Няма по-класически образ за Хелоуин от този на блестяща издълбана тиква, поставена в прозорец или до входа, създавайки гадна атмосфера. В продължение на десетилетия издълбаването на тиква е една от най-американски традиции за есента, отбелязва се с партита, фестивали и телевизионни състезания, отбелязва „Нешънъл джиографик“.
Интересна приказка е историята на тези тикви за Хелоуин или фенерите, тяхното значение като декорация за Хелоуин и защо са издълбани. Въпреки че легендарният конник без глава и неговата тиква плашат американците от поколения насам, истинският произход на фенерите се връща назад от векове, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия.
По пътя езическите ритуали, лудите легенди и природните феномени са се преплели, за да създадат една приковаваща история, която е частично реалност, частично измислица и ужасяващо забавна.
Келтски ритуали
Концепцията за използването на кръгъл плод или зеленчук за представяне на човешкото лице датира от хиляди години в някои европейски келтски култури. „Може дори да има предхристиянски произход, който е еволюирал от обичая за почитане на главата или може би представлява военни трофеи, взети от врагове“, казва Нейтън Манион, директор на музея на EPIC - Ирландския емиграционен музей в Дъблин. "Това е доста зловещо, но би могло да символизира отсечените глави на враговете."
Идеята се корени по време на келтския фестивал „Самхейн“, който първоначално се празнува на 1 ноември и вдъхновява много съвременни традиции на Хелоуин. Вярвало се е, че в навечерието на „Самхейн“, 31 октомври, духовете на мъртвите се смесват с живите. За да се предпазят от тези изгубени души, хората биха се маскирали и издълбавали ужасяващи лица от ядливи грудки като цвекло, картофи и ряпа, които обикновено били в изобилие след скорошна реколта.
Според Mанион празникът също се е развил от практически съображения. „Металните фенери били доста скъпи, така че хората изпразвали ядливите грудки“, обяснява той. "С течение на времето те започват да издълбават лица и дизайни, които позволяват на светлината да преминава през дупките, без да гаси пламъка."
Посетителите на Националния музей на Ирландия , „Живот на село“ в окръг Майо, могат да видят от първа ръка колко ужасяващи са били тези ряпи. В постоянните експонати на музея има гипсова отливка от издълбана ряпа, която била много разпространена в началото на ХХ в., наречена „фантомна ряпа“ и която има зловещи зъби и очи.
Човешки слабости и трикове на природата
Произходът на фенерите не се ограничава до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Великобритания е било обичайно да наричат човек с неизвестно име „Джак“. Например, нощен пазач е бил наричан „Джак с фенера“.
След това има ирландска легенда от XVIII век: Скъпият Джак, нежелан, за когото се говори, че е ковач със склонност към злодеяния и алкохол. Има десетки версии, но често срещано повествование е, че Скъпият Джак два пъти е подмамил демона. Когато Джак умрял, му били забранени и рая и ада. Но демонът се смилил над Джак и му дал въглен от жарава, за да запали фенера си, докато се скита между двете места завинаги, вдъхновявайки името Jack-of-the-Lantern или jack-o’-lantern.
„Използвано е и като морална приказка, басня, тъй като душата на Джак е била заклещена между два свята и ако се държите по същия начин като него, вие също може да свършите по същия начин“, казва Манион.
Приказката обяснява също ignis fatuus, природен феномен, който се среща и блата, като тези в ирландската провинция и който произвежда трептящи светлини, докато газовете от разлагащите се органични вещества изгарят. Тези прахове били преименувани на jack-o’-lantern, тъй като приличали на „плаващ пламък, отдалечаващ се от пътниците“, обяснява Манион. „Ако се опитате да проследите светлината, можете да паднете в мивка или блато или да се удавите. Хората смятали, че това е „Джак с фенера“, изгубена душа или призрак.
Тъй като Ирландия започва процеса на национална електрификация през 30-те години, легендата за Скъпия Джак започва да отслабва. „Веднага след като светлините светват, много от историите губят своята сила и въображението на хората вече не е толкова лудо“, казва Манион.
