350 г. римският узурпатор Непоциан се провъзгласява за римски император.
Флавий Юлий Попилий Непоциан Констанций е далечен родственик на Константиновата династия. Той властвал 28 дни в град Рим, завземайки властта с помощта на тълпа гладиатори през размирния период след свалянето на Констанс.
Непоциан е убит от войниците на Магненций на 30 юни 350 г.
1098 г. кръстоносците превземат Антиохия след 8-месечна обсада. Първият кръстоносен поход е обявен през 1095 г. от папа Урбан II с цел да се отнеме свещеният град Йерусалим и християнските Свети земи от мюсюлманите. Започнал като призив за помощ, той бързо се превръща в цяла миграция и завоевание на територии извън Европа.
Както рицари, така и селяни, от различни страни на Западна Европа, без особено централно ръководство, поемат по суша и море към Йерусалим и превземат града през юли 1099 г., създавайки Йерусалимското кралство и останалите Държави на кръстоносците. И макар че тези завоевания издържат по-малко и от два века, Походът е повратна точка в експанзията на западната мощ и е единственият кръстоносен поход, за разлика от многото следващи, който постига поставената си цел.
Като причина за започването на първия кръстоносен поход съвременниците изтъквали жестокостите, извършвани според слуховете от арабите над християнските поклонници в Светите земи. А като основен повод за инициирането му била взета молбата на император Алексий I Комнин към папа Урбан II да му изпрати наемници, които да му помогнат да отблъсне напредващите в територията на Византийската империя мюсюлмани. Вследствие на силния интерес към религиозните въпроси и към съдбата на християнските общности и на силната набожност на населението, както и на очакванията за богата плячка, идеята за Първия кръстоносен поход намерила солидна подкрепа, сред широките народни маси.
През март 1095 г. Алексий Комнин изпраща пратеници на събора в Пиаченца, за да поиска от папа Урбан помощ срещу селджуките. Искането на императора среща положителен отговор от Урбан. Той се надява, помагайки на източните църкви във време на нужда, да заличи Великата схизма от 1054 г. и отново да обедини Църквата под ръководството на папата като „главен епископ и прелат на целия свят”, както сам се нарича.
На събора в Клермон през ноември 1095 г., Урбан държи вдъхновена проповед пред голям брой френски благородници и духовници. Той призовава публиката да отнеме Йерусалим от ръцете на мюсюлманите. Той казва, че Франция е пренаселена, а земите на Ханаан преливат от мляко и мед. Той говори и за проблемите с насилието на благородниците и решението им с обръщането на мечовете в служба на Бога: „нека разбойниците станат рицари”. Той говори за награди, както на земята, така и на небето, където се предлага опрощаване на греховете за всеки, който би загинал в начинанието. Тълпата е доведена до френетичен ентусиазъм сред викове „Deus le volt!” („Господ го иска!”).
Проповедта на Урбан е сред най-важните речи в европейската история. Записани са различни варианти на речта, но всички те са от времето след превземането на Йерусалим. Трудно е да се прецени какво е казано всъщност и какво е измислено след успеха на похода. Все пак е ясно, че реакцията на речта е много по-силна от очакваното.
До края на 1095 г. и през 1096 г. Урбан нарежда на епископи и легати да проповядват похода навсякъде из Франция, Германия и Италия. Той се опитва да забрани на определени хора, като жени, монаси и болни, да се включват в похода, но това се оказва почти невъзможно. В крайна сметка повечето, отзовали се на призива, не са рицари, а селяни, които са бедни и имат ограничени бойни умения. За сметка на това милениалистичните и апокалиптичните чувства намират изход от ежедневния гнет на живота им в изблик на ново емоционално благочестие, което не е лесно да бъде обуздано от църковната и светска аристокрация.
Урбан планира началото на кръстоносния поход за 15 август 1096 г., но месеци преди това няколко непредвидени армии от селяни и бедни рицари се организират сами и тръгват към Йерусалим. Те са водени от харизматичния оратор, монаха Пиер Отшелника от Амиен. Реакцията надхвърля всички очаквания. Ако Урбан е очаквал няколко хиляди рицари, той предизвиква миграция на близо 100 000 предимно неопитни бойци, включително жени и деца.
