490 пр.н.е. в битката при Маратон атинската войска и нейните съюзници от Платея спират първото нахлуване на персите в Гърция. Атиняните разгромяват войската на персийския владетел Дарий І. След това започва разцвет на атинската култура, която постига големи успехи в областта на математиката, драмата, философията, астрономията и изкуствата.
Войната е предизвикана след отхвърления ултиматум от Атина и Спарта да се покорят на Дарий, като неговите пратеници дори били убити. Сражението започва след нахлуването на Дарий I с 600 кораба на Балканския полуостров в залива на Маратон в източната част на полуостров Атика.
Неговият пълководец генерал Датис предвожда около 30 000 пехотинци и 1000 конници. Атинската войска от 9000-10 000 души е ръководена от главния стратег Милтиад Младши. Съюзническият град Платея (в Беотия) изпраща 1000 тежковъоръжени пехотинци в помощ на Атина. Поискана е помощ и от Спарта, но оттам им отказват, тъй като честват важен религиозен празник.
Разузнаването на Датис донася, че атинските войски скрито се съсредоточават в околните планини. Той напразно изчаква четири дни противникът да се появи. Тогава Датис променя плана - той натоварва по-голямата част от войската си на корабите и потегля към Атина, като губи няколко дни в заобикаляне южно на полуостров Атика. Атиняните вече нямат време за губене и сами предизвикват битката.
Любопитен факт е, че куриерът-бегач Фидипид пробягва близо 42 км до Атина и след като изрича „Победихме!”, пада мъртъв от преумора. От там идва идеята за съвременното маратонско бягане.
След битката атинските воини-хоплити с цялата си броня изминават възможно най-бързо пътя до Атина. Когато Датис с флотата си приближава града, вижда построената атинска фаланга да го чака готова за бой. Той е толкова изумен и съкрушен, че дори не прави опит за десант и безславно се завръща в Персия.
1609 г. английският мореплавател Хенри Хъдсън открива реката Хъдсън.
През 1607 г. английската търговска Московска компания наема капитан Хъдсън за търсене на северен път към Азия. По това време районът на Арктика е напълно неизследван и търговците предполагат, че плавайки на север, североизток или северозапад, ще намерят кратък път до Индия и Китай. На 1 май корабът на Хъдсън вдига платна, отплава на северозапад и в началото на юни на източното крайбрежие на Гренландия, открива Земя Хъдсън.
На 20 юни, след като среща непреодолими ледове, от Гренландия продължава на североизток и на 13 юли на север от Шпицберген достига на 577 морски мили (1100 км) от Северния полюс. В края на юли открива остров Ян Майен, но не успява да определи координатите му и четири години по-късно островът е вторично открит от холандския капитан Ян Майен и кръстен на негово име. На 31 юли по-нататъшното плаване е прекратено и на 15 септември експедицията се завръща в Англия.
Освен големите географски постижения, неговото плаване има и важно практическо значение. Хъдсън потвърждава сведенията за богати възможности за китолов и лов на други морски животни в изследваните от него части на Северния ледовит океан, която сега се нарича Гренландско море, и английските и холандските китоловци веднага се възползват от неговите указания. Търговците от Московската компания обаче са недоволни от неговите постижения - техните надежди не се сбъдват и за тази цел на следващата година организират още едно плаване.
През лятото на 1608 г. Хъдсън прави втори опит да намери северен търговски път за Източна Азия, като този път се движи в североизточна посока и с екипаж от 14 човека. На 26 юни достига до югозападния бряг на Нова Земя, но отново се натъква на непроходими ледове и е принуден да се върне.
След провала на първите две плавания Хъдсън желае да продължи търсенията си и постъпва на работа в неотдавна организираната Холандска източноиндийска компания (1602 г.), която също като английската е заинтересована от намирането на пряк път до Източна Азия. Хъдсън отново поема на изток, но поради недоволството на екипажа и тежките ледове обръща кораба обратно и поема на югозапад. Пресича Атлантическия океан и достига до остров Нюфаундленд. Четири месеца Хъдсън изследва източния бряг на Северна Америка, като на 11 септември открива остров Манхатън и (вторично) река Хъдсън и плава на 200 км нагоре по нея до мястото, където сега е град Олбани. И независимо от това че тези брегове за първи път са открити от италианеца Джовани Верацано през 1524 г., Хъдсън става първият европеец, който ги описва писмено.