Пристигане в САЩ
И все пак, дотогава традицията на „Джак с фенера“ се е утвърдила в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн споменава в един от разказите си от 1835 г. Големият карбункул и отново през 1852 г. във „Фадъртоп“, разказ за плашило, чиято глава е издълбана тиква. Според Синди От, автор на „Тиква: Любопитната история на една американска икона“, първото изображение на тиква с „Джак-фенер“ вероятно е това, което се появява в брой от 1867 г. на „Харпърс Уикли“.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, кратка история, публикувана през 1820 г. и преиздадена през 1858 г., задвижва тиквата в американската култура повече от всякога. В разгара на повествованието конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичабод Крейн, който никога повече не е видян. Но повечето от изображенията на този ужасяващ злодей го изобразяват с „Джак-фенер“, поради което историята се превръща в траен елемент на Хелоуин.
„Легендата се смята за история за Хелоуин, вероятно защото е една от първите световноизвестни истории на ужасите“, обяснява Сара Масия, изпълнителен директор на Историческото общество на Сънливата кухина и Таритаун. "Тиквата започна да се свързва с този елемент на страх и затова се появява фенерът, защото е с хесианския войник, безглавия конник, независимо как се казва."
През ХIХ в. и началото на ХХ век пристигането на ирландски имигранти, носещо със себе си своите традиции и легенди, също помага за оформянето на историята на фенерите в Америка. Те открили, че тиквите, които не са местни в Ирландия, но са разпространени в Северна Америка, са много по-лесни за изрязване, отколкото ряпа или картофи.
Тъй като повече американци започнаха да празнуват Хелоуин, фенерът се появява като най-емблематичното му изображение. Преглед в Конституцията на Атланта описва много положително фестивала от 1892 г. "Всички Хелоуин" в дома на кмета на Атланта Уилям Хемфил: "Никога в аналите на обществото в Атланта не е имало по-уникални и блестящи забавления." с декорации, показващи „всякакви усмихнати фенери, направени от кратуни, с умело издълбани лица“.
Издълбаните тикви вече не са само с декоративна цел. Въпреки ужасяващия си външен вид, фенерите символизират приветливо чувство за общност. „На Хелоуин не отиваш в къщата на някого, ако той няма „Джак-фенер“, казва От. „Става въпрос за изграждане на общност, защита на добрите ценности в квартала. Тиквата и фенерът също си присвояват тези значения.
През последното десетилетие популярността на фенерите не намалява. Според Министерството на земеделието на САЩ през 2018 г. са събрани над 1 милиард тона тикви. Много от тях се озовават на верандите като фенери, макар че някои правят телевизионни участия в предавания като „Тиквени войни“ на HGTV или „Скандални тикви“ на хранителната мрежа.
Тикви по време на пандемия
Тази година коронавирусът слага спирачите на празненствата за Хелоуин, но някои фестивали продължават с предпазни мерки. Обикновено в Ню Йорк „Слипи Холоу“ и съседния „Таритаун“ се провеждат десетки събития в чест на легендата за Конника без глава. През 2020 г., когато празнуват двестагодишнината от оригиналната публикация на историята, програмирането е драстично намалено. Но фестивалът „Големият Джак с фенера“ осветен с повече от 7000 издълбани тикви, е отворен с намалено място, предварителни покупки на билети и мерки за социално дистанциране.
В Гретна, Небраска, тиквената кръпка предлага 22 акра тикви, няколко атракции и тази година приложение за проследяване, което посетителите могат да проверяват онлайн. На популярното събитие „Ботаническа градина“ в Далас „Есента в Дендрариума“ маските и ранната регистрация са задължителни за изследване на арт сцени с над 90 000 тикви.
От своя страна, организаторите на фестивала на тиквата Кийн в Ню Хемпшир, който счупи рекорда на Гинес за най-много фенове, промениха формата и призоваха жителите да поставят своите резби отпред до домовете и бизнеса си. В Атланта собственик на малък бизнес е представил реколтата от тиква на обществеността със система за доставка, която донася тези сезонни продукти до потребителските в кварталите.
За да се избегне заразяване или разпространение на вируса, Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват на хората, които празнуват Хелоуин в райони с висока честота на COVID-19, да се въздържат от пътувания по селски фестивали.