Походът им е труден. По пътя си надолу по река Дунав последователите на Пиер ограбват земите на Унгария и са подложени на нападения от унгарци, българи и дори от една византийска армия близо до Ниш. Около една четвърт от последователите на Пиер са убити преди да пристигнат през август в Константинопол. Там към тях се присъединяват други армии от Франция и Италия. Алексий, не знаещ какво да прави с такава особена армия, бързо ги прехвърля през Босфора.
След като преминават в Мала Азия, между кръстоносците възникват спорове и армията се разделя на два отделни лагера. След като ограбват околностите на Никея, повечето участници в Народния кръстоносен поход са избити от турците на Килидж Арслан I. Пиер, който по това време се намира в Константинопол, оцелява и по-късно се присъединява към главните кръстоносни сили. Друга армия от Бохемия и Саксония се разпада без да успее да премине Унгария.
През октомври 1097 г. кръстоносната армия стига до Антиохия, приблизително по средата на пътя от Константинопол до Йерусалим. Те обсаждат града в продължение на осем месеца, въпреки че по численост петкратно превъзхождат защитниците. Стените на града са дълги дванадесет километра и те никога не успяват напълно да го обградят. В хода на обсадата става ясно, че Боемунд иска града за себе си.
През май 1098 г. Карбука, атабегът на Мосул, приближава Антиохия с голяма армия, за да прекрати обсадата. В този момент Боемунд подкупва един от пазачите на стените и на 2 юни 1098 г. кръстоносците влизат в града, избивайки повечето му жители.
Няколко дни по-късно пристига Карбука и обсажда доскорошните обсадители. Положението на кръстоносците е тежко, но един поклонник - Пиер Бертелеми от Прованс обявява, че е имал видение за откриването на Светото копие в града, което предвещава победа на християните. На 28 юни кръстоносците излизат извън града и разгромяват мюсюлманската армия, разстроена от враждата между Карбука и Дукак, емира на Дамаск.
След победата Боемунд обявява, че Алексий е дезертирал от похода и това обезсилва всички клетви пред него. Той обявява претенциите си към Антиохия, но не всички са съгласни и походът прекъсва да края на годината, докато благородниците спорят помежду си. Продължавайки на юг по брега на Средиземно море, кръстоносците не срещат сериозна съпротива, тъй като местните владетели предпочитат да сключват мир с тях и да ги снабдяват със стоки, вместо да се бият. На 7 май кръстоносците достигат Йерусалим, който едва година преди това е отнет от селджуките от египетските Фатимиди.
1933 г. параходът на СССР „Челюскин”, под името „Лена”, извършва първото си плаване. Параходът е построен през 1933 г. в Дания от фирма Burmeister and Wain по поръчка. Има водоизместимост 7500 тона.
Спуснат е на вода на 11 март 1933 г. с първо име „Лена”, тъй като първоначално е бил предназначен да плава между устието на река Лена и град Владивосток. На 19 юни 1933 г. е наименуван в чест на Семьон Челюскин - руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция от 1733-1743 г.
1934 г. канадецът Фредерик Бантинг е удостоен с благородническа титла. Сър Фредерик Грант Бантинг е канадски физиолог и лекар, професор в Торонто, един от откривателите на инсулина.
Той е лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина през 1923 г. с Джон Маклауд. Бантинг разделя паричната награда със своя колега д-р Чарлз Бест. Канадското правителство му осигурява доживотно условия да провежда научната си работа. През 1934 г. той е посветен в рицарство от крал Джордж V.
1950 г. за първи път е осъществено изкачване на осемхилядник - връх Анапурна. Покорители на 8091-метровия връх стават Морис Херцог и Луи Лашенал в състава на френска експедиция, водена от Морис Херцог.
Първоначално тяхната експедиция се е насочила към близкия, но по-висок Дхаулагири (8172 м). След четири седмици безуспешни опити да го изкачат французите се пренасочват към Анапурна. Двамата млади мъже (Ерцог е на 31 г., а Лашенал на 30 г.) достигат върха на 3 юни, без да ползват кислородни апарати.
