Изследователи откриха неочаквано голямо количество водни молекули, генерирани от слънчевия вятър, в частици прах, донесени на Земята със сондата "Хаябуса" от астероида Итокава, съобщи университетът "Къртин" на сайта си.
Това насочва към частично слънчев произход на земните водни резерви.
"Традиционно се смята, че водата е дошла на Земята заедно с астероидите, но несъответствията в изотопния състав на земната и астероидната вода показват, че нашата е имала поне още един източник. Открихме, че това може да се дължи на зърна космически прах, покрити с влага от слънчев произход", твърди проф. Филип Бланд от екипа.
Повечето специалисти мислят, че водата на Земята е резултат от продължителна астероидна или кометна бомбардировка. Макар и да са общоприети, и двете теории не могат да обяснят нито изотопния състав на водата на Земята, нито общото ѝ количество на повърхността.
Професор Бланд и неговите колеги откриват първото физическо доказателство, че необичайният изотопен състав на водата на Земята се дължи на нейния частично слънчев произход. Учените стигнат до това заключение по време на химическия и изотопен анализ на фрагменти от астероида Итокава, доставени на Земята от японската сонда "Хаябуса" през 2010 г. Те съдържат голям брой прахови частици, паднали върху повърхността на малкото небесно тяло от открито пространство.
Учените проучват състава на горния слой на космическите прахови гранули, активно взаимодействали със слънчевия вятър. Така откриват достатъчно голям брой водни молекули в този слой материя, чийто дял се оказва по-висок, отколкото в повечето земни скали. В същото време изотопният им състав е много близък до характерния за влагата, извлечена от дълбоките скали на земната мантия, съвсем различна в това отношение от скалите на древните астероидни хондрити.
Според планетарните учени такива прахови частици са паднали върху древната Земя в големи количества заедно с астероиди и комети, а съотношението на водата в тях е трябвало да бъде много по-високо от днешното.
Същото откритие, според професор Бланд и неговите колеги, показва възможността за извличане на големи количества вода от прах на повърхността на Луната и други безвъздушни небесни тела за производство на гориво и ресурси. Това би опростило значително построяването на бази там.
Това насочва към частично слънчев произход на земните водни резерви.
"Традиционно се смята, че водата е дошла на Земята заедно с астероидите, но несъответствията в изотопния състав на земната и астероидната вода показват, че нашата е имала поне още един източник. Открихме, че това може да се дължи на зърна космически прах, покрити с влага от слънчев произход", твърди проф. Филип Бланд от екипа.
Повечето специалисти мислят, че водата на Земята е резултат от продължителна астероидна или кометна бомбардировка. Макар и да са общоприети, и двете теории не могат да обяснят нито изотопния състав на водата на Земята, нито общото ѝ количество на повърхността.
Професор Бланд и неговите колеги откриват първото физическо доказателство, че необичайният изотопен състав на водата на Земята се дължи на нейния частично слънчев произход. Учените стигнат до това заключение по време на химическия и изотопен анализ на фрагменти от астероида Итокава, доставени на Земята от японската сонда "Хаябуса" през 2010 г. Те съдържат голям брой прахови частици, паднали върху повърхността на малкото небесно тяло от открито пространство.
Учените проучват състава на горния слой на космическите прахови гранули, активно взаимодействали със слънчевия вятър. Така откриват достатъчно голям брой водни молекули в този слой материя, чийто дял се оказва по-висок, отколкото в повечето земни скали. В същото време изотопният им състав е много близък до характерния за влагата, извлечена от дълбоките скали на земната мантия, съвсем различна в това отношение от скалите на древните астероидни хондрити.
Според планетарните учени такива прахови частици са паднали върху древната Земя в големи количества заедно с астероиди и комети, а съотношението на водата в тях е трябвало да бъде много по-високо от днешното.
Същото откритие, според професор Бланд и неговите колеги, показва възможността за извличане на големи количества вода от прах на повърхността на Луната и други безвъздушни небесни тела за производство на гориво и ресурси. Това би опростило значително построяването на бази там.