За щастие, все още можем да влезем в духа на Хелоуин по традиционен начин: да издълбаем фенер у дома, както хората са правили от векове, за да внесем малко светлина в тъмната есенна нощ.
Интересна приказка е историята на тези тикви за Хелоуин или фенерите, тяхното значение като декорация за Хелоуин и защо са издълбани. Въпреки че легендарният конник без глава и неговата тиква плашат американците от поколения насам, истинският произход на фенерите се връща назад от векове, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия.
По пътя езическите ритуали, лудите легенди и природните феномени са се преплели, за да създадат една приковаваща история, която е частично реалност, частично измислица и ужасяващо забавна.
Келтски ритуали
Концепцията за използването на кръгъл плод или зеленчук за представяне на човешкото лице датира от хиляди години в някои европейски келтски култури. „Може дори да има предхристиянски произход, който е еволюирал от обичая за почитане на главата или може би представлява военни трофеи, взети от врагове“, казва Нейтън Манион, директор на музея на EPIC - Ирландския емиграционен музей в Дъблин. "Това е доста зловещо, но би могло да символизира отсечените глави на враговете."
Идеята се корени по време на келтския фестивал „Самхейн“, който първоначално се празнува на 1 ноември и вдъхновява много съвременни традиции на Хелоуин. Вярвало се е, че в навечерието на „Самхейн“, 31 октомври, духовете на мъртвите се смесват с живите. За да се предпазят от тези изгубени души, хората биха се маскирали и издълбавали ужасяващи лица от ядливи грудки като цвекло, картофи и ряпа, които обикновено били в изобилие след скорошна реколта.
Според Mанион празникът също се е развил от практически съображения. „Металните фенери били доста скъпи, така че хората изпразвали ядливите грудки“, обяснява той. "С течение на времето те започват да издълбават лица и дизайни, които позволяват на светлината да преминава през дупките, без да гаси пламъка."
Посетителите на Националния музей на Ирландия , „Живот на село“ в окръг Майо, могат да видят от първа ръка колко ужасяващи са били тези ряпи. В постоянните експонати на музея има гипсова отливка от издълбана ряпа, която била много разпространена в началото на ХХ в., наречена „фантомна ряпа“ и която има зловещи зъби и очи.
Човешки слабости и трикове на природата
Произходът на фенерите не се ограничава до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Великобритания е било обичайно да наричат човек с неизвестно име „Джак“. Например, нощен пазач е бил наричан „Джак с фенера“.
След това има ирландска легенда от XVIII век: Скъпият Джак, нежелан, за когото се говори, че е ковач със склонност към злодеяния и алкохол. Има десетки версии, но често срещано повествование е, че Скъпият Джак два пъти е подмамил демона. Когато Джак умрял, му били забранени и рая и ада. Но демонът се смилил над Джак и му дал въглен от жарава, за да запали фенера си, докато се скита между двете места завинаги, вдъхновявайки името Jack-of-the-Lantern или jack-o’-lantern.
„Използвано е и като морална приказка, басня, тъй като душата на Джак е била заклещена между два свята и ако се държите по същия начин като него, вие също може да свършите по същия начин“, казва Манион.
Приказката обяснява също ignis fatuus, природен феномен, който се среща и блата, като тези в ирландската провинция и който произвежда трептящи светлини, докато газовете от разлагащите се органични вещества изгарят. Тези прахове били преименувани на jack-o’-lantern, тъй като приличали на „плаващ пламък, отдалечаващ се от пътниците“, обяснява Манион. „Ако се опитате да проследите светлината, можете да паднете в мивка или блато или да се удавите. Хората смятали, че това е „Джак с фенера“, изгубена душа или призрак.
Тъй като Ирландия започва процеса на национална електрификация през 30-те години, легендата за Скъпия Джак започва да отслабва. „Веднага след като светлините светват, много от историите губят своята сила и въображението на хората вече не е толкова лудо“, казва Манион.