Слизането им обаче се превръща в ужасяваща епопея, продължила близо две седмици. Ерцог губи едната си ръкавица, а Лашенал пада и получава мозъчно сътресение. По пътя ги пресрещат други двама представители на експедицията Гастон Ребюфа и Лионел Тере. Четиримата продължават надолу, но попадат в гъста мъгла и губят пътя. Това налага всички да пренощуват в ледена цепнатина само с един спален чувал в жестокия хималайски студ. С това ужасът им не приключва, повлечени са от лавина и като по чудо оцеляват.
След като успяват да слязат полуживи в базовия лагер, докторът на експедицията Жак Удо е принуден да ампутира без упойка голяма част от пръстите на краката и ръцете на двамата покорители. Така спасява живота им.
Впоследствие Ерцог посвещава книга на подвига и я нарича „Анапурна”. Тя излиза за първи път през 1951 г. на френски език, след това е преиздавана и превеждана многократно. Печели прозвището най-въздействащата книга, посветена на алпинизма.
И въпреки че част от съдържанието на творбата е подложено на съмнение от някои други членове на експедицията, авторът Морис Ерцог е високо ценен в родината си. Той е избран за министър на спорта по времето на Шарл дьо Гол, а през 1970 г. става член на Международния олимпийски комитет.
След подвига на французите Анапурна влиза в историята с още едно постижение, което се случва за първи път по склоновете му. На 30 април 1979 г. Ив Морен, също французин, се спуска със ски от върха. никога преди това човек не го е правил от такава височина.
Любопитен факт е, че името Анапурна буквално означава „пълна с храна”, но обикновено се превежда като „богиня на реколтата”. Наречен е така заради многобройните пълноводни реки, които тръгват от подножието му. Една от най-големите, Кали Гандаки привлича всяка година внушителен брой любители на рафтинга от цял свят, които се спускат в изумруденозелените води.
Анапурна I е смятан за най-важния връх в историята на алпинизма, защото с неговото изкачване през 1950 г. е поставена нова ера в този спорт. Дотогава човешки крак не е успявал да премине бариерата от 8000 м. Но наред със славата на основоположник, върхът носи и печалната статистика на най-смъртоносния в света. Най-често фаталните инциденти са причинени от лавини или откъснати ледени козирки. На най-високата му точка са стъпили само 160 алпинисти.
1959 г. Сингапур става независима от Великобритания държава.
Името Сингапур произхожда от санскрит. Съставено е от думите синга, сингха („лъв”) и пура ( „град”), и означава „Лъвов град”. При заселването през 7-8 в., тогавашното княжество получава името Темасек („Морски град”), но според легендата скоро след това било сменено на „Лъвов град”. Причина за това била появата на морско чудовище наподобяващо лъв. „Мерлион” - знакът на града, води именно от там своето начало.
Между 16 и 19 в. Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско-португалските войни е окупиран от португалската войска. Сингапур временно е под контрол на португалците през 16 в. и на холандците през 17 в., но през по-голямата част от времето е населяван от рибари и служи като убежище за пирати.
През 1819 г. сър Томас Стамфорд Рафълс, представител на Британската източноиндийска компания, слиза на острова и основава там представителство на компанията. През 1824 г., компанията изкупува целия остров от тогавашния управник на острова, султан Хюсеин Шах за 60 000 долара и годишна такса от 20 000 долара. На 1 април 1867 г. Сингапур е обявен за британска колония.
По време на Втората световна война, японците нападат острова и въпреки численото превъзходство на британците успяват да ги принудят да капитулират през 1942 г. Японците контролират острова до окончателната си капитулация през 1945 г., като през това време той носи името Шоонан–тоо(„Южната светлина”).
През 1945 г. Сингапур е върнат британците, а през 1959 г. е обявен за кралска колония със самостоятелно управление. ПАП (People's Action Party) печели проведените през 1959 г. избори и така Лий Куан Ю става първия министър-председател на Сингапур. След референдума от 1962 г. Сингапур става част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак. През 1963 г. получава независимост от Великобритания.