След завръщането си от плаването през ноември 1609 г. Хъдсън отива в Англия, където е арестуван за плаване под чужди флагове, съгласно Актовете за навигация и редица английски закони, установени за защита на търговските пътища от холандците, но скоро бива оправдан.
1683 г. се състои битката при Виена. Под ръководството на Ян III Собиески полските въоръжени сили се обединяват с армията на Хабсбургите, за да победят Османската империя, които са командвани от великия везир Кара Мустафа паша.
Нахлуването на турците в Австрия е предшествано от сериозна подготовка, като целта е да се завземе стратегически важната Виена, която би им отворила пътя за нашествие в Германия. Турската армия е мобилизирана на 21 януари 1682 г., а войната е обявена на 6 август с.г. На турците са нужни три месеца, за да могат да обсадят Виена с голяма войска, което означава, че обсадата трябва да се отложи за 1683 г. заради настъпването на зимата. Това дава на Хабсбургите достатъчно време да се подготвят за отбрана и да сключат съюзи с други централноевропейски владетели. Леополд I и кралят на Полша Ян III Собиески сключват през зимата договор, според който австрийците ще се притекат на помощ на поляците, ако турците нападнат Краков, а поляците ще дойдат на помощ на австрийците, ако турците обсадят Виена.
Според различни източници, турските войски, които приближават Виена са между 150 000-200 000 войници и триста оръдия. Австрийските войски, които са многократно превъзхождани отстъпват към град Линц. По късно те се съединяват с полски и саксонски подкрепления и така християнските войски под общото командване на полския крал Ян Собиески наброяват около 85 000 войници и 150 оръдия.
На 14 юли турците обкръжават Виена и Кара Мустафа паша праща традиционното искане за предаване на града. Ернст Рюдигер Граф фон Стархемберг, водач на останалите в града 11 000 войници и 5000 граждани и доброволци, отказва да се предаде.
Кара Мустафа паша нарежда създаването на мрежа от окопи, чрез които турците постепенно се приближават до градските стени. Оръдията на турците са остарели, а стените на Виена подсилени, поради което турците се съсредоточават върху копането на тунели и поставянето на мини, с които да взривят стените. Кара Мустафа паша може да нареди щурмуване на града от армията си, която превъзхожда защитниците в съотношение 20:1, но това би му коствало големи загуби в жива сила, което великият везир иска да избегне. Според някои историци Кара Мустафа паша е искал да запази богатствата на града, които са щели да попаднат в ръцете на войниците, ако им е било заповядано да превземат града с щурм.
Турците прекъсват доставките на храна за Виена и след около двумесечна обсада гарнизона и гражданите започват да изнемогват. В началото на Септември турците успяват да взривят част от стените на града и неговото превземане изглежда неминуемо.
Това развитие на нещата принуждава обединените християнски войски бързо да се притекат на помощ на обсадения град. Битката започва в утрото на 12 септември 1683 г. и завършва с поражение за турските войски. На бойното поле турците оставили 20 000 убити и цялата си артилерия. Една от основните причини за турското поражение е подценяването на войските на противника. Разчитайки на огромното числено превъзходство, в деня на битката турците не нападат идващите подкрепления с цялата си армия, като дори съсредоточават най-елитните си войски (еничарите) срещу стените на града, където разчитат да влязат същия ден.
Това се оказва грешка. Още в началото на битката християнските войски стремително атакуват с над 20000 войници тежка кавалерия и османските войски са изтласкани до самия им лагер. В битката се включва и гарнизона на Виена, което поставя турците между два огъня и те са окончателно разбити. На 13 септември Ян Собйески влиза във Виена като победител. След това турските войски са преследвани, и им са нанесени нови поражения.
През следващите години, Австрия нанася още няколко тежки няколко тежки поражения на османската империя, като освобождава/завладява някои от европейските й територии. Австрия и Османската империя подписват мирен договор в Карловац през 1699 г. Битката поставя края на експанзионистичните амбиции на упадащата Османска империя в Европа.
1940 г. четири момчета откриват рисунки на 17 000 години и предмети, направени от праисторически хора в пещерата Ласко, Франция.
Пещерата се намира близо до село Монтиняк, департемент Дордон. Тук се намират най-известните образци на изкуството от късния палеолит. Изобразени са основно големи животни, за които на базата на откритите фосили се знае, че са населявали района.
