Продължителните периоди на самота могат да накарат много от нас да се катерят по стените в търсене на нещо, което да занимава ума ни. Творчески настроените хора обаче се наслаждават на свободата да избягат в собствената си ментална вселена.
Американски психолози от университетите в Аризона, Арканзас и Минесота са изследвали над 2000 доброволци, за да разберат по-добре как се проявява творчеството, когато нямаме какво да правим, предава „Сайънс Алерт“.
Лицата, които са по-добри в дивергентното мислене, по-рядко изпитват скука, когато останат сами с мислите си.
Макар и да не е изненадващо откритие, то подчертава разликите между умовете ни в незаето състояние, което може да окаже влияние върху изследванията, които разчитат на сравняване на сканирането на мозъчната активност в състояние на покой.
Тя би могла също така да информира за по-добри начини за насърчаване на хората да ценят свободното си време, без да се чувстват задължени да го запълват с домашни задължения, работни задачи и странни дейности.
"Разбирането на причините, поради които различните хора мислят по определен начин, може да доведе до обещаващи интервенции за подобряване на здравето и благосъстоянието", казва старшият автор Джесика Андрюс-Хана, когнитивен невролог от Университета на Аризона.
Глобалната пандемия ни научи, че дългите периоди на изолация са състояние, което малко от нас харесват. Съществуват редица начини, по които хората се справят с напрежението, което идва от самотата, и не всички от тях са здравословни.
За някои от тях социалното отдалечаване е ценна възможност да предприемат по-чести пътувания в собственото си съзнание, запълвайки тези дълги часове с въображаеми истории, диви спекулации и неограничени скокове между слабо свързани мисли.
"В днешното забързано и дигитално свързано общество времето, в което човек може да остане насаме с мислите си, без да се разсейва, се превръща в рядко явление", казва Андрюс-Хана.
За да получат по-добра представа как изглежда това в реално време, изследователите канят 90 доброволци да седнат сами в стая без цифрови разсейващи устройства за цели 10 минути и просто да изричат всичко, което им хрумне.
Тестът за дивергентно мислене предостави на изследователите данни за склонността на всеки участник да търси нестандартни решения на отворени въпроси като "Как бихте спечелили пари със 100 гумени ленти?"
Анализът на поредицата от идеи, които се изричат на глас, даде на изследователите известна представа за процесите, които позволяват на някои да мислят нестандартно.
"Докато много участници имаха склонност да прескачат между привидно несвързани мисли, творческите личности показаха признаци на по-асоциативно мислене", казва Куентин
Рафаели, дипломант по психология в Университета на Аризона.
Те също така говорят повече, което отразява свободния поток от идеи, и се оценяват като по-малко отегчени за това време насаме.
Във второ проучване екипът оценил отговорите на 2612 участници на онлайн проучване относно креативността. Самооценките потвърждават резултатите от първото проучване - според тях творческите хора са били по-малко отегчени по време на престоя в COVID-19.
Колкото и да бързат много от нас да запълнят това "мъртво време", загубата на фокус и изпадането в бездействие не са толкова непродуктивни, колкото си представяме. Да се научим да приемаме вътрешната си креативност и да се наслаждаваме на тези моменти може да бъде от полза.
"Тъй като ставаме все по-претоварени, свръхнатоварени и пристрастени към дигиталните си устройства, мисля, че трябва да подобрим работата си в домовете си, на работните си места и в училищата си, за да отделим време просто да се отпуснем с мислите си", казва Андрюс-Хана.
Американски психолози от университетите в Аризона, Арканзас и Минесота са изследвали над 2000 доброволци, за да разберат по-добре как се проявява творчеството, когато нямаме какво да правим, предава „Сайънс Алерт“.
Лицата, които са по-добри в дивергентното мислене, по-рядко изпитват скука, когато останат сами с мислите си.
Макар и да не е изненадващо откритие, то подчертава разликите между умовете ни в незаето състояние, което може да окаже влияние върху изследванията, които разчитат на сравняване на сканирането на мозъчната активност в състояние на покой.
Тя би могла също така да информира за по-добри начини за насърчаване на хората да ценят свободното си време, без да се чувстват задължени да го запълват с домашни задължения, работни задачи и странни дейности.
"Разбирането на причините, поради които различните хора мислят по определен начин, може да доведе до обещаващи интервенции за подобряване на здравето и благосъстоянието", казва старшият автор Джесика Андрюс-Хана, когнитивен невролог от Университета на Аризона.
Глобалната пандемия ни научи, че дългите периоди на изолация са състояние, което малко от нас харесват. Съществуват редица начини, по които хората се справят с напрежението, което идва от самотата, и не всички от тях са здравословни.
За някои от тях социалното отдалечаване е ценна възможност да предприемат по-чести пътувания в собственото си съзнание, запълвайки тези дълги часове с въображаеми истории, диви спекулации и неограничени скокове между слабо свързани мисли.
"В днешното забързано и дигитално свързано общество времето, в което човек може да остане насаме с мислите си, без да се разсейва, се превръща в рядко явление", казва Андрюс-Хана.
За да получат по-добра представа как изглежда това в реално време, изследователите канят 90 доброволци да седнат сами в стая без цифрови разсейващи устройства за цели 10 минути и просто да изричат всичко, което им хрумне.
Тестът за дивергентно мислене предостави на изследователите данни за склонността на всеки участник да търси нестандартни решения на отворени въпроси като "Как бихте спечелили пари със 100 гумени ленти?"
Анализът на поредицата от идеи, които се изричат на глас, даде на изследователите известна представа за процесите, които позволяват на някои да мислят нестандартно.
"Докато много участници имаха склонност да прескачат между привидно несвързани мисли, творческите личности показаха признаци на по-асоциативно мислене", казва Куентин
Рафаели, дипломант по психология в Университета на Аризона.
Те също така говорят повече, което отразява свободния поток от идеи, и се оценяват като по-малко отегчени за това време насаме.
Във второ проучване екипът оценил отговорите на 2612 участници на онлайн проучване относно креативността. Самооценките потвърждават резултатите от първото проучване - според тях творческите хора са били по-малко отегчени по време на престоя в COVID-19.
Колкото и да бързат много от нас да запълнят това "мъртво време", загубата на фокус и изпадането в бездействие не са толкова непродуктивни, колкото си представяме. Да се научим да приемаме вътрешната си креативност и да се наслаждаваме на тези моменти може да бъде от полза.
"Тъй като ставаме все по-претоварени, свръхнатоварени и пристрастени към дигиталните си устройства, мисля, че трябва да подобрим работата си в домовете си, на работните си места и в училищата си, за да отделим време просто да се отпуснем с мислите си", казва Андрюс-Хана.