Младата република, бореща се за своята икономическа независимост се сблъсква с редица проблеми като масова безработица, недостиг на жизнено пространство, обработваема земя и суровини. Под ръководството на Лий Куан Ю от 1959 до 1990 г. държавата успява да се пребори с тези проблеми и само за едно поколение прави скок от развиваща се към промишлена държава.
1989 г. Китайското правителство изпраща военни части, за да потуши протестите на площад Тянанмън. Серията от демонстрации, водени от студенти, интелектуалци и работнически активисти в Народна Република Китай, завършват с около 10 000 ранени и 2000 убити, предимно студенти и млади хора.
В края на 70-те години държавният глава на Китай Дън Сяопин инициира серии от икономически и политически реформи, които довеждат до постепенното въвеждане на пазарна икономика в страната, както и до известна политическа либерализация на системата на Мао Дзедун. Тези икономически и политически реформи провокират в началото на 1989 г. недоволството на две социални групи в Китай.
Първата група включва студентите и интелектуалците, според които реформите не са стигнали достатъчно далече и Китай се нуждае от реформа на своята политическа система. Тъй като икономическите реформи засягат само фермери и работници от индустрията, приходите на интелектуалците изостават от приходите на тези, които биват облагодетелствани от реформата. Те са недоволни също така и от социалния и политически контрол, който комунистическата партия на Китай продължава да налага.
Втората група са градските индустриални работници, според които реформите са отишли твърде далеч, водейки до отслабване на икономическия контрол, с последвалите го инфлация и безработица, заплашващи техния поминък.
Поводът за протеста на площад Тянънмън през 1989 г. става смъртта на бившия Генерален секретар Ху Яобанг. Ху бива отстранен от поста Генерален секретар на Китайската Комунистическа Партия (ККП) през 1987 г., когато неговите призиви за „бърза реформа” и почти откритото му пренебрежение към Маоистите го правят подходяща изкупителна жертва за Дън Сяопин и приближените му след про-демократичните демонстрации на студентите през 1986-1987 г.
Протестите от 1989 г. започват в малък мащаб, във формата на траур за Ху Яобанг и искания ККП да ревизира своето официално становище относно него. Тези протести се разрастват след като новините за конфронтация между студенти и полиция се разпространяват; убеждението на студентите, че китайската медия изкривява истината за техните искания също допринася за увеличаване на подкрепата, която те получават от населението.
На погребението на Ху Яобанг голяма група студенти се събира на площада Тянънмън и предявява искане да се срещне с премиера Ли Пенг, политически съперник на Ху. Така студентите обявяват стачка в университетите на Пекин. На 26 април уводна статия в националния всекидневник, последвала речта на Дън Сяопин пред вътрешни партийни лица, обвинява студентите в плануване на размирици. Това изявление възмущава студентите и на 29 април около 50 000 студенти излизат по улиците на Пекин, настоявайки правителството да оттегли своето изявление.
В този апел участват по-голямата част от студентите в многобройните колежи и университети на Пекин, като в това те получават подкрепата на своите преподаватели и други интелектуалци. Разглеждайки себе си като китайски патриоти, студентите отхвърлят контролираните от ККП официални студентски асоциации, и учредяват свои автономни асоциации.
Въпреки че на 20 май правителството обявява военно положение, войсковият вход на Пекин бива блокиран от множество протестиращи и на армията е наредено да се оттегли.
Междувременно, демонстрациите продължават. Започнатата преди това гладна стачка наближава третата си седмица и правителството решава да прекрати въпроса преди да започнат смъртните случаи. След разисквания на водачите на комунистическата партия се дава нареждане да се употреби военна сила за разрешаване на кризата - издава се заповед с потушаването на демонстрациите да се заеме Народоосвободителната армия на Китай. Като поради изразената подкрепа към студентската демонстрация, лидерът Жао Зиянг е изместен от политическото водачество.
Войници и танкове от 27-ма и 38-ма армия са изпратени да установят контрол над града. За разлика от добре въоръжената 27-ма армия, която пристига отвън, местната 38-ма армия няма амуниции и симпатизира на протестантите. Нейните войници изоставят военните си коли по улиците на Пекин и се присъединяват към протестиращите.
