Според изследване, публикувано "Протоколи на американската Национална академия на науките", с бързото изчезване на много животински видове хората причиняват загуба на цели клони от "дървото на живота", което може да предизвика шесто масово измиране, предаде АФП.
Кризата на биоразнообразието "е толкова сериозна, колкото и изменението на климата", но не е толкова добре позната на широката общественост, пише Херардо Себалос, професор в Националния автономен университет на Мексико и съавтор на изследването.
Вече съществуват многобройни изследвания за изчезването на видове, но спецификата на това е, че разглежда изчезването на цели родове. В класификацията на живите организми родът е между ранга на вида и този на семейството. Например кучето е вид, принадлежащ към род Canis, който сам по себе си е от семейство Canidеs.
"Мисля, че за първи път някой се опитва да оцени степента на изчезване на ниво, по-високо от това на вида", коментира пред АФП Робърт Коуи, биолог от Университета в Хавай, който не е участвал в изследването. "Това показва загубата на цели клони от дървото на живота" - систематизиране на живота, направено за първи път от Чарлз Дарвин.
Изследването показва, че "ние не просто подрязваме клончета, а използваме моторен трион, за да се отървем от големи клони", казва Антъни Барноски, почетен професор в Калифорнийския университет в Бъркли.
Изследователите са разчитали по-специално на списъците на изчезналите видове, изготвени от Международния съюз за опазване на природата. Те са се концентрирали върху гръбначните видове (без рибите), за които има повече данни.
Заключението им е, че от около 5400 рода (включващи 34 600 вида) 73 са изчезнали през последните 500 години - повечето от тях през последните две столетия. На първо място са птиците, следвани от бозайниците, земноводните и влечугите.
За да разберат дали този темп е по-висок от нормалното, изследователите са сравнили резултата с темпа на изчезване, изчислен по фосилни записи за много дълъг период от време.
"Въз основа на скоростта на изчезване през последните милиони години бихме очаквали изчезването на два рода, но сме загубили 73", обяснява Херардо Себалос.
Според проучването изчезването на тези 73 рода е трябвало да отнеме 18 000, а не 500 години.
Тези оценки остават несигурни, тъй като много видове дори не са известни, а фосилните записи са непълни. Но според изследователя те вероятно са подценени.
Причините за тези изчезвания е човешката дейност, която унищожава местообитанията за посеви, инфраструктура и други нужди, но също така и свръхексплоатацията (свръхулов, лов, трафик на животни и др.).
Загубата на един вид може да има последици за функционирането на целия екосистемен комплекс. В крайна сметка това може да доведе до "срив на цивилизацията", твърди Херардо Себалос.
Според него няма съмнение, че това е шестото масово измиране. Но дали то вече е започнало, остава въпрос на дискусия, въпреки че експертите са съгласни, че сегашният темп на изчезване е тревожен.
Последното масово измиране е било преди 66 милиона години, когато удар на астероид е причинил изчезването на динозаврите.
Кризата на биоразнообразието "е толкова сериозна, колкото и изменението на климата", но не е толкова добре позната на широката общественост, пише Херардо Себалос, професор в Националния автономен университет на Мексико и съавтор на изследването.
Вече съществуват многобройни изследвания за изчезването на видове, но спецификата на това е, че разглежда изчезването на цели родове. В класификацията на живите организми родът е между ранга на вида и този на семейството. Например кучето е вид, принадлежащ към род Canis, който сам по себе си е от семейство Canidеs.
"Мисля, че за първи път някой се опитва да оцени степента на изчезване на ниво, по-високо от това на вида", коментира пред АФП Робърт Коуи, биолог от Университета в Хавай, който не е участвал в изследването. "Това показва загубата на цели клони от дървото на живота" - систематизиране на живота, направено за първи път от Чарлз Дарвин.
Изследването показва, че "ние не просто подрязваме клончета, а използваме моторен трион, за да се отървем от големи клони", казва Антъни Барноски, почетен професор в Калифорнийския университет в Бъркли.
Изследователите са разчитали по-специално на списъците на изчезналите видове, изготвени от Международния съюз за опазване на природата. Те са се концентрирали върху гръбначните видове (без рибите), за които има повече данни.
Заключението им е, че от около 5400 рода (включващи 34 600 вида) 73 са изчезнали през последните 500 години - повечето от тях през последните две столетия. На първо място са птиците, следвани от бозайниците, земноводните и влечугите.
За да разберат дали този темп е по-висок от нормалното, изследователите са сравнили резултата с темпа на изчезване, изчислен по фосилни записи за много дълъг период от време.
"Въз основа на скоростта на изчезване през последните милиони години бихме очаквали изчезването на два рода, но сме загубили 73", обяснява Херардо Себалос.
Според проучването изчезването на тези 73 рода е трябвало да отнеме 18 000, а не 500 години.
Тези оценки остават несигурни, тъй като много видове дори не са известни, а фосилните записи са непълни. Но според изследователя те вероятно са подценени.
Причините за тези изчезвания е човешката дейност, която унищожава местообитанията за посеви, инфраструктура и други нужди, но също така и свръхексплоатацията (свръхулов, лов, трафик на животни и др.).
Загубата на един вид може да има последици за функционирането на целия екосистемен комплекс. В крайна сметка това може да доведе до "срив на цивилизацията", твърди Херардо Себалос.
Според него няма съмнение, че това е шестото масово измиране. Но дали то вече е започнало, остава въпрос на дискусия, въпреки че експертите са съгласни, че сегашният темп на изчезване е тревожен.
Последното масово измиране е било преди 66 милиона години, когато удар на астероид е причинил изчезването на динозаврите.