В галериите на пещерата Ласко са окрити около 2000 рисунки и композиции, които дават солидни доказателства на учените за културния живот на древните хора. Праисторическите рисунки предлагат около 900 фигури, които могат да бъдат идентифицирани като животни.
Пещерата Ласко е условно разделена на няколко части: Голямата зала на биковете, Шахтата на мъртвеца, Камерата на гравюрите, Изрисуваната галерия и Камерата на котките. В Залата на Биковете са намерени четири огромни катранено черни бика на покрива. В останалите галерии могат да се разпознаят например стадо елени, което плува в езеро. Особен интерес представляват и рисунките на коне, едър рогат добитък, бизони, птици, котки, мечка, носорог и само един човек. В пещерата има и композиции от геометрични фигури и точки, които според някои теории са карти на звездното небе.
В началото пещерата Ласко е отворена за посещения, но поради атмосферните влияния, които увреждат стенописите, през 1963 г. тя е затворена. Ценните праисторически рисунки са рестврирани. През 1983 г. близо до нея е създадено копие на пещерата, с точни имитации на скалните изображения, което е достъпно за посетители. Няколко години по-рано (1979 г.), заедно с другите праисторически обекти в долината на река Везере, пещерата Ласко е включена в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.
1943 г. проведена е „Операция Дъб”, в която намиращият се под стража италиански диктатор Бенито Мусолини е освободен. Немски парашутисти-десантчици начело с оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени се приземяват в района на планинския връх Гран Сассо, североизточно от Рим, и щурмуват хотел „Кампо Императоре”, където се намира сваления от власт и арестуван Мусолини.
Диктаторът е освободен само за четири минути без нито един изстрел. Успехът на операцията носи световна слава на Скорцени и орден Рицарски кръст.Задачата по изпълнение на мисията е поставена лично от Адолф Хитлер, който силно желае да освободи най-близкия си съюзник. Фюрерът възлага задачата на командващия парашутно-десантните войски генерал-полковник Курт Щудент, а изпълнението е поверено на най-видния диверсант на Райха Ото Скорцени.
Хитлер не случайно одобрява избора на Ото Скорцени - той също е от австрийски произход, атлетичен и висок като истински ариец, с 14 рани от дуели с шпаги от студентските години, притежаващ бистър и жив ум, хитър, смел и добре подкован идеологически. Девизът му е операциите да се провеждат с минимум сили, минимум загуби и максимум резултат.
Първоначално откриването на мястото, където е скрит Мусолини, е затруднено. Първият получен сигнал е от любовно писмо на войник до любимата си от остров Понца. Срочното проучване сочи, че е преместен на остров Магдалена, близо до източния бряг на Сардиния. Скорцени мълниеносно пристига там, маскиран като моряк. Преструвайки се, че е пиян, той се обзалага, че Мусолини е мъртъв и така един готвач, спечелвайки баса, показва къде се намира той.
Хитлер вярва на информацията, подадена от Скорцени и отменя навлизането на войски на остров Елба, където се е предполагало, че се намира Мусолини. Фюрерът дава пълни права на Скорцени да действа и му заявява, че при провал няма да може да го защити, тъй като Германия и Италия официално са съюзници.
Междувременно става ясно, че Мусолини отново е преместен и търсенето продължава.
Получава се шифрована информация за засилена охрана в подножието на връх Гран Сасо. Уточнява се мястото - новопостроеният хотел „Кампо Императоре”. До там може да се стигне единствено с лифт. Мястото е трудно достъпно и лесно за отбрана.
На 8 септември в полунощ националното италианско радио съобщава, че Италия е капитулирала пред съюзниците и Германия започва бойни действия срещу нея. Това променя ситуацията, тъй като охраната на Мусолини ще посрещне командосите на Скорцени като врагове. Независимо от това операцията започва на 12 септември 1943 г. с 12 безмоторни самолета. В същото време се провежда земен десант със задача да се придвижат с лифта и овладеят положението - убити са двама души, обслужващи лифта. Мусолини е откаран отначало в Рим, след това е прехвърлен в Берлин.
1953 г. Джон Кенеди и Жаклин Лий Бувие Кенеди сключват брак. Двамата всъщност се срещат няколко пъти в периода 1948-1952, но по това време Жаклин е сгодена за друг. Любовният роман между двамата започва след разтрогване на годежа през 1952 г. Сватбата се състои в Нюпорт, Род Айланд, в присъствието на около 2000 души.