Влизането на войниците на 27-ма армия в града бива активно възпрепятствано от много местни жители на Пекин. Те изграждат обширни барикади, които забавят придвижването на армията. Битката продължава по улиците, обграждащи площада Тянънмън, като протестиращите напредват многократно към тежко въоръжените войници от Народоосвободителната армия, издигайки барикади с превозни средства за да се предпазят от стрелбата на армията, стреляща директно в тълпите и използвайки дори огнехвъргачки.
След като на 4 юни демонстрациите в Пекин биват потушени, протести продължават да заливат други части на Китай в продължение на няколко дни. Стотици хиляди излизат на протест в Хонконг, където хората се обличат в черно, отново в знак на протест. Големи протести има в Кантон и Шанхай, а с всеобща работническа стачка биват блокирани улици и мостове из цялата страна, като протестиращите в поне още шест главни града на Китай изискват отстраняването на "криминалното правителство".
2006 г. Черна гора официално обявява независимост. С този акт се слага край на конфедерацията Сърбия и Черна гора.
Черна гора участва в Балканската и Междусъюзническата война на страната на Балканския съюз и на Сърбия. През Първата световна война е на страната на Антантата, но е завладяна от австрийците. В периода 1918-1941 г. Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци. През 1941 г. е окупирана от италианците, а след излизането им от войната - от Германия.
Черна гора е отново в състава на Югославия от 1945 г. Между 1945 и 1992 г. Черна гора е република на Социалистическа федеративна република Югославия, между 1992 и 2003 г. - република на Съюзна република Югославия, а от 2003 до 2006 г. е съставен дял от Сърбия и Черна гора.
На 21 май 2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На 28 юни 2006 г. Черна гора става 192-рия член на ООН.
На 10 септември 2006 г. се провеждат първите парламентарни и местни избори след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. Така коалицията за европейска Черна гора, съставена от Демократическата партия на социалистите (ДПС) на премиера Мило Джуканович и Социалдемократическата партия (СДП) на председателя на парламента Ранко Кривокапич, си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната.
2014 г. астрономи откриха скалиста мегапланета, 17 пъти по-тежка от Земята. Новият обект беше кръстен на името на краля на чудовищата Годзила. Откритието би могло да промени представите ни за произхода на Вселената.
Новооткритото небесно тяло от космическия телескоп "Кеплер" се намира на 560 светлинни години от Земята. Официалното название на планетата е Кеплер-10с, като нейният диаметър е 29 000 км, или 2,3 по-голям от този на Земята.
Досега учените не знаеха за съществуването на подобни "скалисти чудовища". Колкото една планета е по-голяма, толкова повече нейното гравитационно привличане я кара да концентрира не само твърди материали, но и големи количества водород, като я превръща в газов гигант от рода на Юпитер.
Мисията "Кеплер" на НАСА може да открива планети, но не е в състояние да определи дали те са газови или скалисти. Внушителните размери на "Годзила" говорят по-скоро за "мини-Нептун" - по голям от Земята и с плътна обвивка от водород и хелий.
Но телескоп, разположен на Канарските острови, успя да установи, че тази мегапланета, с маса 17 пъти по-голяма от тази на Земята, е нещо, надминаващо всички очаквания. "Кеплер-10с" e успял да запази своята атмосфера по време на съществуването си, тъй като планетата е достатъчно масивна, за да може да я съхрани.
Мегапланетата кръжи около звезда, подобна на Слънцето, като осъществява една пълна обиколка за 45 дни. Но тя е прекалено гореща, за да може на нея да съществува живот. При все това "Годзила" доказва, че Вселената е била в състояние да сътвори огромни скалисти планети във време, когато тежките елементи от рода на силиция и желязото са били рядкост. Според учените ранната Вселена е била богата предимно на водород и хелий. Новооткритата мегапланета е на възраст 11 млрд. години, което означава, че тя се е образувала само 3 млрд. години след Големия взрив.
Откриването на "Кеплер 10c" доказва, че планети от земен тип са се сформирали твърде рано в историята на Вселената. Обикновено скалистите планини дават възможност за появата на живот.
