здравословното състояние се следи чрез смарт часовници.
В капсулата са поставени и модерни компютърни чипове, които могат да имитират определени физиологични функции, като например тези на органи. Екипът е избрал да симулира костен мозък, тъй като той е сред тъканите, най-бързо повлияни от радиация и други стресови фактори.
Според учения от НАСА Стивън Платс, събраните данни ще помогнат да се разбере разликата между ниската околоземна орбита и дълбокия космос.
„Очакваме да наблюдаваме много повече галактическа космическа радиация – идваща от свръхнови и присъстваща навсякъде – за разлика от радиацията от Слънцето“, каза той.
Психично здраве
Платс отбелязва, че освен повишен риск от рак, радиацията може да засегне централната нервна система и кръвообращението.
„Тя може да доведе до възпаление в мозъка, което увеличава риска от заболявания като Паркинсон“, обясни той.
Тъй като мисията Artemis II продължава само 10 дни, рискът от радиация не е толкова висок, но при по-дълги мисии – например до Марс – опасността значително нараства.
Провеждани са обширни медицински изследвания и върху астронавтите от програмата „Аполо“, но технологиите днес са много по-напреднали, отбелязва Брус Бетс от Планетарното общество.
Друг ключов аспект е психичното здраве при дълги мисии. Изолацията и ограниченото пространство могат да се окажат най-голямото предизвикателство.
Платс сравнява разликата между условията на МКС и малката капсула „Орион“ като преминаване от „шестстайна къща… към кемпер“.