През януари 1960 г. сенаторът Джон Кенеди обявява, че ще се кандидатира за президент, след което започва да работи дълги часове и да обикаля страната. Джаки го подкрепя и участва активно в кампанията. На 8 ноември с.г. Кенеди печели изборите с незначителна преднина пред Ричард Никсън. Две седмици по-късно се ражда Джон Ф. Кенеди младши. Когато съпругът ѝ полага клетва за президент, Джаки все още е неукрепнала сред раждането, но започва да изпълнява функциите си на първа дама.
Любопитен факт е, че реставрирането на Белия дом като архитектурна и исторически забележителна сграда е един от първите и най-важни проекти, които мисис Кенеди започва почти веднага след встъпването. Още при първото си посещение тя е учудена от пренебрежението към историческата значимост - стаите са обзаведени с безлични мебели без особен вкус и приемственост. Първата ѝ задача е да направи семейната резиденция уютна за живот и да я реставрира. Тя добавя кухня и стаи за децата. С нейна помощ е издаден първият указател на Белия дом, от чиито продажби става възможно събирането на средства за по-нататъшна реставрация.
1958 г. американският инженер Джак Килби прави демонстрация на първата работеща интегрална схема. Любопитен факт е, че откритието е направено по същото време и от Робърт Нойс.
Килби завършва през 1948 г. Илинойския университет в Урбана-Шампейн, след което се занимава с транзистори във фирма, производител на радиочасти. 10 години по-късно той преминава на работа в Texas Instruments, която по същото време насочва своите усилия към миниатюризация на електронните схеми. Наблюдавайки трудоемкия процес на сглобяване на микромодули от електронни елементи, монтирани един към друг, Килби разбира, че компонентите на схемите може да се изготавят едновременно върху една германиева пластинка.
Килби патентова изобретението си като „Стабилна схема”, направена от германий на 6 февруари 1959 г. Същата година фирмата представя първата в света интегрална схема от пет елемента, разположени на една германиева пластинка с дължина от 1 см. Всичките пет елемента са свързани помежду си с миниатюрно тънки проводници. Методът на Килби се оказва прекалено сложен и неговите интегрални схеми след време са изместени от схемите на Робърт Нойс.
1959 г. СССР изстрелва втората си ракета към Луната - „Луна 2”. Апаратът става първият обект, който достига повърхността на Луната, в областта Маре Серенитатис в близост до кратерите Аристид, Архимед и Автолик.
Най-значимото откритие, направено с помощта на апарата, е съществуването на слънчевият вятър, използвайки йонните детектори, разработени от Константин Грингауз. „Луна 1” загатва за съществуването на този феномен, и Грингауз сменя планарната подредба на йонните детектори с пирамидална за по-точни измервания на плазмения поток.
След старта и ускорението до втора космическа скорост на 13 септември „Луна 2” се отделя от третата степен на ракетата-носител, която следва апарата по траекторията му към Луната. В същия ден 33,5 часа след старта сигналите от апарата спират на място с координати от 0° и.д. и 29,1° с.ш. Не е установено наличието на магнитно поле или радиационни пояси около Луната.
Любопитен факт е, че космическият апарат носи на борда си три комплекта гербове на СССР, два от които са сферични и с повърхност, съставена от петоъгълни елементи. В центъра на сферите се намират експлозиви с цел разпръскване на елементите по повърхността на Луната при падането на апарата. Елементите са изпълнени от неръждаема стомана и носят релеф на герба на СССР, както и „септември 1959”. Третият комплект гербове се намира на третата степен на ракетата носител, която се сблъсква с Луната 30 минути след апарата. Състои се от капсула, запълнена с течност и множество алуминиеви парчета с отпечатани герба на СССР, „септември 1959” и „СОЮЗ СОВЕТСКИХ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИХ РЕСПУБЛИК”.
1969 г. президентът на САЩ Ричард Никсън заповядва да бъдат прекратени бомбардировките над Северен Виетнам.
1980 г. в Турция генерал Кенан Еврен извършва военен преврат. Причина за преврата са икономическите проблеми на страната в края на 70-те години и неразбирателствата между политическия елит.