Пристигане в САЩ
И все пак, дотогава традицията на „Джак с фенера“ се е утвърдила в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн споменава в един от разказите си от 1835 г. Големият карбункул и отново през 1852 г. във „Фадъртоп“, разказ за плашило, чиято глава е издълбана тиква. Според Синди От, автор на „Тиква: Любопитната история на една американска икона“, първото изображение на тиква с „Джак-фенер“ вероятно е това, което се появява в брой от 1867 г. на „Харпърс Уикли“.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, кратка история, публикувана през 1820 г. и преиздадена през 1858 г., задвижва тиквата в американската култура повече от всякога. В разгара на повествованието конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичабод Крейн, който никога повече не е видян. Но повечето от изображенията на този ужасяващ злодей го изобразяват с „Джак-фенер“, поради което историята се превръща в траен елемент на Хелоуин.
„Легендата се смята за история за Хелоуин, вероятно защото е една от първите световноизвестни истории на ужасите“, обяснява Сара Масия, изпълнителен директор на Историческото общество на Сънливата кухина и Таритаун. "Тиквата започна да се свързва с този елемент на страх и затова се появява фенерът, защото е с хесианския войник, безглавия конник, независимо как се казва."
През ХIХ в. и началото на ХХ век пристигането на ирландски имигранти, носещо със себе си своите традиции и легенди, също помага за оформянето на историята на фенерите в Америка. Те открили, че тиквите, които не са местни в Ирландия, но са разпространени в Северна Америка, са много по-лесни за изрязване, отколкото ряпа или картофи.
Тъй като повече американци започнаха да празнуват Хелоуин, фенерът се появява като най-емблематичното му изображение. Преглед в Конституцията на Атланта описва много положително фестивала от 1892 г. "Всички Хелоуин" в дома на кмета на Атланта Уилям Хемфил: "Никога в аналите на обществото в Атланта не е имало по-уникални и блестящи забавления." с декорации, показващи „всякакви усмихнати фенери, направени от кратуни, с умело издълбани лица“.
Издълбаните тикви вече не са само с декоративна цел. Въпреки ужасяващия си външен вид, фенерите символизират приветливо чувство за общност. „На Хелоуин не отиваш в къщата на някого, ако той няма „Джак-фенер“, казва От. „Става въпрос за изграждане на общност, защита на добрите ценности в квартала. Тиквата и фенерът също си присвояват тези значения.
През последното десетилетие популярността на фенерите не намалява. Според Министерството на земеделието на САЩ през 2018 г. са събрани над 1 милиард тона тикви. Много от тях се озовават на верандите като фенери, макар че някои правят телевизионни участия в предавания като „Тиквени войни“ на HGTV или „Скандални тикви“ на хранителната мрежа.
Тикви по време на пандемия
Тази година коронавирусът слага спирачите на празненствата за Хелоуин, но някои фестивали продължават с предпазни мерки. Обикновено в Ню Йорк „Слипи Холоу“ и съседния „Таритаун“ се провеждат десетки събития в чест на легендата за Конника без глава. През 2020 г., когато празнуват двестагодишнината от оригиналната публикация на историята, програмирането е драстично намалено. Но фестивалът „Големият Джак с фенера“ осветен с повече от 7000 издълбани тикви, е отворен с намалено място, предварителни покупки на билети и мерки за социално дистанциране.
В Гретна, Небраска, тиквената кръпка предлага 22 акра тикви, няколко атракции и тази година приложение за проследяване, което посетителите могат да проверяват онлайн. На популярното събитие „Ботаническа градина“ в Далас „Есента в Дендрариума“ маските и ранната регистрация са задължителни за изследване на арт сцени с над 90 000 тикви.
От своя страна, организаторите на фестивала на тиквата Кийн в Ню Хемпшир, който счупи рекорда на Гинес за най-много фенове, промениха формата и призоваха жителите да поставят своите резби отпред до домовете и бизнеса си. В Атланта собственик на малък бизнес е представил реколтата от тиква на обществеността със система за доставка, която донася тези сезонни продукти до потребителските в кварталите.
За да се избегне заразяване или разпространение на вируса, Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват на хората, които празнуват Хелоуин в райони с висока честота на COVID-19, да се въздържат от пътувания по селски фестивали.
За щастие, все още можем да влезем в духа на Хелоуин по традиционен начин: да издълбаем фенер у дома, както хората са правили от векове, за да внесем малко светлина в тъмната есенна нощ.