През 1982 г. режимът е институционализиран, като Еврен става президент на републиката с приемането на нова конституция чрез референдум на 7 ноември. Той управлява страната с желязна десница до 9 ноември 1989 г. Еврен е твърд последовател на принципите на основателя на турската република Кемал Ататюрк, но въпреки това закрива някои основани от него институции и често е винен, че изкривява правната система, създадена от Бащата на турците.
2001 г. САЩ обявяват Война срещу тероризма. Международната военна кампания е ръководена от САЩ и Обединеното кралство с подкрепата на НАТО, както и на държави извън НАТО.
Фразата „Война срещу терора” за първи път е използвана от американския президент Джордж У. Буш и други високопоставени американски служители, за да обозначат глобалната военна, политическа, законодателна и идеологическа борба срещу организации, обявени за терористични и режими, които имат връзка с тях или им осигуряват подкрепа, или срещу организации, които се възприемат или представляват заплаха за САЩ и нейните съюзници като цяло.
На 20 септември 2001 г. в широко отразената по света като историческа реч пред Конгреса на САЩ и в присъствието на британския премиер Тони Блеър президентът на САЩ Джордж У. Буш иска управляващото в Афганистан движение на талибаните да предаде всички членове на терористичната групировка Ал Кайда, ръководена от Осама бин Ладен, и обвини Ал Кайда в множество атентати - включително срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998 г., взривяването на миноносеца „Коул” и атаките от 11 септември с.г. в Ню Йорк и Вашингтон.
Буш поиска от талибаните да освободят всички задържани в Афганистан чужди граждани и да защитят журналистите, дипломатите и хуманитарните служители в своята страна. Затворете незабавно и трайно всички тренировъчни лагери на терористите, настоя Буш и заяви, че тези искания не подлежат на преговори или обсъждане.
„Нашата война срещу терора започва с Ал Кайда, но не завършва с нея. Тя няма да приключи, докато всяка терористична група от глобална значимост не бъде открита, спряна и разгромена. Американците не би трябвало да очакват борба, а дългосрочна кампания, различна от всички, които са виждали досега. Тази кампания може да включва драматични нападения, които да бъдат предавани по телевизията, и скрити операции, чийто успех също да остава необявен. Ние ще преследваме и държавите, които предоставят помощ на тероризма или му предлагат сигурно пристанище. Всяка страна във всеки регион трябва сега да реши - или е на наша страна, или е на страната на терористите”, заявява в обръщението си американският президент.
2014 г. за първи път е имплантирана ретина, култивирана от стволови клетки. По време на операцията японските специалисти присаждат ретина на 70-годишна пациентка, болна от макулодистрофия.
Само ден след като интервенцията е извършена, операция дава положителни резултати, отчитат лекарите. Пациентката съобщила, че "областта на зрението е станала по-светла". От Рикен предполагат, че това е признак за успешна операция, но не бързат с окончателните изводи.
Клиничните изпитания на метода се провеждат в държавния Институт за естествени науки в Рикен, Япония. Макулодистрофия поразява ретината на очите и е една от основните причини за слепота сред възрастните хора. Съществуващите към днешна дата методи за лечение могат само временно да да отстранят симптомите. В института Рикен се надяват, че имплантирането на ретина от стволови клетки ще се окаже действен метод за лечение на макулодистрофия.
Любопитен факт е, че след като през 2012 г. проф. Шиния Яманата от университета на Киото получи Нобелова награда по медицина за откриването на метод за производство на стволови клетки от обикновени клетки на организма, в Япония активно се разработват нови методи на регенеративната медицина. Правителството на страната планира да отпусне повече от 110 млрд. йени за изследвания в тази сфера през следващите 10 години.
В България:
1924 г. започва тържествения ритуал по освещаване на храм-паметникът „Св. Александър Невски” в София.
Основният камък на катедралата е положен на 19 февруари 1882 г. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г.
Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният на арх. А. Померанцев. Новият проект се различава от предходния не само мащабно, но и като архитектурна концепция. Померанцев претворява творчески идеите на византийското изкуство, без да го повтаря След дълъг подготвителен период истинското строителство започва едва в началото на 20 в. Сградата се строи около девет години. Най-мащабната от последните строителни операции е позлатяването на част от куполите. Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването не става на предвидената дата (2 август 1912 г.), когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на княз Фердинанд.
Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. (след победата на българските воини при Одрин), а официалното освещаване на храма се прави чак през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни 12, 13 и 14 септември. Тогава се поставя и началото на редовни богослужения, в които на празници участва и голям смесен хор.
